ЗАВЪРШЕН ЖИВОТ
- Ходил ли си в Монако?
- Не съм.
- Да, но аз съм ходил.
- И как е там?
- Ами и там същото - постоянно говорят за рай...
- А, стига бе!...
- Че ти какво си мислиш? Както Монако е данъчен рай за бизнесмените, така и България е приказен рай за първосигналните. ТЯХНО Е ЦАРСТВОТО ЗЕМНО!
ПРИЕМСТВЕНОСТ
- Прощавайте за безпокойството, но да имате нужда от Вагнер?
- Не, нямам.
- А да имате нужда от Бодлер?
- Също нямам.
- А тогава случайно да имате нужда от Ницше?
- От него пък съвсем!...
- Е, значи вие повече от всякога заслужавате почит. Истинска всенародна почит.
- А! Как познахте? Толкова сте прозорлив.
- Ами как, вие обладавате универсалност. Чутовна универсалност! Туй хем да нехаеш за Гения, пък хем според вятъра да го тачиш - само защото и тебе да тачат - това никак не е работа за простосмъртни, ама никак! Това направо е изкуство на един върховен разум.
- О, демиург мой, вие сте наш!
КРИТЕРИЙ
- Какво искаш в този живот?
- Да се радвам на благополучие.
- А знаеш ли как да го намериш?
- Знам! За да го намеря, трябва да го изстрадам.
- Че ти луд ли си?...
- Не те разбирам.
- Ами как ще ме разбереш, когато сам не си разбрал, че за да се радваш на него - не да го изстрадаш, а да се изтъргуваш трябва.
ЦЕННОСТНА ОРИЕНТАЦИЯ
Госпожица Н. е забележителна жена. Всеки, който я познава, някак инстинктивно й прави път и й сваля шапка. А иначе не би и могло. Понеже хората като несъзнателна маса, съдят за нея не толкова по това, какво представлява тя като човек, благодарение на което би могла да се омъжи и стане образцова съпруга - а единствено по това, че е метреса на голям човек, от който плачат всички. И естествено те постоянно й правят вятър: с едничката цел - по-малко да плачат!
Но най-странното е, че колкото повече този човек не излиза от криминалните хроники и колкото повече госпожица Н. се пристрастява към своето призвание - толкова повече хората плачат от него, благославяйки нея.
Но, разбира се, това не е аномалия, а по-скоро една естествена хармония, която в общество като това, което се настройва и движи от криминално проявени - звучи някак възвишено!
ОБЕКТИВИЗЪМ
Един човек бил богат и гърбав.
Минали години и този човек ставал все по-гърбав.
Но годините продължавали да минават, когато същият човек напълно естествено се превърнал в единица мярка за физическа издържаност.
Нещо повече - физиката на този човек съвсем се превърнала в образец.
ЕФЕКТИВНОСТ
В една териториална единица, където качеството като икономическа категория се изразявало с числото осем - с течение на годините съществувала опасна тенденция, това същото качество, да започне да се изразява с числото седем.
Затова за в бъдеще, за да се спре този отчайващ негативизъм и отново качеството като икономическа категория да започне да се изразява с числото осем (дори с тенденция към девет), в обстановка на най-висока съзнателност се взели спешни мерки от момента, в който качеството не започнало да се изразява с число, клонящо към нулата. Край на проблема!
БЛАЖЕНСТВО
Един човек бил беден и женен.
Но той не се чувствал толкова женен, колкото беден. Щото ако беше само беден, без да бъде женен - той можеше да мине и за среднозаможен. Но нали си е женен, къде да отиде? - като от беден, по-беден само може да стане. Така този човек съхнел, вехнел - докато един ден едва не се поминал.
Но оттогава същият за пръв път се почувствал щастлив, съзнавайки, че докато диша - значи е богат и влюбен!
НАЗИДАНИЕ
На един човек животът му минавал в нужда, но един ден нуждата му изчезнала.
Зарадвал се човекът, замаял се и побързал да полее случая с приятели.
Но така здраво го полял - че нуждата се върнала отново при него.
Човекът посърнал и за кратко време издъхнал.
От което може да се поучим, че ако тъй споделяш залъка си, от теб няма да остане и залък.
