НОВИЯТ ДЕН
Слънцето изгряваше на хоризонта. Неговите първи утринни лъчи озаряваха земята населена от хора. А в нея, хората останали хора, безразсъдно вярваха в новия ден до фанатизъм.
Да, денят им принадлежеше, доколкото животът им можеше да представлява низ от безконечно строителство на пирамиди.
ПЪРВОПРИРОДА
Човешката раса поела най-висока отговорност и създала държавата. Която държава само това и чакала - да потърси най-строга отговорност от своите верноподаници не защо са станали циници, а защо не са станали.
ПРОГРЕС
Александър Македонски превзе Изтока и вдигна нивото му. Което от своя страна поласка Изтока. И в замяна същият дотолкова повиши изискванията си - че взе решение занапред да пада под робство само от Александър Македонски нагоре.
УДОВЛЕТВОРЕНИЕ
Мракът набира скорост.
Човешки същества се обезверяват.
Нищо че не знаят защо живеят.
Нали поне знаят за кого работят.
А знанието е щастие!
ВИСША КАСТА
Навсякъде: Хаос.
Престъпност.
Бездуховност.
Проституция.
Наркомания.
Във всенарастващ разгар!
За което - аплодисменти!
Понеже ако зад всичко това липсва добрата инсинуация - тези реалности - съвсем няма да имат своята стойност.
С натрупване.
СПАСЕНИЕТО
Хората един друг си завиждали.
И започнали да се самоизяждат.
Докато останал само един.
НЕПРЕХОДНОСТ
Една картина изпаднала в нужда.
Все повече не се купувала -
докато един ден съвсем не се купувала.
Откъдето и излъчването.
САМОСЪХРАНЕНИЕ
Животът станал невъзможен.
Но затова пък развил възможностите на хората.
Там където бил единствено възможен -
в сферата на предателството.
РАВНОВЕСИЕТО В ПРИРОДАТА
Дъжд вали, вятър духа, гръмотевици светят, дървета се изкореняват.
Буря е!
Зверовете далеч преди своите жертви се изпокриват в пещери и хралупи.
Изпокриват се - за да станат още по-големи зверове, след бурята!
ДИВИДЕНТИ
Едни хора нищо си нямали.
Но само едно си имали - свободата да хо-дят и аплодират по митинги своите кумири.
И възползвали се хората от тази си възможност, години, векове се възползвали - докато не продължили все тъй да си нямат нищо.
Ама съвсем нищо!
ДЕВАЛВАЦИЯ
Търговец на свежа плът, както си доставял стоката за избрано общество, най-неочаквано станал за мезе пред него - и то не заради това, че стоката му не струвала толкова, за пред общество като това - а колкото заради това, че туй същото общество не струвало като стока срещу предлаганата.
ХОМОГЕННОСТ
Един народ всичко си имал. Ама всичко!
Но само едно си нямал: На кого да се осланя!
А на тази институция да се осланя!...
- провал.
А на онази институция да се осланя!...
- по-голям провал.
А на трета институция да се осланя!...
- най-голям провал.
Страдал този народ, дълбоко страдал. Ни бог да му помогне, ни Аллах да го прибере.
Но най-много този народ страдал - когато вървейки по пътя измежду институциите разбрал - че същите на всеки друг може да се осланят, но не и на народа си.
ФАРС
На едно място се играело представление.
Нулите се представяли за единици.
Разбира се, публиката повярвала, че единиците са единици, а не нули.
Понеже извън този спектакъл, не би могла да вижда повече отколкото вижда. Иначе ако виждаше нямаше да има представление.
Според публиката и представлението.
ПЕТКАН И ДРАГАН
Петкан казал на Драган: Драгане ако не бях Петкан не само, че нямаше да бъдеш Драган, ами и изобщо нямаше да я бъдеш.
А Драган казал на Петкан: Петкане, колкото и да си бил Петкан аз не само че не съм бил Драган, ами не съм бил и най-близкото до Драган.
Иначе представи си ако бях Драган!... Тогава и най-малкия пръст на Петкан нямаше да бъдеш!
ПЪРВОПРИРОДА
Малкият човек се отдаде на големия човек.
Отдаде му се - себераздавайки се.
Себераздавайки се - за да бъде и той голям човек, пред по-малкия човек.
ИЗБРАНИК
Един човек станал писател. И колкото повече пишел, толкова повече го издавали. И колкото повече го издавали, толкова повече овации получавал. И колкото повече овации получавал, толкова по-голям шум вдигал около себе си. И колкото по-голям шум вдигал около себе си, толкова повече славата му отшумявала - за да разбере най-после, че истински писател се става не от снобизъм, а от принуда.
