Асeновград

Асѐновград е град в Южна България. Той се намира в Област Пловдив и е разположен на 15 км южно от град Пловдив. Асеновград е най-големият необластен град в България, най-големият град в Родопите, втори по големина в областта след Пловдив и е административен център на Община Асеновград. В Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 година са отделни села.

До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Στενήμαχος, Стенимахос. През 1934 г. е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.

Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим.[1] Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари.

Преобладаващият брой от жителите на Асеновград са българи, като в града има представители на турския, гръцкия и ромския етнос.
Град Асеновград е разположен в южната част на Област Пловдив. Асеновградската община граничи с общините Родопи, Садово, Първомай, Лъки, Куклен, Перущица, Черноочене и Баните. Градът е разположен в дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница) при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. По тази причина Община Асеновград осъществява естествена връзка между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните транспортни коридори към Гърция: Пловдив-Смолян-Ксанти.

Централното географско разположение на града обуславя неговото значение от древността до наши дни. Поради разположението си Асеновград има изключително благоприятен климат с хладно лято и мека зима. В Асеновград се забелязва природното явление вечерник — лек вятър, който се появява надвечер и спира към десет часа сутринта. Причината за неговото появяване е различното нагряване на въздуха между равнината и планинските местности (вижте фьон). Вечерникът е отличен регулатор на винената ферментация и една от причините Асеновград да се профилира като лозарски и винарски център. Вятърът може да достигне до 4-5 км на север по течението на реката.

Най-голямото количество дъждове се наблюдава през май и юни, а най-малко през септември и октомври. Почвата е глинесто-песъчлива и лесна за обработване. Освен Чая, през територията на общината преминава и река Юговска.

На 30 километра от града се намира скалният феномен Беланташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Усойката (в землището на село Добростан) и местността Лале баир в землището на града. Лале баир се намира югоизточно от града и е едно от малкото места където се среща балканският ендемит — родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по туристическия маршрут, тръгващ от парка „Св. Трифон“, през местността „Корудере“, преминаващ през през няколко планински заслона и една хижа „Момина сълза“ и достигащ, съответно, до историческия лагер „Гонда вода“, „Безово“ или „Добростан“. Интересен е панорамният планински път от местността „Параколово“, по върха на билото на планината през параклиса „Св. Илия“ до манастира „Св. Петка“. Този маршрут се минава за около 2 часа и половина в едната посока. Общо казано, околностите на Асеновград са лесни и достъпни за туристически походи и същевременно предоставят на туристите изключително красиви и живописни природни гледки.

Горският фонд на община Асеновград e 289 540 декара, от тях 145 510 декара се ползват за производствени цели. Добре е развита дървопреработващата промишленост.
История
2. 1. Първобитен живот
В града не са намирани останки от първобитен живот, но в близост са открити няколко огнища от новокаменната ера. Първите данни за заселване в региона са край село Богданица. По река Сушица (приток на Юговската река) е открита селищна могила наречена Тумбата. Дълга е 150 м в основата, на широчина е 88 м и 5 м височина. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита.[2]

Друга селищна могила е открита близо до село Руен (Паная или Богородично), на 5 км на запад от Асеновград. Наречена е Курт тепе или Вълча могила. Находките са длето от кост, глинена статуетка и фигура на жена, два костни идола и каменна брадвичка. Най-вероятно могилата е от късния неолит (3500-3000 г. пр.н.е.).

В района до железопътната гара в местността Керемидарницата в миналото са се издигали три могили високи от 4 до 7 метра. През 1956 г. в последната от могилите е открит зазидан гроб с четири колела от колесница, остатъци от хамути и четири конски скелета. По всичко личи, че на това място е бил погребан знатен тракиец. По намерените недогорели въглища до гроба може да се заключи, че погребението е извършено по тракийски обичай чрез изгаряне на покойника. В гробницата са намерени бронзово ойнохое (съд за вино), бронзов леген, бронзова патера (жертвен съд) и стъклено шише за благовонни масла. От тях голямо впечатление прави бронзовата патера, която е с обла дръжка и украсена в края с бюста на Силен, а в противоположния край — с релефно изображение на сатир. Патерата е добре запазена. Освен тези предмети извън гроба са намерени и глинен балсамарий, сребърни и бронзови пръстени, гвоздеи и части от стъклени балсамарии.[2]

В града са намирани и други любопитни находки. Две от тях — комплект от предпазно въоръжение на тракиец (шлем, два наколенника и торква) и намерените северно от Асенова крепост тракийски шлем и копие, се намират в Националния археологически музей в София.