АНТАГОНИЗЪМ
Един човек бил самотен. Постоянно странял от хората, които, разбира се, се озлобили и започнали да го хулят, но този човек бил горд в своята самота и най-хладнокръвно им отговорил:
- Моята същност е моята самота. А моята самота е моята свобода. За разлика от вас, които имате само свободата да се събирате помежду си, но нямате свободата да бъдете себе си. Като възмездие!
ОТДАДЕНОСТ
Живял някога един велик човек. Всичко било велико в него. И бельото му. И облеклото му. И обувките му. И походката му. И стойката му. И съзнанието му. И подсъзнанието му. Въобще всичко. Но разбира се, най-велико в него било обкръжението му, което служило толкова вярно, че го изпратило и в рая.
Да живей величието!
УДОВЛЕТВОРЕНИЕ
Този ме лъже...
Онзи ме лъже...
Изобщо всеки ме лъже. Всеки!
Но това все пак е добре!...
Щото ако мен все повече ме лъжат, то го правят - от яд - онези, които сами са лъгани.
Все пак спокоен съм.
ИЗБРАНИК
Той живял сред хора.
И държал на името си.
Но те не го зачели.
И силите го напуснали.
Така той се поминал.
За да ги изтрие като име!
ПРАВО НА ИЗБОР
Едно куче го нахранили.
Но то повърнало.
Друго му дали.
Но то пак повърнало.
И накрая след като вдигнали ръце от него - то се нахранило охотно с повърнатото!
НАГОН
Един човек едва преживявал. Но най му тежало на душата, че няма пари за проститутка.
Обаче незнайно как - съдбата му влязла в положението: срещнал момиче, залюбил се, оженил се, заживял в разбирателство с него, позамогнал се и започнал да се чувства щастлив.
Вече имал пари за проститутка!
АМОРТИЗАЦИЯ
Два шпионски отряда, тъкмо се спазарили кой да разполага докрай с една развиваща се държава - и същата по принцип, нали винаги била на разположение, се оказала за първи път неразположена.
САМОСЪХРАНЕНИЕ
Нилски крокодил горделиво се наслаждавал на съдбата си: земноводни и всякакви неспирно да изпитват страхопочитание от него - когато същите от страх да не би случайно да отстъпят в начинанието си - не го убили като превантивна мярка.
БЕЗУСЛОВНО
За да пребъдеш като човек в своята самодоволна екзистенция на безличен - ти винаги можеш да убиеш своя антипод. Винаги! Но невинаги можеш действително да пребъдеш - само защото си го убил!
БУМЕРАНГ
Един човек го набедили:
- Закъснял си! - минало ти е времето за творчество.
И той отговорил:
- А нима вие, които сте били навременни за него, не сте изгубени във времето!...
БЛЯН
Ех, де да можех да не бъда себе си.
Поне веднъж.
Нямаше да изнемогвам тъй от себе си.
Дори веднъж.
ПИЕСА В ДВЕ ДЕЙСТВИЯ
В антракта светът излезе от своята неразумност и джентълменски запита бъдещето - ще му донесе ли тържество на разума и ако няма - дали от чревоугодство той (светът) да не дояде настоящето си, с апетита на безразсъдството - като следястие!
СЕБЕДОКАЗВАНЕ
Ако нагонът за власт не дава онази недосегаемост, слава и престиж, така необходими на човек да избие комплексите си, за да властва над другия, пък бил той и ближен - той няма да властва!
ЦЕНАТА НА ХЛЯБА
Прощавайте, защо днес няма опашка за хляб? Това е ненормално! Как може всеки ден да има и изведнъж да няма! След като е регламентирано, че за да функционираме нормално като народ (чийто живот е сведен единствено до възможността да си купи хляб) - напълно е логично, че трябва всеки ден да е така.
ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
Новата власт свали старата власт и отиде да пирува.
Но това се оказало пирова победа, тъй като не след дълго тя също се оказала стара и била свалена от нова. Но разбира се, това не трогнало народа и както му било отредено, приел новата власт като всяка друга предна власт - докато по-прозорливите от него не разбрали - че властта дали ще е нова или стара, тя винаги е една и съща - и всичко е един театър! Тъй като хората, на която и да е предна или нова власт, са производни на една друга още по-голяма и страшна власт - откакто свят светува!