Единствено!
ИЗВОРЪТ НА САМОЧУВСТВИЕТО
Един човек забогатял изведнъж на чужд гръб.
Възгордял се.
Отстранил се от хората.
Затворил се в себе си.
Оеснафил се.
Опараноил се.
И умрял.
Диагнозата: Хроническа липса на благородство.
Поука: За да останеш в душите на хората трайно, забогатявай на собствен гръб.
ДИДАКТИЧНО
Човече: Събуди се.
Излез от черупката си.
Целуни изгрева на живота.
Но не флиртувай със залеза в него.
Понеже ще послужи като повод.
Да могат винаги да те обесят.
Само защото изгряваш!
ПРЕЛЮДИЯ
Един човек започва да прави нещо.
Но само той си знае какво?
Например: Започва да изпада в несрета.
Да пие.
Да се отдава на разврат.
Да живее проститутски.
Но я по-добре ний за него повече да не говорим.
Нали този човек да кандидатства за водач вече започва.
ВЪПРОС БЕЗ ОТГОВОР
Мило момче, ти не знаеш, че твоята съвест иска по-скоро да умреш като човек, за да се радваш по човешки на живот вечен.
Мило момиче, ти не знаеш, че и твоята съвест иска по-скоро да умреш като човек за да се радваш по човешки на живот вечен.
Мили деца, вие не знаете, че и вашите родители имат съвест, която ги кара да живеят като скотове, за да се радвате по човешки на живот вечен.
* **
Мила родино, защо животът ако не е сведен до най-животинската си форма на живот - да изядеш себе си като човек за да оцелееш - няма смисъл?!
НАЗИДАНИЕ
Власт, която не лази пред друга власт, за да умре на власт - умира от власт.
ОСАННА
Няма власт по-велика от тази, откърмила народа с вяра, че е творец на съдбата си.
ПРЕКЛОНЕНИЕ
Човек от Азия отишъл в Америка и станал американец.
За което Азия го проклела и убила.
Така този човек умрял млад - за да живее днес цяла Азия на гроба му.
СТРАДАЛЕЦ
Един човек за разлика от другите, много преди да му дойде времето за страдание - страдал.
Разбира се този човек, пак за разлика от другите и след като му минало времето за страдание - страдал.
Понеже открил, че състраданието в очите на околните го прави вечен.
ГЕН
Богат и Беден живели съвместно.
Живели що живели, но така или иначе въпросът все опирал до това, защо единия да живее бедно, а другия богато.
Но Богатият бил човек с открито сърце, рискувал и дал шанс на Бедния и той да стане богат. И рипнал Бедният от радост!...
Но оттогава същият всичко можел да прости на Богатия, но не и това, да се чувства винаги задължен да му благодари.
Бедният не случайно е беден!
ДИЛЕМА
Ако живеем индивидуално,
страдаме от колективи.
А ако живеем колективно,
умираме от лидери.
***
Няма спасение!
БАЛКАНИКУС
Един човек дал подкуп да го уредят на работа като роб в чужбина.
Но му отказали.
Понеже правото да бъде там роб, можело да го направи човек.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Аз се изкачвам горе.
Ти се изкачваш горе.
Той се изкачва горе.
Всички се изкачваме горе. Всички!
Само защото се изкачват по нас.
РЕАЛИЗАЦИЯ
Младо момиче, материално обезпечено, завинаги отпаднало от духовната нужда да се абонира за вестници и списания - откакто едва проходило, не го лансирали в две резиденции да изпълнява сексуални поръчки.
ЕВОЛЮЦИЯ
Обществото вървяло към цивилизация и всяко следващо поколение вземало най-ценното от предходното за да се изгради. И последното така се изградило, че когато един ден трябвало и от него да вземат - оказало се, че следващо поколение няма.
ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР
Хората си отивали от живота.
Въпреки, че животът не си отивал от тях.
И това било най-странното:
Как може те да бъдат живи за него,
а той да бъде мъртъв за тях? Как?
Ами много просто: Тук само мъртвородените имат право на живот. Живот като никъде!
ИМПРЕСИЯ
Тъмна нощ, луна, звезди.
Народът спи и само кучетата му патрулират.
Патрулират - да не би някой да събуди народа.
ПРИЗНАНИЕ
Един човек се родил и живял за да оправдае раждането си.
