ЖАН ВИДЕНОВ

ЖАН ВИДЕНОВ
Министър председател на България от януари 1995 година до 12 февруари 1997 година.

Жан виденов е роден на 22 март 1959 година в град Пловдив. Член е на БКП от 1983 г. През 1985 година завършва в Москва Международни икономически отношения. В родния си град работи за кратко в предприятията „Биотехника” и „Автоелектроника”. От 1988 до 1990 година е секретен сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним „Дунав”. За кратко в Пловдив работи на щатна комсомолска работа.

След преврата през 1989 година, Жан Виденов е в полезрението на ръководството на БСП. Счита се, че е младата смяна, голямата бъдеща надежда на партията и перспективен ръководен кадър. На 14-ия конгрес на БКП през 1990 година е избран за член на Висшия партиен съвет и продължава да се издига в партийната йерархия.

На 40-ия конгрес на БСП през декември 1991 година, по предложение на Александър Лилов е избран за председател на висшия съвет на БСП. През юни 1994 година се провежда 41-ия конгрес на БСП и Жан Виденов отново е избран за председател на висшия съвет. На този пост той остава до декември 1996 година, когато подава оставка.

През есента на 1994 година, БСП в коалиция с партия Екогласност на Стефан Гайтанджиев и БЗНС Ал. Стамболийски начело със Светослав Шиваров, печели парламентарните избори. На 25 януари 1995 година парламентът гласува кабинета на Жан Виденов, който е съставен предимно от представители на БСП, но и със скромно участие на коалиционните партньри. Министър председателят Жан Виденов не е навършил 36 години, когато поема управленеието на страната. Правителството също е предимно от млади министри, с изключение на Кирил Цочев, вицепремиер и Георги Пирински, министър на външните работи. И двамата са били министри в предишни кабинети.

Предизборно БСП е обещала, че правителството ще изготви „Бяла книга” за състоянието на страната в началото на своето управление. Изпълнението на това обещание става невъзможно след като повечето министри го бойкотират. Появяват се разногласия и противоречия, от които става ясно, че правителството е разделено на две групи – хората на Луканов и тези на Лилов. Лоялност към Жан Виденов относно изготвянето на „Бялата книга” показват само хората на Лилов.

След като министрите отказват да направят аналитични доклади за завареното положение в поверените им министерства, премиерът е принуден да отстъпи. Той нарежда на Пресслужбата да изготви доклад за състоянието в страната, а те от своя страна, възлагат негласно задачата на икономически журналисти. И така ”Бялата книга” е готова. При обсъждането й в Министерския съвет отново възникват сериозни противоречия и Жан Виденов, за да запази кабинета е принуден да се откаже от идеята за даване гласност на „Бялата книга”. Привържениците на Луканов в правителството смятат, че са победили.

Счита се, че това е първата съществена грешка на премиера Жан Виденов, показвайки слабост и неувереност в своите действия. В изготвения доклад, като главен виновник за тежкото положение в страната се посочва лошото управление на Луканов и Беров, а министри там са били Пирински и Цочев. Избягване разгласяването на негативните оценки и изводите в „Бялата книга” се приемат със задоволство от кръга Луканов.

Жан Виденов още от началото на своето управление разбира, че банковото лоби в БСП е много силно. В подкрепа на това говори фактът, че председателят на Първа частна банка Венцислав Йосифов е кандидат на БСП за кмет на София. Знае се, че банката е проблемна, а Йосифов е известен само с това, че раздава щедро кредити на тесен кръг хора предимно от БСП. Кандидатурата му търпи сериозно поражение. След време, този неуспех на партията ще бъде приписан на Жан Виденов като председател на Висшия съвет на БСП.

Големите кадрови трудности принуждават БСП, за предстоящите президентски избори да определи като свой кандидат министъра на външните работи Георги Пирински. С това партията слага началото на чести промени в кабинета, които заедно с вътрешните борби водят до още по-голямата му нестабилност, а от там и да нестабилността в страната.

