Като даде живот на позаглъхналата тема за разрешаване на "леката смърт", професор Корнезов уби обществения интерес към актуалните въпроси на деня
Сред българските политици се навъдиха доста евтаназисти.
Бившият конституционен съдия и депутат от левицата професор Любен Корнезов внесе противоконституционен закон в Народното събрание. Като даде живот на позаглъхналата тема за разрешаване на евтаназията, той уби обществения интерес към актуалните теми на деня. Например, към провала на ГЕРБ да променят конституцията, което всъщност е провал на свръхамбицията им, че държат здраво в ръцете си всеки и всичко. Или пък на темата какво става с минималната работна заплата, която хем се вдига, хем си стои във фризера и никой не дава мъжка дума кога доходите на българите ще се отлепят от дъното.
Професор Корнезов се държи като човек, който си е объркал партията. За огромната му заслуга към ГЕРБ трябва да му се отблагодарят поне с едно потупване по рамото. Според член 28 от българската конституция
всеки има право на живот
Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление. Професорът едва ли е забравил този текст от основния ни закон, за да предлага узаконяване на посегателството върху човешкия живот и да иска разрешаване на евтаназия на деца по решение на родителите. Децата ги пази още един конституционен текст. Според законопроекта, който обра цялото медийно внимание през последните дни, евтаназията е удовлетворяване на молбата на неизлечимо болния или неговите близки за ускоряване на неговата смърт по безболезнен начин.
В България има много страдащи хора, които изпитват непоносими болки. Никой обаче не може да каже дали са повече тези с телесните, или тези с душевните болки, нито коя болка е по-непоносима. У нас няма центрове за лекуване или облекчаване на хроничната болка, няма специализирани заведения, където достойно и без болка могат да починат раковоболните, чийто брой лавинообразно нараства. Обещаваните от Борисов болници за долекуване в малките общини
нямат средства, за да приемат потенциалните жертви на евтаназията
Докато у нас се вълнуваме от въпроса да разрешим ли самоубийствата (защото мотивът за искане на евтаназия по нищо не се различава от мотивd за самоубийство, той е дълбоко личен и се отнася за болка, непонятна за останалите), в Европа мислят и работят точно в обратната посока. Вярно, наскоро на референдум в Швейцария беше отхвърлено предложение да се забрани евтаназията, която съществува като възможност в тяхната законодателна практика от 1941 година. Любопитното е, че от тази възможност в Швейцария се възползват основно чужденци, които отиват там, за да сложат край на живота си, но друг да поеме отговорността за това пред Бога.
В в края на миналата година Европейският парламент (ЕП) се занимаваше с това как да се премахнат недостатъците в терапията на хроничната болка, така че хората да останат по-дълго време работоспособни. Хроничната болка може да бъде само една от причините някой да поиска евтаназия. Според доклад от края на октомври миналата година в ЕП
хроничната болка струва на Европа милиарди евро годишно
заради загубена работоспособнст, като в национален мащаб разходите за нея варират от 1.1 до 50 милиарда евро. За България загубите не са изчислени, защото у нас болката не се възприема като икономическа величина. Тя дори вече не е здравословен проблем, нито пък социален. Болката у нас е единствено удобен мотив за евтаназия, оказва се.
Докладът в ЕП призова Европейския съюз (ЕС) и страните-членки да се изправят срещу хроничната болка и да предоставят минимален стандарт на здравно обслужване за всички хора, страдащи от заболяването. Редица доклади, подобен на този, не се четат в България. Те сякаш са писани за по-развитите страни от ЕС. И сега разни депутати от различни групи, водени от лични преживявания или страхове, се опитват да обяснят извинително, че евтаназията може да замести успешно липсата на такива минимални стандарти за здравно обслужване. Неслучайно премиерът и министрите ме гузно мълчат по темата. Борисов, здравният министър Константинов и социалният му колега Младенов
можеха да отрежат с един замах интереса към темата евтаназия
като обявят, че правителството е решено да спазва конституцията и ще осигури възможност за всички страдащи и умиращи в нечовешки болки българи да изживеят живота си достойно, с осигуряване на достатъчно животоподържащи и обезболяващи средства. Но те не казват нищо и това не е случайно.