И го оправдал с подлогата на живота си.
Затова този човек и до ден днешен
има паметник.
СПОГОДБА
Един Европейски народ, измежду многото задължения които имал спрямо другите народи, влизало и това - същите никога да не разберат, че имат работа с Европейски народ.
КРИТЕРИЙ
Попитали един сатирик - как би се видял в друг живот?
- Като никакъв, отсякъл категорично той.
- Но нима в този сте някакъв?
- Разбира се, че съм! Иначе представете си, ако животът беше друг. Тогава не аз на него, а той на мене щеше да бъде сатирик.
- Ето какво значи да си някакъв, нали?
МРЪСНАТА РАБОТА - СРАМ ЗА МАЙСТОРА
Убиха го дискретно и го погребаха триумфално.
А го погребаха триумфално,
за да не изглежда, че са го убили.
Чиста работа!
ФИЛАНТРОПИЯ
Един човек боледувал. И колкото повече боледувал, толкова по-бързо му идвал краят. И колкото по-бързо му идвал краят, толкова повече му внушавали че е здрав, безупречно здрав - за да бъде спокоен човека когато умира!
ПРЕКЛОНЕНИЕ
Един човек флиртувал до късно със седемте смъртни гряха: Лакомия, Алчност, Леност, Завист, Гняв, Високомерие, Похот-ливост. Но малко след полунощ, те били дотолкова обладани, че му се отдали до пълна изнемога. А това от своя страна било толкова възбуждащо за тези които го следвали, че още по първи петли същите, в неудържима страст му лепнали името: СВЯТ ЧОВЕК!
ИДИЛИЯ
Красива жена с богато минало и грозен мъж с бедно минало се целуват прегръщат и прелъстяват.
Мъжът е в апогея си, жената също.
Той си мисли, че тя е негова и се тупа по гърдите за това, а тя че той е неин, без да парадира за това.
Докато не се разбере окончателно:
Че тя никога не може да бъде негова. Ама никога!
Просто защото, той се осъществява чрез нея, а тя се освобождава чрез него.
Значи той винаги ще бъде неин. Доживотно неин!
Той, избраникът - като мост на нейния път.
А тя наложницата - като разтуха за неговата мисия.
Значи Бог да освети любовта им!
АЛИБИ
Някои хора убедително казват на някой да работи не това за което е роден, а това от което текат парите.
И правилно! Понеже се надяват, че работейки несвойствена работа, той ще изпадне в неловкост и ще потърси помощта им - за да се ощастливят за сметка на нещастието му!
Но разбира се действията им са оправдани и още повече природосъобразни. Тъй като е генетично заложено в човека, да вижда обикновено в другия - нищожеството!
ОТПЛАТА
Той видя в него своя залез -
виждайки в себе си неговия.
ОБЩЕСТВЕН МОРАЛ
Грижата за един успех достигнала кулминацията си - в момент на пълна кулминация в нехайството на съвестта.
ОЗАРЕНИЕ
Две шармантни куртизанки, тъкмо започнали да обслужват обичайните си клиенти, докато изведнъж от много работа не ги избило на шизофрения: да прекратят веднага задълженията си и си намерят друга работа, поради вече неръководната роля на инстинктите на човечеството.
ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Човек от долните етажи на мисълта, най-редовно отсядал до по-горните - с едничката гордост, че щом там отсяда - значи не гледат на него като на нещо по-низше. И правилно забелязал.
Но мисля си, дали щеше да отседне и един път там - ако не виждаха в него превъзходството си.
РАЗКОВНИЧЕТО
Петър и Мария са гаджета.
И естествено го удрят на секс.
Но Петър е по-уязвим от Мария в секса.
Което фройдистки погледнато, дава на Мария по-широки перспективи в живота.
За разлика от тези на Петър.
Значи символично казано - докато светът официално принадлежи на Петър, управата в него дефакто - ще принадлежи на Мария!
Поука: Едно е да се вижда, че дърпаш кон-ците, а съвсем друго, че действително ги дърпаш!
РОБИТЕ НА РИМ
Ханибал е пред вратите на Рим.
Но Рим е спокоен за своята участ.
Ханибал е съвсем пред вратите на Рим.
Но Рим е твърде спокоен за своята участ.
Ханибал навлиза вече в Рим!...
***
И робите на Рим, с чест се отдават на своята участ.
Рим е вечен!
С ПЪЛНО ПРАВО
Една идеология влязла в Историята като Казанова - понеже тези които й се отдали, така й се отдали, че както ги прелъстила, така и ги изоставила.
