Във всяка трагедия има завръзка и развръзка. Събитията извън действието, както и някои, които влизат в състава му, често представят негова завръзка, а останалото – развръзка. Завръзка аз наричам трагедията от началото до онази част, която се явява предел, от който започва преход към щастие или нещастие; а развръзка – от началото на този преход до края. Например в “Линкс” на Теодект завръзка са станалите по-рано събития – грабването на детето и откриването на виновниците, а развръзка – от обвинението в убийство до края.
Трагедиите биват четири вида – наистина толкова нейни части се и изтъкнаха: заплетена трагедия – чиято същност са перипетията и узнаването; патетична трагедия – например като “Аякса” и “Иксиони”; трагедия на нравите – например като “Фтиотида” и “Пелей”; и четвърти вид – чудновато – фантастична трагедия – например като “Форкида”, “Прометей” и всички онези трагедии, при които действието се извършва в задгробния мир.
Всъщност най-добре е по възможност да се съчетават тези видове, ако ли не – то поне най-главните и колкото може повече: – това, в което днес несправедливо обвиняват поетите. Впрочем има множество поети на всички видове трагедии, но критиците изискват, щото един поет да превъзхожда всички останали в индивидуалните им достойнства.
Справедливо би било различието и сходството между трагедиите да се определят не по отношение на фабулата, а като се взема предвид сходството между завръзката и развръзката. Мнозина, макар и да постигат хубава завръзка, дават лоша развръзка: а то и двете части винаги трябва да предизвикват еднакво одобрение.
Трябва да се помни – както често вече изтъкнахме – да не се придава епически строеж на трагедията. Епически аз наричам многофабулния строеж – както например, ако някой драматизува изцяло съдържанието на “Илиада”. Там поради обширността си частите получават необходимото развитие, докато в такива драми много неща стават противно на очакванията. Ето и доказателство: всички онези трагици, които обгръщат разрушенията на Троя изцяло, а не по части – както Еврипид, или представят Ниоба не тъй, както Есхил – или претърпяват неуспех, или пропадат в състезанията: та и сам Агатон е претърпял несполука единствено поради тази причина.
Ала тъкмо в обратите на действието и в простите действия трагикът удивително постига своята цел. А това бива, когато умен, но с порочни склонности човек бъде измамен – като Сизиф, или храбър, но несправедлив – претърпи поражение. Защото това е и трагично и буди човеколюбие. Пък то е и правдоподобно, както казва Агатон – “понеже е правдоподобно да се случат и много неправдоподобни неща”.
Хорът трябва да съставя част от цялото и да има роля не както у Еврипида, а както у Софокла. А у другите поети песните на хора имат не по-тясна връзка със собствената фабула, отколкото със всяка друга трагедия. Затова у тях има множество “вмъкнати песни” още от времето на Агатона, който пръв започнал да ги въвежда. А щом е тъй, каква е тогаз разликата между това – дали пееш вмъкнати песни, или – разместваш диалог или цял епизод от една част [на трагедията] в друга?
Aристотел - "поетика" , глава 18
---------------
Тази статия е свързана с учебните дисциплини антична литература и литературознание.
---------------
Материалът е споделен от vivafolk98
Няма коментари:
Публикуване на коментар