Периодизация на старогръцката литература

§. Основни етапи в развитието на старогръцката литература 

а. Критско-Микенска култура – XVI – XII в. пр. Хр. 

Това е културата на остров Крит, Микена. През периода се създава значителна част от митовете, тяхната основа. 

б. Тъмни векове – XII – X в. пр. Хр. 

в. Геометрична епоха – X – VIII в. (важна е симетрията) 

Нарича се също и Омирова епоха, тъй като това е периодът на създаване на “Илиада” и “Одисея”. През периода твори и Хезиод (“Теогония” и “Дела и дни”). Дотогава епосът е устен, песенен. 

г. Архаика – VII – VI в. пр. Хр. 

Най-характерно за периода е лириката. Творят Сафо, Алкей, Пиндар. 

д. Атинска класика – V – IV в. 

Класически период, през който се обособяват отделни жанрове и се оформя идеята за гръцко културно наследство, което се разграничава от варварите; гърците се обособяват културно. Основен център през периода е Атина. 

В исторически аспект периодът се помества между гръко-персийските войни и началото на Александровите завоевания на изток. Като начало на периода се приема битката при Маратон (490 г. пр. Хр.). В нея гърците побеждават персите и започва техният възход. За край се смята битката при Херонея (338 г.), когато елините губят от Филип Македонски. Периодът може да бъде разделен на:

(1) Ранна класика 
(2) Зряла класика: обхваща периода от 430 до към 380 г. пр. Хр.
(3) Късна класика

Основни центрове са Атина и Спарта, които воюват помежду си за надмощие, опитвайки се да се разширят, което довежда до Пелопонеската война. Градовете се разширяват и по обществено устройство. Атина е с градски тип култура, а Спарта с традиционен селски тип. 

е. Елинизъм – обхваща периода III – I в. пр. Хр.

Отбелязва правилното използване на чистата атическа реч.

Този период се смята като отрицание на Класическия, а той от своя страна се смята за остарял и изчерпан. Изчезват независимите полиси като Атина и Спарта, като допреди това са във възход. Класическата епоха се смята за чужда и остаряла, а книгите имат нужда от тълкуване, за да бъдат разбрани. Епохата се отдалечава до неразбираемост от предходните.

Йохан Густав Дройзен – обозначава през 30-те години на ХІХ в. с понятиетоелинизъм онзи етап от древногръцката култура, който се разполага между смъртта на Александър Македонски (323 г. пр. Хр.) и завладяването на Египет от Рим и приемането на християнството (300 г. пр. Хр.).

Елинизмът се свързва и с промяна в социалното устройство, освен тази в културата. Най-важните характеристики на периода са универсализмът ииндивидуализмът, който се противопоставя на колектива.

Между VIII в. и Елинизма, основна черта на културата е човекът гражданин. Гражданският тип селище е полисът. Драмите през периода разглеждат проблеми, свързани с гражданския тип общество. Образованият човек е част от полиса. Образованият владетел, който мисли за народа. Едип цар е типичен пример за човек гражданин, който на първо място мисли като такъв, а след това като индивид.

През периода започва да се обособява индивидуалното съзнание. Човекът вече не е само част от колектива. Друга важна черта е динамизмът, смесването на отделните полиси. Някои от изследователите на старогръцката литература наричат периода Александрийска епоха, тъй като основната част от литературата е създадена в Александрия. 

ж. Римска литература – I – V в. сл. Хр. 

Връща се класиката като основен идеал. 

з. Късна античност

§. Старогръцка литература 

Античната литература се дели на два основни дяла. Старогръцката литература е сборът от разкази, споделяни от всички гърци. Тази литература им служи, за да се разграничават от останалите народи (всички негърци – варварите), също и един от друг, например отделни полиси, с конкретните им индивидуални проблеми. 

а. Значение на старогръцката литература 

Според Платон образованият човек трябва да е прочел нещо. Основно Омир и лириката.

В Рим гръцката литература е чужда. Тя е написана на чужд език (на гръцки), но въпреки това е класика и е модел, по който римляните трябва да се учат. По времето на римската литература основен авторитет е Омир.
Във Византия старогръцката литература вече е преодоляна: не представлява образец, ценност, защото през този период вече се развива християнството и се създават основно богослужебни книги. Византийците смятат църковната литература за по-низша, за езическа. 


§. Ренесанс 

Възраждане на гръцката калокагатия, на идеала. През Ренесанса заниманията с филология са много популярни. Филологията представлява занимания с класически (гръцки и римски) текстове. Римската литература е в основата на Ренесанса. Тогава е много важно събирането на антични, старинни текстове. Постепенно заниманието с гръцки текстове се осъзнава като възможност за изграждане на светска традиция. Тъй като през средновековието църквата е в основата на всичко, гръцките текстове се смятат за начин за избягване от догмите. Използват се като инструмент за създаване на независимо образование и култура. Тя е свързана с тип мислене, много по-различно от нашето.

Материалът на старогръцката литература е митът. Произведенията, които се създават черпят своите сюжети и идеи, но се преработват, в зависимост от конкретната задача на автора 


§. Обща характеристика на Античността 

(1) Античността има главно устен характер 

Писменото слово, което се появява ~ след VIII в. има помощен характер. Древните гърци основно са помнели. “Илиада” и “Одисея” са се разпространявали устно. Когато са се рецитирали на конкретни празници и ритуали е имало човек, който ги е помнел наизуст. Истинското битие на тази литература се е осъществявало по време на тези изпълнителни ритуали (ритуалите, по време на които се е пеела, изпълнявала литературата). Този устен характер на старогръцката литература е свързан с прототипа на колективизма, за който по-важно е гражданското съсловие, отколкото патриархалното. По време на преживяването на митовете, колективът се е съпреживявал като част от едно цяло. Преживяването на мита е било особено групово състояние. Комуникацията е колективна, а не лична. Извършвала се е в колектива, например при драмата, когато един актьор бива възприет и коментиран от множеството.

- Митът, в чистата си форма, е възприеман като преживяване (първични митове)
- Митовете, достигнали до нас са вторични (вече са записани). Предадени са според други предания, вече с намеса на авторова интенция. 

(2) граждански характер 

Литературата се различава от фолклора, тъй като ценностите се формират в зависимост от полисното благо и от подобния на държавност стремеж към надполисно културно единство. Това личи както в самите образи на обществени фигури (царе, водачи на общността), така и от темите, които се разглеждат. Индивидуалното и гражданското съзнание, за властта, гражданските права и т.н. 

(3) митологична образност 

Сюжетите в старогръцката литература се черпят предимно от мита, но те са трансформирани в зависимост от конкретните събития в полиса, като авторите не целят откриването на нови сюжети, а се стремят да измислят нови мъдри страни на познатия материал. 

(4) традиционализъм 

Отделните видове литература се изпълняват на различни диалекти:

* епосът – предимно йонийски диалект
* хоровите партии в драмата – дорийски диалект
* актьорските части – атически диалект
Традиционно в старогръцката литература всеки един от авторите пише в конкретен жанр.
Есхил, Софокъл, Еврипид пишат трагедии
Аристофан, Менандър пишат комедии 

(5) стихотворност на гръцката литература 

Стихът се използва във всички жанрове. Дори философските съчинения са били писани в стихотворна форма.