И СТИГА ИМ ТАЯ НАГРАДА
За ИДЕАЛА умираха.
От ИДЕАЛА умряха.
ХОРА СМЕ
Вижте какво вие там горе!...
И да искате, не можете да направите с мен това, което сте правили и ще правите с много други. Защото за разлика от тези други, аз не съм искал, не искам и няма и да искам, да правя и говоря, това което ми казвате - само и само, за да ми казвате да не говоря, това което правите. Няма!
Но въпреки моето няма - аз съм човек - и заставам решително на ваша страна. Убеждавайки се, че не е възможно да не продължите да го правите. Иначе как ще оцелеете?
Хора сме!
НАЦИОНАЛНОСТ
Една държава за да не излезе на червено като държава, започнала да изнася.
Изнасяла, изнасяла, изнасяла!
И то дотолкова, че накрая за да продължат да я водят като държава, (нали все пак нещо трябвала да има) - започнала на широка нога да изнася собствения си интелект.
Изнасяла, изнасяла, изнасяла!
И съвсем накрая, вече бракувана като държава - попадайки на евтино в нечии ръце - започнала от няма и къде да внася интелект.
Внасяла, внасяла, внасяла!
Докато един ден, под звуците на фанфари и латерни не си извоювала международния приз: Най-образцовия сателит!
Ама най!...
СВОЕВОЛИЕ
Въпреки, че времето не било за гости хората започнали да си ходят на гости.
И за тяхно най-голямо учудване там, на това гости, имало и много други гости.
И за тяхно още по-голямо учудване там, на същото гости, започнали да идват все нови и нови гости.
А времето продължавало да не бъде за гости!
Но въпреки туй те прииждали и прииж-дали...
Но времето упорито продължавало да не бъде за гости!
А те (напук на него) прииждали и прииж-дали... И не само разкрили, но и спасили душите си.
Какво безочие само?!
ДА НАМЕРИШ ПОЛОВИНКАТА СИ
На един мъж не му пукало от нищо и затова напук на всички, започнал да изнасилва една жена.
Обаче за разлика от него на тази жена й пукало от всичко и затова логично за всички, започнала да вика.
Обаче на този мъж нали не му пукало от нищо - продължил да изнасилва тази жена.
Обаче на тази жена, нали й пукало от всичко - продължила още по-силно да вика.
И така: Мъжът карал по свойто. И жената карала по свойто. Мъжът карал по свойто. И жената карала по свойто. Докато най-после не усетили, че ако не са един върху друг - то животът им (напук на всички) - съвсем няма смисъл с друг.
Ама хич!
КОНКУРЕНЦИЯТА - МАЙКА НА ПРОГРЕСА
Един човек кандидатствал да влезе в ГОЛЯМАТА ИГРА:
Заложил народа си.
Заложил себе си. Не, той себе си още по рождение бил заложил. (Нали родът му от игри се окапиталил още в по-малката игра.)
Заложил жена си. (Любовницата си той пазел за евентуално по-голяма игра.)
Заложил дъщеря си.
Заложил кучето си.
Заложил приятелите си.
Заложил...
Не, той нямал кого повече да заложи. И тъкмо защото нямал, точно тогава му намерили цаката - друг подобен нему, в името на ГОЛЯМАТА ИГРА, го изхвърлил от играта. (Понеже този другият, все още имал кого да заложи.) Него!
ПРИЗНАТЕЛНОСТ
Наближаваше утрото. Изведнъж в душата ми изгря щастие. Станах, сложих си пантовки, измих си зъбките, облякох се, закусих в движение, излязох от къщи и тръгнах по пътя с трепет, да го споделя с хората. Пък то не било какво да е щастие, а истинско! Пък и те не били какви да са хора, а истински! Значи трепетът си заслужава работата. Браво на него! Затова вървях и споделях, вървях и споделях... И къде по-малко, къде повече - къде по-малко, къде повече... Изобщо при такава кампания можеш ли да си останеш несподелен? Не можеш! И толкова много се увлякох по нея, че се заморих, изплезих език и умрях. Да умрях! Но поне си останах щастлив. Вовеки! Защото хората не закъсняха с оценката си: Ето един светъл човек, достоен за подражание. С цялата си душа заложи на нас да ни осветли в щастието си - за да го жертваме заради своето.
Вечна му памет!
РАЗКОВНИЧЕТО
На Васил Сотиров
- Имате ли?
- Нямаме.
- А имате ли?