2. 2. Античност
Асеновград е основан през 7 век пр.н.е., под името Стенимахос от 3 000 гръцки колонисти от евбейския град Истиеа.[2] Вероятно градът е основан с цел да пази пътищата на юг и да създаде възможност за контрол на транзитната търговия към поречието на река Марица, там където е днешен Пловдив.

В черквата „Богородица-Балъклийка“ са открити каменен релеф на Юпитер и четвъртита мраморна колона с надписи. Релефът на Юпитер показва божеството държащо в едната ръка патера, а в другата скиптър. Вдясно от Юпитер е изобразен ореол, а отляво — четириного животно. В Станимака е намерен и друг релеф посветен на Юпитер. На него с надписи на гръцки може да се прочете: „Ефрат, син на Хиацинта, посвещава на Юпитер по внушение на божеството след съновидение“.[2]

Интерес предизвикват и двете каменни плочи посветени на върховния еврейски бог Яхве. Едната от тях, намерена на Баделема, е счупена. Другата плоча е открита при Метоха и съдържа следното посвещение: „На върховния бог Яхве“.

От Асеновград произхожда и мраморна плоча с размер 40/30 см с изображение на неизвестна богиня изправена до олтар. В едната си ръка тя държи патера, а в другата скиптър. Върху плочата има и изобразен втори олтар, до който е застанало друго неидентифицирано божество.[2]

2. 3. Средновековие
Средновековното име на Асеновград — Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир, който е написан от неговия създател — грузинеца Григорий Бакуриани.
В същия документ са споменати и средновековните наименования на някои местности и забележителности около и във града:

Янова — местността, в която е изграден манастирът
Аврова — село Яврово
Добролонг — село Добралък
Лалково — село Лилково
крепостта Петричос (Περιτζός, Перицос) — Асенова крепост
От документа става ясно и наличието по това време на черквите „Горен Свети Георги“ и „Долен Свети Георги“, които са се намирали в близост до сегашната метошка църква, носеща името на същия светия.

Около разположената на 2 км южно от града Асенова крепост са открити археологически находки от Средновековието — керамика, монети, домашни потреби, сечива и оръжия. Цели керамични съдове не са намерени, а само отделни фрагменти. Някои от късовете са украсени с геометрични, растителни или животински мотиви, характерни за Втората българска държава. Най-ценните открити монети са от римските императори Констанций I Хлор и Диоклециан.

В близост до Асеновата крепост се е намирало и древното крепостно селище Петрич или наричано още Василикис. За наличието му става ясно отново от устава на Григорий Бакуриани. Точното място на селището се установява едва през 1960 г. при разкопки на нива около шосето за Яврово. Открита е делва с кости от човек и животно в нея. Основите на селището не могат да бъдат установени, защото в по-голямата си част са били дървени. Селището е служило, за да снабдява крепостта с каменари, говедари, свинари, жито и вино.[2]

Станимака се споменава в летописа на Третия кръстоносен поход (1189-1191 г.) където крепостта се нарича Скрибенцион. Походът се води от германския император Фридрих Барбароса. През 1189 г. той се настанява в Пловдив и презимува там. По същото време някои от кръстоносните военачалници ограбват съседните на Пловдив населени места, сред които е и Станимака.

Няколко години след кръстоносния поход византийският император Алексий III Ангел издига за владетел на Родопската област убиеца на Асен I — Иванко. През 1198 обаче Иванко се отмята от Византия и се обявява за господар на областта, в която влиза и Станимака. Алексий III започва война с него и при една от битките обсажда и превзема крепостта Станимака, като пленява всички българи, които се намират вътре.

На 13 април 1204 г. Цариград пада под властта на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход. Пловдивската област и Асеновград влизат във владение на Рение дьо Три. Една година след това цар Калоян събира армия, за да превземе пловдивската област. След като узнава това, Рение дьо Три бяга от Пловдив, придружен само от 15 рицари, и се окопава в крепостта Станимака. След една година обсада Рение успява да се измъкне, като е освободен от маршала на Шампан и Романия и хронист на кръстоносния поход Жофроа дьо Вилардуен.

Крепостта на града е възстановена от цар Иван Асен II. През периода 1259-1344 г. Станимака е столица на Родопската област и градът на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. В 1344 година при цар Иван Александър градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Смята се, че градът е завладян от османските турци през 1363 година или след Черноменската битка през 1371.