Емблема на проблема с евтаназията се превърна една жена от Варна – Ваня Георгиева, чиято драма медиите широко отразиха. Ваня е атестация за състоянието на държавата, за работата на няколко правителства, за способностите на гражданското общество и неправителствените организации да контролират и респектират властта. Ваня е българката, пуснала обява в медиите след неуспешен опит за самоубийство миналата година: “Болна, самотна и безимотна жена на 53 години търси спонсор за евтаназия”. Най-зловещата дума в тази обява е спонсор. Защо ти е спонсор, за да умреш. Спонсор обикновено се търси, за да продължиш да живееш. В подтекста на тази обява се съдържа най-голямото опровержение на закона “Корнезов”. Търсейки спонсор, за да умре, Ваня всъщност крещи в ушите ни, че
търси спонсор, за да живее достойно
Нейната дилема е дилемата на хиляди български граждани – лекарства или храна, лекарства или покрив, защото заради безхаберната държавна и общинска политика докато се е опитвала да лекува детето си, тя е останала без имоти и средства.
Нелогично е един социалист да предлага извинение на десните партии за следваната от тях политика, в която парите са всичко, а човешкият живот – нищо.
Друг виден евтаназист се явява финансовият министър Симеон Дянков. С право професор Милан Миланов попита в едно участие пред БНТ: “А не е ли евтаназия замразяването на доходите на хората?” На пръв поглед звучи екстравагантно. Но всъщност това е вид пасивна политическа евтаназия, която води до засилване на мотивацията за медицинска евтаназия. С предлагания пакт за финансова стабилност, който да се закове в конституцията, всъщност, Дянков предлага въвеждане на политическата евтаназия за години напред. Защото как се заковава принципът, че по-бедните ще обедняват по-бързо, благодарение на плоския данък, а по-богатите ще забогатяват по-бързо. Сред политиците има доста евтаназисти.
Евтаназията е философски проблем. Евтаназистите може да са много, но философите у нас, за съжаление, са малко. Животът и смъртта не са занимания за елементарни хора като политиците. А дори тези, които се мислят за Бог, ще извършат грях, ако започнат да се разпореждат като Бог.
Пиша Ти “здравей”, не просто защото това е прието обръщение в епистоларния жанр, а защото наистина Ти желая здраве, дълъг живот и ново историческо бъдеще! За да има на Кого да пиша…
Но да си направя ТРУД`а СЕГА, този път нарушавайки СТАНДАРТ`а на предишните си писма, и в рамките на сегашните 24 ЧАСА да си дойда на ДУМА`та, докато си пия кафето в КАФЕНЕ`-то, за да обсъдя с Тебе поредната заформяща се АФЕРА, за да се замислиш и за ДРУГАТА ИСТИНА в Твоята РЕПУБЛИКА.
Псувай демократично на воля, казват, че може …
С вайкане власт се не сваля.
А дали и с бюлетина?
Затуй ли бягаш в чужбина?
Днес интегрираш ромите.
Други ден ще гониш на кир Михалаки шушоните …
Щото Ти е слаба държавата?
Така Ти казват българофобите!
Това, казват означавало.
И проект да се узакони –
Добрата и красивата… СМЪРТ!
А другата – грозната, излиза, отдавна е законна?
Да се спаси от мъки неизличимо болният.
И най вече, страдащите, заедно с него.
С евтаназията мъката им свършва?
А може би ще се зарадват?
Унищожава неизличимо болното общество.
В името на здравото, на бъдещето!
А кое е здравото, кой слага диагнозата?
И за чие бъдеще убиваме днешното болно?
Да, но революцията е война – гражданска.
Следователно войните са локомотивите на историята…
`Айдее, от къде почнах – до къде стигнах…
Я да се изразя актуално:
Да живее Великата Френска Буржоазна Евтаназия!
Да живее Великата Октомврийска Социалистическа Евтаназия!
Да живеят всички националноосвободителни евтаназии!
Да живее Евтаназията на социализма …
И аз не съм съгласен, просто следвах логиката…
Но, мене кой ме пита? А Тебе, Народа?…
Щели да Те питат, тоест да Те реферират.
Пряко и демократично да решиш…
За кого? За болния? За бедния страдалец?
В негова полза и на неговите близки …
Гласувай! Съгласи се!
Ще ги зарадваш, ще ги оневиниш преди съда…
Тези, които са Те окрали.
Тези, които са Те приживе презряли.
И Те държат на къса каишка.
Да не би да избегнеш евтаназията …
Референдумът да е икономичен, криза е.
Едновременно с изборите наесен.
За корупционно заразени и неизличимо болни …
ЕВТАНАЗИЯ?
04 юли 2011год.
А Ти, Ти какво си правил по това време? Да, сетих се, току що си прочел “История славяноболгарская” и Си престанал да Се срамуваш, че Си БЪЛГАРИН …, и си имал държава, която някой някога евтанизирал …
Вашият коментар