- Разбира се, че нямаме.
- Тогава имате ли?...
- Нима не знаете, че за да имаме, трябва да нямаме...
- Но как така, нали вече нямате?
- Нямаме, но имаме - щом нямаме... А дори и да имаме, при това нямане почти никога не можем да имаме, защото едно, че това което имаме е толкова - все едно че нямаме и друго, колкото и да е това имане щом първо отива винаги за друго имане - и да искаме не можем да имаме.
- Но все някога трябва да имате!
- Да, все някога ще имаме - някога, когато съвсем от недоимане, спрем веднъж завинаги да имаме, това което изобщо не е трябвало да имаме.
МАМКА МУ!...
(агитка)
Ей вие, пратениците на народа - вижте какво сега, нещата стоят така:
Ленин обича Бетовен, безспорно.
Значи и народът обича Бетовен, също безспорно!
Не, малко е.
Ленин направо се прекланя пред Бетовен.
Което значи, че и народът с него.
Не, наистина е малко.
Ленин буквално, благоговее пред Бетовен.
Което буквално значи, че и народът с него. До откат!
Да ама дяволът му с дявол (Бетовен) нито обича Ленин, нито се прекланя пред него, нито благоговее пред него. Което пък удря по вас народа. Досущ като дряновица!
Ето, че става напечено, адски напечено.
Да ама, щом героят е казал, че в бурята ще бъдем пак с тебе народе мой! - какво му е толкова напеченото? ЧЕ НАЛИ СЕ РОДЕЕМ С ГЕРОЯ! Значи то направо е опечено!
Затуй няма страшно. Кажете горе главата народе. И дръж се за Ленин (за да живееш!). Пък мамка му на Бетовена! Мамка му...
КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА
Вървели братче и сестриче в горичката. И нали били невръстни - нещеш ли, препънали се в един счупен клон и паднали. И така паднали, че здравата се охлузили. Но те си нямали ни баща, ни майка, които да ги вдигнат и затова водени от случая, станали сами, изтупали си дрехите и рамо до рамо на куц крак продължили. Но не след дълго, както си вървели, пак се спънали в нечий клон и паднали. И така паднали, че още по-здравата се охлузили. Но те си нямали ни баба, ни дядо които да ги вдигнат и затова имайки вече опита, станали сами, изтупали си дрехите и ръка за ръка на куц крак продъл-жили. Но за лош късмет, както си имали вече кураж - за нула време, пак се спънали в нечий клон и паднали. И така паднали, че съвсем се охлузили. Но те си нямали ни вуйчо, ни леля които да ги вдигнат и затова водени вече от големия си опит, станали сами, изтупали си дрехите и прегърнати на куц крак продължили. И вече били дотолкова имунизирани от следващи падания, че дори да им се наложи отново да паднат, те знаели вече какво да правят. И тъкмо се успокоили - нещеш ли, точно тогава им се наложило отново да паднат. И тъкмо знаели вече какво да правят - точно тогава из шубраците излязъл един трети братовчед, който с бързината на гепард, изпреварил намеренията им и охотно им подал ръка. Но пустият му братовчед, така сбъркал технологията на подаването, че те горките както си били паднали, така и там останали.
По дяволите!
АМБРАЗУРА
Човек лишен от интелект забогатява.
То се знае как, но все пак забогатява.
И така този човек върви по улицата.
И колкото повече върви, толкова повече никой не се спира да говори с него, хем познати среща.
Все пак колкото и да е богат, той е все пак човек който има нерви, които не издържат и той изкрещява на един от многото познати, които само му кимват и подми-нават.
- А бе ти, защо току така ме подмина-ваш? Нали знаеш вече все пак кой съм?
Тихо другият казва.
- Правя го от куртоазия. Именно защото знам вече кой си! Иначе ако спра да говоря с теб, ще изглежда че го правя не заради самия теб, а заради богатството ти. А когато избирам този вариант се създава пред хората едно страхопочитание от страна на мене към тебе - такова каквото обикновено изпитват народите към своите вождове - което вече твърдо говори, че ти си личност, а аз нищожество! А щом си такъв това предполага комплекс от качества, които са дар божи и не могат да се купят с богатство и по този начин ти осигурявам прикритие - също както във военно време служат амбразурите! Все пак трябва да оцениш жеста ми.
- Ей, че ти си бил голям дявол бе!
- Напротив, аз съм само една капка в морето. А дяволът в човека е океан, в който се размива и най-дяволското в дявола!
Няма коментари:
Публикуване на коментар