ПУТИН И РУСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Пътят на ПУТИН към върховете на властта!

През 1982 г. Юрий Андропов застава начело на Съветския съюз. До тогава, той е бил дълги години раководител на КГБ и я превръща в гигантска разузнавателна служба. По мнение на американските специалисти, КГБ при Андропов е по-голяма от всички западни разузнавания взети заедно.

В продължение на 65 години партийни”апаратчици” са управлявали Съветския съюз и не са допускали до кормилото на властта нито военни, нито чекисти.
Андропов – ръководителят на КГБ, с помощта на тайната служба първо става секретар на ЦК, а след смъртта на Брежнев и Генерален секретар.

След като спечелва борбата с апаратчиците, Андропов решава да използва цялата огромна сила и власт на КГБ, за провеждане на перестройката и най – вече належащите икономически реформи – въвеждане на пазарни механизми за съживяване на съветската икономика. Така той смятал да преодолее голямото изоставане на Съветския съюз от Запада.
Но Андропов бил против всяко друго отстъпление от сциализма.

В голямата съветска империя, особено в провинциите, номенклатурата все още не е отстъпила властта. Тя не искала никакви промени и моделът на Андропов мълчаливо е бил възпрепятстван.
В Съветския съюз се оформили два лагера – за и против перестройката.

По времето на Горбачов, когото Андропов определя за свой наследник, в управляващите среди на Русия се появява разкол. Една част от номенклатурата искала да върне страната в сталиново време. Но имало и такива, които възприемали демокрацията „андроповски тип”. Това в същност било специфичен ”руски модел” на капиталстически път на развитие.
На този тип демокрация, освен Горбачов заложил и апаратчикът Елцин.

Противоречията между двата лагера стигат до там, че консервативната партийна номенклатура прави опит за преврат.
Тогава изгрява звездата на Елцин, който играе първостепенна роля, за ликвидирането на преврата.

Ръководството на КГБ и голямата част от състава й без своя председател Крючков, също избират и залагат на Елцин. Това е от решаващо значение за бързото ликвидиране на преврата през август 1991 г.

По време на изборите за руски президент през 1991 г. държавната власт, в това число и КГБ, въобще не са правили опит да попречат на избирането на Елцин и той триумфално печели още на първия тур.

В Русия започва сложен и противоречив период на организиране на нови политически сили, учредяване на различни партии и движения, в който процес активното участват и структурите на КГБ.
През пролетта на 1990 г. по време на изборите за Ленинградски общински съвет – правителството на града, демократите удържат съкрушителна победа и получават две трети от местата, но не и председателското. След много спорове, за кмет на Ленинград се приема противоречивата кандидатура на Собчак – университетски преподавател, известен като либерално настроен комунист. За управлението на Ленинград, в съвета той избира предимно служители на КГБ.
За първи заместник той назначава Владимир Путин, на когото е бил преподавател в университета, а добрите им отношения продължават и след това.

Собчак натоварва Путин с най-важния пост – да отговаря за външните връзки на съвета. В негово подчинение са връзките с чужбина, финансовите отношения, инвестициите, всички договори, доставки и др.
Кметът Собчак бил ангажиран с телевизията, радиото и презентации и оставил управлението на града в ръцете на Путин.

Демократите в Ленинград установили разрастващата се корупция сред общинското ръководство. В това число попадал и Путин. През 1992 г. той бил обвинен, че е подписал неизгоден договор за доставка на продоволствие. Обвинен е също в кражба и в незаконно придобиване на собственост на френското крайбрежие. Но всичко това му се разминало без последствия.

След 1990 г., в Русия започва период на масово разграбване на големите й природни богатства, военният й арсенал и крупните индустриални обекти.
Периодът е известен също с многото убийства и с раждането на богатите руснаци, в това число и олигарсите.

Специалистите наричат периода на Елцин „огледало на руската демокрация”, който бил характерен и с това, че „ чекистите активно участвали в изграждането й” – в разграбването й, и обогатяването им.

По препоръка на Собчак, който е близък с Елцин, Путин започва работа в президентската администрация.

Елцин чувствал, че едва ли не е единственият честен ръководител в Кремъл. Но скоро, той също се съгласил да се облагодетелства от властта. Олигархът Березовски предложил да му издаде книга в чажбина и да му открие там сметка. В края на 1994 г. в тази сметка вече имало 3 млн.долара хонорари.
С този хитър ход на олигарха Березовски, никой не можел да обвини Елцин, че взима комисионни.

Малко се знае за близостта на Елцин с Путин. И никой не можел да предполага, че само след три години Путин ще се издигне и ще изпревари големите асове в президентството, които се държали пренебрежително с него.

За предстоящото назначение на Путин за премиер, Анатолий Чубайс разбира на 8 август. Още на 5-ти, Елцин е резговорял на „четири очи” с Путин и му предлага премиерския пост. Никой не знаел за този разговор.
Чубайс прави всичко възможно да спре назначаването на Путин. Срещал се с Елцин, с „домашния му съвет”, начело с влиятелната му дъщря Татяна Дьяченко, дори и със самия Путин, но без успех. Отговорът на Путин бил:
”Заповедта на президента е свята за мен”!

Голяма била изненадата, когато Елцин предпочел пред много други изтъкнати кандидати, кормилото на Русия да поеме непопулярният Путин. Преди него, за по-малко от две години, Елцин е смененил трима премиери. Путин е четвъртия по ред.

На 9 август 1999 г. болния вече Борис Елцин назначава непопулярния и държан до сега в сянка Владимир Путин за министър-председател, но той скоро се превръща в безусловния лидер на Русия.

„Руският министър-председател Владимир Путин, който е 10 години на власт, се радва на широка обществена подкрепа и здраво държи контрола в страната въпреки тежката икономическа криза”, предава Ройтерс през 2009 година”.
От 2000 до 2008 г. Путин е президент, след което той отново заема премиерския пост.

Младеещият Путин, за разлика от старите и болни предишни ръководители на страната, демонстрира сила, мускули и здраве.

Политическите анализатори и дипломати свързват годините след идването му на власт с възстановяване на реда в Русия, която е била заплашена от разпадане в края на управлението на президента Елцин.

„Путин обузда амбициите на стремящите се към независимост райони в Русия, наложи здрав контрол върху могъщите губернатори и влиятелните олигарси и установи силна „властова вертикала“, отбелязва Ройтерс.

Според западни дипломати обаче, това е станало с цената на значително ограничаване на демокрацията, на човешките права и на свободата на медиите, съобщава Ройтерс.

Световната икономическа криза предизвиква в Русия най-тежката рецесия от идването на Путин на власт, но това не се отразява негативно върху неговата популярност.
„В Русия политиците се оценяват по различни критерии от тези на Запад, където от значение е ефективността. В Русия най-важното нещо е впечатлението за силната ръка, а за руснаците Путин е олицетворение на сила“, цитира Ройтерс мнението на специалистката по кремълския елит Олга Кришановска.
Според независимия център „Левада“ в момента премиерът се ползва с подкрепата на 78% от населението, само с 10% по-малко от максималния му рейтинг, до който стигна непосредствено след войната с Грузия през 2008 година.
Путин, смятан за най-успешния политик в Русия след разпадането на Съветския съюз, реално няма конкуренция на политическата сцена в страната, отбелязва в коментара си Ройтерс.

Дали руснаците да очакват още десет години управление на Путин? Говорителят му Дмитрий Песков заявява:
„Никога не съм чувал от него каквито и да било сигнали, че иска да се оттегли”.

Изборите за президент на Русия са през 2012 година.