Поради непростимо нехайство на предизборния щаб на БСП, кандидатурата на Георги Пирински не е допусната до избори, защото той не е роден в България. Бързо се решава новата кандидатура да бъде Иван Маразов, който е непознат за българите. БСП претърпява повторно голям провал на избори и то президентски.

От януари до ноември 1996 година правителството прави 4 пъти промени, като 7 от 8-те нови министри са от БСП. Ирина Бокова сменя Пирински като министър на външните работи, а Николай Добрев става министър на вътрешните работи, на мястото на Любомир Начев. Открива се ново министерство на енергетиката и енергийните ресурси начело с Румен Овчаров.

Други министри, които имат важна роля в кабинета са Румен Гечев на икономическото развитие, Димитър Костов на финансиите, Дончо Конакчиев на строителството и териториалното развитие, Васил Чичибаба на земеделие и хранителна промишленост и др.

Още от началото на своя мандат, правителството се захваща с най-трудния проблем, който трябва да решава – приватизацията. Веднага се разбира, че там се играят нечестни игри, в които има замесени и немалко хора от БСП. Участвот и силни икономически групировки и дори силови структури, които са натрупали много ”мръсни” пари и сега искат чрез приватизацията да ги изперат. Лъсват и нечистите игри на частните банки, създадени още по Луканово време. Всичките те оформят един силен фронт срещу Жан Виденов и правителството, с оглед защита на тяхните нтереси. А те разполаагат с голямо и силно оръжие – „парите”.

Правителството бързо попада в капана на целенасочена медийна изолация. В битката му с многобройните противници то не получава очакваната партийна подкрепа, защото върхушката на БСП също се е възползва от времето на ”безвластие”, за да прави пари. Жан Виденов също не получава и парламентарна подкрепа за реформите, които иска да извърши. Така намеренията му за масова приватизация чрез инвестиционни бонове се проваля съзнателно, защото засяга интересите на много съпартийци.

Въпреки тежкото икономическо положение, с цел повишаване на кредитния рейтинг и международния авторитет на страната, още от началото на свая мандат правителството започва да изплаща на части огромния валутен дълг. Мораториумът по външния дълг беше една от големите грешки на Луканов. Правителството на Жан Виденов изплаща над милиард и паловина от дълга и подписва Стенд-бай споразумение с Международния валутен фонд за постепенно уреждане на задълженията.

В същото време, в България продължава хишническото ограбване на държавната хазна чрез необезпечено кредитиране на многобройните частни банки, които пък раздават държавни пари на свои или приятелски фирми. Сигналите за критичното състояние на банковата система в страната са много, но и лобитата, които подкрепят банките са също много. Предчуствайки финансовата катастрофа, Виденов прелага в края на 1996 година да се въведе Валутния борд, като спасителна мярка, но това не се приема. След много кратко време обаче това ще бъде „спасителния пояс” за България.

Корумпираното управление на кабинета Беров и безличното на Ренета Инджова, дават възможност не само на икономическите групировки, но и на вътрешната и международна мафии до пуснат дълбоки корени в страната. Пипалата на октопода са обхванали държавните структури, политическите партии и дори парламента. Правителството на Виденов с наложените му чести ремонти и липса на политическа и парламентарна подкрепа, неизбежно създава усещане за несигурност и невъзможност да се справи с тежката ситуация в страната. Това радикализира още повече опонентите на Жан Виденов и опозицията в партията бързо расте.

Считан за човек на Александър Лилов, Жан Виденов е под ударите на силната групировка на Андрей Луканов, която води ”кръстоносна война” с групировката на Лилов. Последиците от тази войната са безотговорното загърбване и подценяване проблемите на България. Негативното отношение на Андрей Луканов към Виденов се дължи и на това, че Жан Виденов нарежда спиране изпълнениеното на Програмата ”Ран–Ът”, на която инициатор и категоричен привърженик е Луканов. В анализите и оценките на специалистите за управлението на Жан Виденов, обикновено този важен факт се пропуска.

