Що е узнаване – за това се каза по-рано. А що се отнася до видовете узнаване – пръв, най-безизкуствен и най-често употребяван [вид] е узнаването по знаци (когато липсва друга възможност). Един от знаците биват природни – като например “копието, което носят (на тялото си) гигенейците”, или звезди – както в “Тиест” от Каркин; а други знаци биват придобити отпосле, и при това или по тялото – като например заздравели рани, или са външни предмети – като например огърлие или ладийка, както [става узнаването] в “Тиро”.
Тези знаци може да бъдат използувани и добре и зле. Така Одисей бива познат по раната му по един начин от своята кърмачка, а по друг – от свинарите.
Узнаванията, които изискват доказателство, са по-малко художествени – както изобщо всичко от този род; а най-добри са онези, които възникват от обрата на действието – както например в сцената на Одисеевото измиване.
На второ място са узнаванията, нагласени от поета – поради което са и нехудожествени: така например постъпва Орест в “Ифигения”, за да го познаят, че именно той е Орест; докато Ифигения се открива чрез писмото, Орест казва това, което поетът желае, а не – каквото митът изисква. Затова такова узнаване се приближава до посочената от мене грешка: понеже Орест би могъл да донесе със себе си и някои доказателства – каквото е в Софокловия “Терей” гласът на тъкачната совалка.
Трети вид узнаване се постига посредством спомняне при вида на някакъв предмет – както е например в “Кипърките” на Дикайоген: героят заплаква, като вижда картината; а в “Разказа у Алкиноя”, слушайки китарата и спомняйки си (преживяното), (Одисей) започнал да пролива сълзи – по което го и познали.
Четвърти вид узнаване се постига чрез умозаключение – както например в “Хоефори”; дошъл е някой си, приличен на мене; а никой не ми прилича, освен Орест; следователно дошъл е той. Същото е узнаването и на софиста Полид за Ифигения: защото естествено е Орест да заключи, че – понеже сестра му е принесена в жертва – и него очаква същото. И в “Тидей” от Теодект: героят заключава, че и сам ще загине – щом като е дошъл да издири сина си. Същото е и във “Финеидите”: като виждат местността, жените заключават, че тук им е отредила съдбата да умрат, понеже именно в тази местност ги извели.
А съществува и узнаване, изградено върху невярното умозаключение на зрителите – като в “Одисей – лъжепратеникът”: героят казва, че ще познае лъка – който никога не е виждал; а зрителят, понеже очаква действително той да го познае, прави лъжливо умозаключение.
Най-хубаво от всички тези узнавания е онова, което се поражда от самите събития – като предизвиква смайване със своето правдоподобие, както е например в Софокловия “Едип цар” и в “Ифигения”: – понеже е правдоподобно, тя (Ифигения) действително да иска да връчи писмо. Само такива узнавания стават без измислени белези и огърлия. А узнаването по умозаключение следват на второ място.
Aристотел - "поетика" , глава 16
---------------
Тази статия е свързана с учебните дисциплини антична литература и литературознание.
---------------
Материалът е споделен от vivafolk98
Няма коментари:
Публикуване на коментар