СИМВОЛЪТ НА БИКА

Графики и релефи

откъс от книгата на Петър Георгиев
УБИЙ САБАЗИЙ, УБИЙ БЪЛГАРИНА

В западни издания от второто хилядолетие са известни няколко герба на България и български княжества. По-долу са показани някои от тях.

Герб на България и герб на херцога на България със столица Бдин, Констански кодекс, Конрад фон Грюненберг, л. 30, 1483 г. /Интересно е изображението на кръста, поставен между рогата на бика, който ще срещнем и при други случаи в тази книга и който факт ще коментираме./

Герб на императора на България, Ръкопис Add. 15694 на Британската библиотека, л. 11 r, началото на1 7 в. и на херцога на България със столица Бдин, Гербовник на Конрад Грюненберг, ръкопис.

Тези факти трябва да имат обяснение. За сега само можем да направим предположението, че дори през последните векове на съществуването на Втората българска държава,(първата беше оттатък Дунава) все още е съществувал в някаква форма култ към бика, което е и причина за появата на символа като герб на българите. Има ли и други свидетелства, доказващи тази теза, какво означава символът, какво значение има за българите?

Едно от тези свидетелства е изображенията на бик под колоната на Иван Асен в черквата Свети четиридесет мъченици в Търново. Тук има възражение– каменният обелиск под колоната е от Никополис ад Иструм, град, построен от римляните. Но значи ли това, че когато е монтиран каменният блок в 1230 г., царят не е видял главите на бикове под колоната?

Черквата „Св. четиридесет мъченици” във Велико Търново, пиедестала под колоната с надписа на Иван Асен, с изваяни глави на бикове, свързани с венец и„цвете” между рогата.

И какво означава символът на бика в една християнска черква, със строго определен канон, каквато е била и „Свети четиридесет мъченици”? Всички свидетелства, които ще приведем, показват, че става въпрос за реликви на известен и древен култ, започнал от Балканите и Мала Азия и стигнал до Корсика, съществувал с различна сила и влияние в различни форми в историческите времена, но с особено значение за периодаI – V век сл. Хр.

В Плиска и Преслав също са открити множество рисунки- графити на бикове(турове), които свидетелстват за важното място на бика в религиозните представи на българите. (Овчаров,
Д., Български средновековни рисунки-графити. С., 1982).

В късния, така наречен “Разумник-указ”, литературно съчинение, спадащо към популярния през Средновековието жанр “въпроси- отговори” сред многото изброени народи, само българите определят бика като свой символ.

Официално се смята, че след като в девети век българите приемат християнството, би трябвало в българската иконография да няма място за посочения символ, но това далеч не е така и ще посоча тези факти по-късно.

/справка: Розетката от Плиска , в средата е Знакът IYI – символа на рода Дуло, на българската държавност, под който знак са били създадени 5 български държави, но това е и древния знак на Богинята Майка, свързан със символа на бика от находките при Езерното селище в Дуранкулак, светилището на Кибела на Големия остров и неолитните гробници в резервата Яйлата. Особеният български знак се среща поне от пето хилядолетие преди Христа в земите на Тракия. Не е грешка, свещеният български символ IYI се появява за първи път при траките. Траките са го създали, траките са го ползвали, за траките IYI е имал важно значение.

IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура ( която е сродна с тези на Градешница и Караново). Древният български символ присъства върху керамика от минойски Кипър ( XVI- век преди Христа), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон.

Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този особен символ се използва вече цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.

Първичното значение на IYI е Върховна сила, Божествена сила. Поради тази причина е изписван на стени и керемиди, призовавана е Божествената сила да пази крепостта. Свещеният символ IYI притежава същата функция както и християнският кръст, който е включван в печати, пръстени, знамена. Затова и българските владетели ползват IYI като хералдически знак [1] стр. 92-93. Дори с приемането на гръцката християнска доктрина, знакът на траките продължава да се използва от българския народ. Това може да стане само, ако е ползван от дедите ни хилядолетия наред и е станал част от културното ни наследство./.

На Фиг. 1 са изобразени най-ранните варианти на символа IYI от земите на Тракия.

Фиг.1

1.Земи на мизи и дардани.
2. Земи на койлалети.
3. Земи на беси и одриси.

Но ако символът на бика /неразривно свързан с древния знак IYI, още от земите на Тракия/ е имал съществено значение за българите, нека погледнем на север, там, зад Дунава, в земите на Молдова, където е била част от Първата българска държава, има ли свидетелства за казаното? И нека не забравяме– там са били и земите на гетите, древно тракийско племе, а фактите показват, че всички изброени по-долу символи са свързани и с тях в един много дълъг исторически период.