Зърнената криза през 1995 година усложнява много положението в България и е сериозен удар върху правителството и премиера. Световната зърнена реколта е много слаба и големите производители, като ЕС, САЩ, Канада и много други страни, въвеждат строг режим и ограничения на износа. Правителството на БСП и най-вече земеделското министерство правят точно обратното – удължават срока за износ и премахват контрола чрез квотите. Това определено означава, че зърнената мафия в България е много силна. Тя прави голям удар с износа на зърно на добри цени, преди още да се знае дали новата реколта може да изхрани страната. А реколтата се оказва слаба и е невъзможно да се обезпечи зърнения баланс на нацията.

Внася се пшеница, но на много високи цени – 226 долара на тон при нормални цени от 170 долара. ”Нефтохим” също прави голяма спекулативна сделка за 302 хиляди тона ”зърно срещу петрол”, като в играта участва и американския спекулант Марк Рич – международен мошеник. Сделката не е осчетоводена, зърното не е фактурирано и е сключена без конкурс.

Длъжностните лица, като се започне от министър Чичибаба, заместниците му и се върви надолу по веригата, показват пълна и може би съзнателна безотговорност. Действията им са подсъдни, както за зърнения износ, така и за спекулативния внос. Правителството е предоставило необходимите материали на правосъдието. А как действа то – достатъчно е да споменем, че зърното е изнесено 1995 година. А разследването започва през март 1997 година, съдебния процес през 2003 година и приключва с оправдателна присъда през 2010 година – каква невероятна скорост на „многоуважаваното” ни българско правосъдие, и какво ”хуманно” решение на съда – оправдание на хората, виновни за бедствието на цялата нация.

За зърнената афера, дело на зърнената мафия и за престъпното поведение на куп висши длъжностни лица, включително и от ”Темида” виновни няма, всички си „измиват ръцете”. И зърнената криза е записана в ”сметката” на премиера Жан Виденов.

В средата на 1996 година, Международният валутен фонд разбира, че банките у нас са в трагично състояние. Фондът упражнява силен натиск върху премиера, да нареди на правителството да закрие някои частни банки, чиито собственици безконтролно раздават необезпечени кредити. Международният валутен фонд изпраща повторно остро писмо до Жан Виденов с настояване,за затваряне на съмнителните частни банки. По повод на това писмо, Жан Виденов разпорежда на Николай Добрев да извърши срочно необходимите проверки и да докладва за състоянието на банковата система в България.

През есента на 1996 година, Националната служба за сигурност представя на министър Добрев аналитичен, компетентен и безпристрастно изготвен доклад. По нареждане на министъра, докладът е преработен в 3 варианта. Най-подробният от 24 страници е докладван на министър председателя, а другите два варианта са за кабинета и за парламента.

Жан Виденов преценява, че на доклада трябва да се даде гласност и да се публикува. Но това негово разпореждане под различни претексти не се изпълнява. Николай Добрев, независимо, че е министър само от няколко месеца, обективно оценява сериозността на проблемите с банковата ни система и разбира каква страшна угроза виси над България. Специалният доклад показва една потресаваща картина за състоянието на държавните и най-вече на частните банки, които като пиявици години наред изсмукват държавната хазна чрез БНБ и ДСК. Хазната вече е почти изпразнена, а много от частните банки напълно източени. Освен това, с неизбежните и съзнателни фалити, банките ще ограбят и последните спестявания на българите.

В доклада се предлагат конкретни и изключително важни мерки, прилагането на които не търпи отлагане. Но Виденов, който вижда цялата истина и голямото участие на БСП в този ”национален обир”, няма нито смелостта, нито политическа подкрепа и административен потенциал, да ги проведе. Разбира и това, че ще има много врагове – негови съпартийци, замесени в банковите афери, които ще искат да го махнат. За провеждане на каквито и да било мерки, Виденов знае, че няма да получи подкрепа нито от правителството, нито от парламента. Поради това, не може да предприеме никакви мерки за предотвратяване на катастрофата.

Характерно е поведението на главния редактор на партийния в–к „Дума”- Стефан Продев, който категорично отказва да отпечата доклада, въпреки, че това е решение на председателя на висшия съвет на БСП и министър председател Жан Виденов. Продев разбира, че докладът ще взриви България, а тя и без това чака само искрата.