АТРАКЦИЯ
На арената излизат да се бият комунист и капиталист. И за да се настроят за боя, започват с подмятания:
- Ей комунист, ща смачкам! Ако не бях аз, щеше ли да станеш капиталист?
- Стига бе човек, съвест нямаш! Ами ако не бях аз, щеше ли да станеш световен капиталист? Затуй няма какво да ме мачкаш, ами дай да се бием, че хората гледат - пък то наш'то остава. Затуй ти ще ме удариш отляво, аз ще те ударя отдясно. После обратното. И да претупаме боя - че хората тръпнат. Нали затуй са дошли.
И така битката започва и хората изпадат в екстаз, че в този живот има възмездие и кой да се бие за тяхната кауза. Да живей битката!
ПРОЗОРЛИВОСТ
Нерон гледа на света и разсъждава.
Върху избора на своя живот.
Да бъде или да не бъде Нерон?!
И най-чистосърдечно решава да бъде.
Изхождайки от простото обстоятелство: щом светът, в своя Апокалипсис, е опрял до услугите му - значи този свят трябва да бъде спасен единствено ако се подложи на един нов Калигула.
Сàмо!
НЕПРОСТИМО
- Уважаеми дами и господа, упълномощен съм от Историята да ви бъда ръководител.
(Бляскави аплодисменти!)
- Както и това да бъда вечен залог за вашето бъдещо аз.
(Бляскави аплодисменти!)
- А така също и носител - и на самата идея за Историята.
(Бляскави аплодисменти!)
- Ей, кой каза, че Историята се прави не от ръководители, а от личности? Кой?!...
- Как кой? - еретик някакъв, който разделя понятията!
РИЦАРСКИ ЖЕСТ
В задругата на майсторите се работи усилно.
Открояват се шепа скулптори, които усърдно моделират картината на света - с печата на качеството.
Което, разбира се, облекчава труда на чираците до неузнаваемост. Да, до неузнаваемост...
Понеже по този начин (нали и те са част от света) нуждата от безсмислие да моделират своя си свят е безпределна.
Да благослови Бог таланта им! (На скулпторите.)
ОБЕЗЛИЧНОСТЯВАНЕ
Едни хора протестирали пред закона. Бил много суров.
Но той не им обърнал внимание. Нали затова е закон!
Обаче хората продължили да се жалват. Нали имали разум! Но и законът не отстъпил от правото си. Нали затова е издаден! И така всеки си искал своето, докато един ден в резултат на техническия прогрес отношенията им напълно се изгладили: нито имало хора, които да се жалват пред закона - нито пък имало закон, който да ги жегне за това - в името на РОБОТИЗАЦИЯТА!
ДЕРЗАЙ ЧОВЕЧЕ, ДЕРЗАЙ!
- Знаеш ли, моето момче, коя е най-голямата трагедия в живота на човека?
- Любопитствам да чуя, чичо.
- Че човек не зависи от себе си!
- Зная, чичо.
- Ами като знаеш, тогава защо се стремиш към щастие, надмогвайки себе си?
- Щото въпреки туй, щастието е в дерзаенето, чичо.
- Не детето ми, нашето щастие е винаги в ръцете на някой трети. Преди всичко! Но иначе ти пак може да си дерзаеш, колко му е?!…
АРГУМЕНТАЦИЯ
- Ти си безумник!
- Кой ти каза?
- Аз ти казвам.
- Е, щом е тъй, значи не съм.
- Как така не си - ти какво искаш - и хората да ти го кажат?
- Те едва ли ще го сторят, щото и те са такива.
- А, така ли?... Тогава кой трябва да ти го каже? Кой?
- Ами никой! Просто никой! И защо е нужно? Защо? След като не можем да бъдем други освен това, което сме - тогава какъв е смисълът да се мъчим да бъдем други, след като самият дявол е в основата на това, което сме! Разбираш ли?...
КЪСОГЛЕДСТВО
Един големец имал широка народна подкрепа.
И затова искал да стане по-голям големец.
И толкова много искал, че наистина станал.
И тъкмо станал, и станал отново по-малък големец.