Сегашния герб на Молдова с образ на бик с елементи звезда, луна, и цвете; герб на молдовското княжество с бик, слънце, луна, цвете, манастира Четацуя в Яш( 1 7 век); герб на република Румъния с елементи бик, звезда, луна и цвете. Символ е използван и в герба на основателя на Молдовското княжество Драгош.

На този релеф от Молдова са изобразени и четирите символа. Точно тези символи ще видим и на едни други изображения съществували от втори до четвърти век в Римската империя.

Земите на територията на днешна Молдова никога не са били под римска власт. Как са се
появили тези символи на север от Черно море? Или са били в Молдова, жизненото пространство на гетите тогава, когато все още не са присъствали в Рим?

На славянски език и кирилица са надписите на монети на Молдовските князе Петър I Мушат 1375 – 1391г., на печат на Стефан III Велики 1457 – 1504 г. И тук присъстват звездата, луната, бика и цветето.

Нека запомним тези символи– бикът, луната, слънце и цветето, ще ги срещнем и по-нататък в това повествование и ще разберем техния смисъл. Ще видим и нещо съществено– как кръстът заменя звездата или слънцето между рогата на бика. Навсякъде, но както виждаме, не и в Румъния и Молдова.

Теза: символът на бика е бил един от първите по значение култови символи в земите на Балканския полуостров, земите от региона на Мала Азия, част от Северното причерноморие. Този култ е показан ясно както от скулптурни изображения, така и от монети от периода 5 5 0 г. пр. Хр., този култ е засвидетелстван и от писмените източници, култът е продължил да съществува и в римско време. Българите са народи от този регион, това е причината символът да съществува на българските гербове.

Ще видим, че не става въпрос за култ към едно животно, а за отношение към бог. Един култ като този на бика може да остане почти невидим и незабелязан за археолозите, ако той използва естествени символи за своята изява – самата глава - череп на бик например, което е често срещано явление.

Апликация на мъж с диадема – рога на бик на главата от накитното съкровище от с. Кралево, Велико Търново. 3 в. пр. Хр. НИМ

А ако той е известен под друго име и образ. И особено, ако в определен период е водена
религиозна война срещу този символ и неговите светилища са разрушени, какъвто е и случая; ако тези светилища са били под земята.

Този култ обаче ще остави значими следи там, където са градовете със своите скулптурни изображения. Така е в Мала Азия, така е и по нашето Черноморие.

От четвърти век пр. Хр. са изображения на бик между цветове на лотос в Казанлъжката гробница и Свещари.

И на двете гробници са изобразени не глави на бикове, а техните черепи. Този начин на изписване или подредба е известен от античноста от подобните композиции в Самотраки и Пергам и са така наречени те букраниони– композиции с череп на бик.

На тази база веднага ще възникнат възражения– букранионът е използван масово в древния свят, и в Гърция, и в Рим, той не може да бъде белег на религия. В това има истина, но тя не е цялата истина.

На първата снимка е букранион от остров Самотраки. До седми век пр. Хр. островът е населен с траки, по-късно е завладян от гърците. На втората снимка е римски олтар от олтара Ara Pacis, Рим, 13 г. пр. Хр.

В Рим букранионите идват от Изток, може би още през 496 г. пр. Хр., когато приема култовете
на Деметра, Персефона и Дионис, а по-късно им е посветен храм - Aedes Cereris Liberi Liberaeque,т.е.,храм - симбиоза на гръцки, италийски и римски култове.

Смесицата става още по-пълна, когато през 2 0 5 г. пр. Хр. делегация от Рим отива в Перагам,
Мала Азия, с цел получаване на свещенния метеоритен камък от троянската Ида, олицетворяващ Богинята– майка, фригийската Кибела. Със символа в Рим пристигат и фригийски жреци, които способстват по-късно силно да се популяризира култа на Сабазий и в последствие още повече да усложнят нещата така, че да говорим за триадата Дионис, Сабазий, Кибела като носители на култове, за които се пише, че са с много близки черти.

Статуя на Богинята– майка, фригийската Кибела в Балчик, древният Дионисополис (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.),

Цялото това достатъчно дълго въведение имаше за цел да сведе името на Сабазий до непосветения читател. Римляните, а и не само те, както ще видим свързват изображението на бика със Сабазий и неговия култ, а според Страбон - Сабазий също е към фригийската група и в известен смисъл е детето на Майката (Кибела), след като и той е предал ритуалите на Дионис.”

Демостен описва шествията и виковете „евой сабой”, „хюес атис” в общия ритуал на Сабазий и Майката. Както ще видим, в някои региони ритуалите на Дионисий и Сабазий използват
едни и същи символи, едни и същи церемонии; Дионис, обаче, става богът предимно на гръцките полиси.

Изображенията по-долу са от фасадата на храма на Кибела (280г.пр.хр - 260г.пр.Хр.), фригийската Велика майка богиня в Балчик, древният Дионисополис,

Вижте цялата статия ---тук---