Както предвижда докладът, страната е сполетяна от национално бедствие – преднамерен фалит на 16 големи частни банки. Засегнати са сериозно БНБ и ДСК, както и останалите около 40 други, предимно частни банки. Източването им е започнало по Луканово време и продължило при управлението на Беров и Инджова. И чак сега, при Жан Виденовото управление се разкрива, че са с ”празни трезори”. Колко правителства и управници са си затваряли очите и не са виждали какво се върши в банките!

Фалитът на банковата ни система е най-тежкия удар, който довършва и без това болната българска икономика. Последват фалитите на много фирми, спират работа безброй заводи и фабрики, изгарят оборотните средства на много предприятия и скътаните парици на хиляди българи. Но тези изкуствени фалити стопяват и дълговете на много новоизлюпени кредитни милионери.

БНБ по време и на предишните правителства и сега, не е провеждала компетентна политика относно българския лев, като спекулативно и дори хазартно е определя неговия курс, в интерес на едрия капитал и на отделни личности. Това е водило до непрекъснатата промяна на курса в интерес на спекулантите и до голямото му обезценяване. От некомпетентната финансова политика на Националната банка и престъпната безотговопност на много правителства, инфлацията в страната стига невероятните 520%, заплатите падат до 10 – 15 долара, а пенсиите до 5 – 6 долара.

През есента и особено през зимата на 1996 година хиперинфлацията вече е застрашителна, заплатите падат до 5 – 6 долара. Положението в страната става неудържимо. Политическата върхушка на БСП усеща, че отново ще се повтори страшната ”Луканова зима” и решава да действат по познатия начин, ”гущера” да си откъсне опашката.

На 4 ноември 1996 година 19 членове на БСП, с открито писмо искат оставката на Жан Виденов като министър председател. На 21 декември 1996 година се провежда извънреден конгрес на БСП, на който Жан Виденов обявява, че си подава оставката като министър председател и като председател на висшия съвет на БСП. Конгресът избира Георги Първанов на мястото на Виденов.

Вярна е преценката на анализаторите, че ”взривът на банковата система е заложен от друг, реализацията е извършена от самите собственици на частни банки, а взривът гръмва при трети – макар и невинен”. За много хора е ясно кой е заложил взрива. Докладът ”Добрев” разкрива кои са банките и крадците. Третият, потърпевшият и той е ясен.

Можеше ли Виденов като премиер да спре кражбите и погрома на страната? Въпросът си задава виден политически анализатор и си отговаря сам: Не! Защото желанието и волята на всички политически сили, включително и на собствената му партия бяха за незабавната подялба на голямата баница – банките. Оставаше му само да поеме ролята на ”необходимият грешник”, за да остане чиста партията.

Жан Виденов е един от малкото партийни и държавни ръководители, чието име никога не е свързвано с корупционни скандали или лично облагодетелстване. Малко са управниците, за които може да се каже това.

Няколко дни след оставката му започват улични акции, инициирани от КНСБ, които в началото на януари се оглавяват от СДС. Слага се началото на мощна протестна народна вълна. Като ирония на съдбата, агентът на Държавна сигурност ”Дунав” – Жан Виденов, предава властта в ръцете на агента на Държавна сигурност ”Гоце” – Георги Първанов.”Рапорт даден” – ”Рапорт приет”!

Събитията в България и най-вече в София, се развиват по-страшно и от страшната ”Луканова зима”. Въпреки напъните на Първанов, БСП да състави ново правителство, народното недоволство е толкова силно, че за трети, пореден път управлението на БСП е пометено от народен бунт.

”Столетницата” има къса памет и бързо забравя народния гняв. Но страната ни никога няма да забрави, че със своите три управления, тя докара България до Трета национална катастрофа. И въпреки, че три пъти беше прогонвана от властта с народен бунт, тя пак смята, че е единствената, която представлява народа.

Тежко му на този народ, ако отново даде власт на БКП – БСП!