Но той бил човек с характер и, опирайки се на народа, искал отново да стане голям големец. И той станал. Но тъкмо станал - и го върнали отново, но не за малък големец, а за негов заместник. Но този човек бил наистина твърд и както винаги, опирайки се на народа, искал за последен път да стане голям големец. Но не щеш ли, той не само че не станал, но и го пенсионирали преждевременно - за да разбере най-после: ЧЕ ЕДНО Е ДА БЪДЕШ ГОЛЕМЕЦ, КОЙТО СЕ ИЗБИРА ОТ НАРОДА, А СЪВСЕМ ДРУГО ГОЛЕМЕЦ, КОЙТО ГО ИЗБИРАТ ДРУГИ! По-трайно е!...
УТЕХА
Един ден в една шикозна сграда нямаше никой. И това бе нещо необичайно. Защото обикновено в тази сграда имаше някой, който с друг някой, както винаги целеше да обезличи добродетелта като смисъл. И, разбира се, в подкрепа на това освен тях преди имаше и други някои, които най-усърдно обсъждаха и планираха всичко за неговото изпълнение - в най-вече главното: „Кои хора с изпреварващо мислене да се притъпят и приобщят към общата маса на унифицирано мислене, за изпълнение на целта"?
Да, наистина след всичко това, всичко живо наоколо най-после можеше да си отдъхне. Че и да живне. Защото най-вече то би могло да разполага със себе си. Ама истински!... Но за колко време?...
Разбира се, докато сънуваше!
ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ
В основата на цялото стои отделното. А за възхода на цялото - животът на отделното. Така и цялото си остава цяло и отделното отделно - осъществявайки се взаимно като дружки! И веднъж тръгнали по този път, дават тон върху всеобщия смисъл на нещата. Значи въпросът се свежда не до това, защо и как цялото е станало цяло и отделното отделно? - а просто до това, дали попадаш в цялото или отделното.
Други въпроси няма.
РАЗКОВНИЧЕТО
Едни хора живели под робство.
И тежко било то - от сутрин до вечер работели като луди. И страшно било то - от глава до пети ги биели като животни.
И безкрайно било то - от век на век ги третирали като тор.
Но най-страшно от всичко било прозрението им: че да бъдеш роб на чужди в собствената си държава, значело да плащаш за сделката на управата - като изкупление!
* * *
Туй се казва Богоизбраност! - да властваш не защото те искат отвътре, а щото си наложен отвън.
* * *
Няма експлоатация по-печеливша от тази - да експлоатираш мозъка на човека срещу човечеството.
* * *
Ако работим, за да живеем, а не живеем, за да ни работят - светът няма да е пирамида.
* * *
Щом днес от името на доброто говори злото - то за неговото утре се иска много повече зло.
* * *
Ако някои фактори не свеждаха живота ни до пълно безсмислие, то неговата действителна същност нямаше да изглежда толкова смислена.
* * *
Туй се казва жест! Да се прави всичко в името на човека - за неговото зомбиране.
* * *
Човек съществува в обществото, доколкото обществото съществува - за да го няма човека в него.
* * *
За да върви светът нагоре, той трябва да бъде и свят надолу. Иначе се губи диалектиката.
* * *
Щом системата е такава, че за да я бъде, нас не трябва да ни има - тогава защо изобщо сме дошли?
* * *
Светът на човека имал нужда от престъпление и го направил - за да го забрави до следващото поколение.
* * *
Депутат избран от народа, най-ласкаво разговарял със свои избиратели на площада относно пътя към по-доброто им настояще за сметка на бъдещето им.
* * *
Внимавай! Всяка истина въоръжава и води до непредсказуемост. А това е нецелесъобразно - ставаш неуправляем!
* * *
Магията на ораторското изкуство: когато говориш от името на Юда - да ти казват, че говориш от името на Месия.
* * *
Цедят те, за да оценят, че си ценен - докато те изцедят.
* * *
За да намериш себе си във времето, моля те - не докарвай до истерия жената в него!
* * *
Народът знае, че положението му е лошо - но народът не знае, че това е най-доброто му положение.
* * *
В основата на бъдещето стои миналото. Откъдето и настоящето…
* * *
Подсъзнанието е превърнало човека в най-големия му роб.
* * *
Хем триумфират, хем агонизират.
* * *
Страхувай се, за да не се страхуваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар