С две думи - тук се предлага реална конструкция на двигател за летяща чиния. Възможно е и да не е съвсем на Шаубергер. Интересното е, че поянкога все пак се появяват някои идеи. Различни хора, на различни места, по различно време, а мислите като че ли едни и същи. Хората ли са еднакви, или законите на природата. Ще повярвате ли, че аз никога дори и не съм чел и слушал за работата на Шаубергер (имам предвид неговия двигател работещ с енергия от околната среда, да и притежаваш левитиращи свойства)? Но когато случайно (благодаря на Интернет) се натъкнах на описанието на неговата конструкция, бях просто поразен от това, че отдавна обмислям подобни на неговите идеи. Външно двигателя на Шаубергер изглежда така:
[html]
Вътрешното му устройство е такова (преобърнат с краката нагоре спрямо снимката):
Самата турбина има вид на "корона на шут". Именно на "шут", а не на "крал" - моля за извинение за този термин за сравнение. Но според мен именно така е по лесно да бъде обяснено, че турбината има спирални лопатки, радиално огънати от центъра към периферията.
Нарисувах тези три кадъра с въртящите кълба и отново ми дойде странна мисъл в главата. По телевизията отново споменаха за необичайни кръгове в пшеничните ниви на Англия (а и не само там). А ако аз нямах програма за анимации, с която да илюстрирам идеята си, аз бих се опитал да демонстрирам свиващия се вихър в точка с първия попаднал ми графичен редактор примерно с такъв чертеж. Според мен таз иснимка от пшеничните ниви - еднозначно показва процесите, протичащи в торнадо и предизвиква следния основен извод: въртящите се минивихри, от които е съставено торнадото се привличат един към друг и се стремят към основния център на въртене А тук са нарисувани именно минивихри. Обърнете внимание около всеки кръг старателно са нарисувани няколко допълнителни, показвайки, че тук са изобразени няколко мини-процеса, придвижващи се по спирала към центъра. По-точно те са 6 и работят точно така, както е нарисувано в моята анимация по-горе. Съвсем определено, тук на една плоскост е нарисуван обемен процес (вихър - торнадо - смерч). Кой го е нарисувал и защо - това е друг въпрос. Дори през деня да бъдат създадени няколко такива геометрически точни кръгове е голям проблем. А да се нарисуват през нощта около 400? Едва ли луд би могъл да го направи! Може би можем да разбираме това като своеобразен чертеж подсказка? Да се върнем към Шаубергер. Свидетели на работата на двигателя твърдяли, че за гориво било използвано само вода и въздух. Възможно е те да са грешали. По-скоро това да е било въздух и спирт (външно прилича на вода). В процеса на работата двигателя трябва буквално да загрее околния въздух и тук в същото му се подава гориво и запалване, още повече способства за процеса на образуването на вихъра. При голямо количество на кислород пламъка на спирта почти не се вижда. И ето получава се "безпламенен и бездимен двигател" както описват някои публикации.
До таква конструкция примерно достигнах в своите изводи и предлагам нещо, напомнящо на "вятърната мелница" на Шаубергер, работата и се основава на същите принципи. Вдъхнови ме водовъртежа, изтичащ се от ваната и това, което става вътре в по-долу показаната конструкция, става по същите закони.
Разликата от механизма на Шаубергер е отсъствието на външен конус, по който при Шаубергер протича свиването на вихъра към центъра и изхвърлянето през соплото, а също има по-проста конструкция на колелото за формиране на въхъра (както изглежда това е обикновена центробежна помпа). Упростената от мен конструкция на Шаубергер (анимацията в ляво) се основава на простата мисъл, че природния смерч не се нуждае от свякакви подобни хитрини (макар "тирбушонното" колело което той е измислил да не предизвиква нищо повече от възхищение - най-лесния и ефективен начин на задвижване на въздушен поток по 2 перпендикулярни оси на въртене!). Моята задача е да завъртя потока в малко торнадо колкото може по просто и желателно в пълно отсъствие на механичекси части. Това може да бъде постигнато, използвайки за завъртане не центробежна турбина, а примерно нещо подобно на МГД-двигател описан на страницаЕлектродвигател. Конструкцията е напълно лишена от движещи се части (с изключение на самия вихър). Получи се нещо като изображението на дясната анимация. Жълтият цвят е опит да се изобрази гоящото гориво (вероятно керосин?). При това МГД-двигателя трябва да има ел.проводим керосин (вероятно - посолен?). Тук ми подсказаха, че трябва да има присадка от натрий. Грубо казано - това е опит за възпроизвеждане на грозно природно явление в консервна кутия. А по-точно процес, същността на който е ясна от по-долната анимация.
"Торнадо в чаша" "Природно торнадо"
Ето така да се каже - някои моменти за главния двигател на летяща чиния. Наистина само за атмосфера. И за сега не са разгледани въпросите за хоризонтален полет. А представяте ли си, колко полезен би бил такъв апарат с такъв двигател за службите на Противопожарната служба? Спомнете си пожара на телевизионната кула в Останкино и пълната безполезност на летящия наоколо вертолет? А между впрочем снимките на някои НЛО дори със своя вид, ни карат да мислим за наличието в тях на централен двигател, работещ на принципа на описаната по-горе консервна кутия, и вече такава машина би била къде по-полезна от обикновен хеликоптер. Просто незаменима. Въртящият момент се компенсира от наличието на няколко двигателя на една платформа. Примерно както на по-долната снимка, която е призната за оригинална. Според мен тук има 3 преобърнати шаубергеровски двигателя (а по-точно двигатели, които ще се опитам да обясня малко по-долу) работещи на едно централно сопло. Рисунката от пшеничната нива се явява илюстрация на този процес.
Да се върнем към двигателя на Шаубергер. Процесите протичащи в чашата на Айнщайн несъмнено се явяват основа на работата на двигателя. Да опитаме да достигнем устойчиво протичане на процеса. За целта ще завъртим вода в съд с помощта на диск на оста на електродвигател. След задвижването водата ще се движи по сложна тректория.
(движението на течността е описано на сайтаhttp://www.evert.de/, показана е компютърна рисунка от отзи сайт). От тази рисунка може се направят много интересни изводи. Линейната скорост на движение на водата по целия този спиралообразен път е постонна и се определя от линейната скорост на движение на краищата на диска. Изтласканата по спирла течност се спуска надолу и по-нататък се придвижва към центъра. в този момент става увеличаване на ъгловата скорост на овдата. (ярък аналогичен пример за това е въртене на връв с тежест накрая и намотаванети и около пръста). Течността с повишена ъглова скорост се повдига нагоре и се опира в централната част на диска. И тук е най-интересното. Скоростта на въртене на водата в централната област е по-висока от скоростта на въртене на диска!. Водата "побутва" диска в посоката не въртене. Вътящия се поток се самоподдържа! Почти като вечен двигател. Но както винаги ни пречат силите на триене. А процесът е достатъчно устойчив и малкозатихващ. Всъщност малко се отклонявам: ако се завърти вода в обикновена кофа, дори без помощта на диск - въртенето ще протича по същите закони и водата ще се върти достатъчно дълго, защото и тук има самоподдръжка на въртенето на водата - просто никой и никога не обръща внимание на това (достатъчно е да затворим плътно с капак кофата напълнене до ръба и въртенето спира бързо). Какво искам да кажа с това? Само едно - много е лесно да получим вихър при задвижване на течност или газ при неравни условия на въртене отгоре и отдолу и това е почти готова самоподдържаща се система. Необходима е съвсем малко енергия и процесът ще стане незатихващ. Още повече: вихърът поглъща енергия под формата на топлина от околната среда!Сега ще се опитам да обясня. Да разгледаме опростената схема на двигателя на Шаубергер. Ако се абстрахираме от всичко второстепенно, то конструкцията се свежда до следната проста схема, която в крайна сметка не е нищо друго освен чашата на Айнщайн. 
Вътре най-горе - въртящия се диск (червен цвят). Долу - неголяма вертикално поставена пластина. С това се постига неравномерност на условията на въртене на горните и долните слоеве вода(въздух?). В ляво има топлообменик(за него по-късно). Отгоре мотор-генератор, в началото работи като страртер на процеса, след преминаване в режим на торнадо - за добиване на енергия. Клапана на топлообменника включва процеса. Стрелката вляво - нагреваемото от околната среда работно тяло на топлообменника. Какво става при работата на това устройство? Всичко е просто. Центробежните сили създават повишено налягане на стените на съда. И разреждане в централната част. За сметка на по-голямата ъглова скорост на въртене на горните слоеве на водата(въздуха) в сравнение с долните се създава меридианен поток, спускащ се надолу по стените на съда. И издигащ се в централната част(в природата - "хобота на смерча"). Течността(газа), придвижвайки се надолу по своята усложнена траектория попада ту в област на нагнетяване, ту в област на разреждане. Нека да си припомним най-простия закон на физиката - закона на Бойл-Мариот. Ако вземем определена маса газ, то при принидително сгъстяване газа се нагрява, а при разреждане се охлажда. Ето в централната част на устройството водно-въздушната смес попада в област на принудително разреждане от центробежните сили. При това за съответната маса става понижаване на температурата и увеличаване на обема. Това увеличаване на обема дава добавка от кинетическо движение на потока отдолу нагоре по централната ос на устройството. Тази подзаредена струя с нова енергия постъпва на диска на турбината, заставяйки го да се върти по-бързо и да изработва по-интензивен вихър, който създава още по-голямо разреждане и т.н и т.н. Охладения влажен въздух се насочва от центробежната сила към топлообменника. В идеалния вариант температурата в топлобмениника е около абсолютната нула. Заобикалящата топлообменника нормална от наша гледна точка среда се явява "среда с излишък на енергия". Топлообменника се нагрява от нея и топлинната енергия постъпва вътре в устройството, превръщаща се във въртене "самоподдържащ се водовъртеж" от влажния въздух вътре в устройството. Искам да направя една малка забележка по повод ефекта на Ранк (температурно разделяне на поток от газ в тъй наречените "тръби на Ранк"). Никой не обяснява точно този ефект. Според мен всичко е просто. Има закон на Бойл-Мариот(създаването на налягане в обем при постоянна температура е постоянна величина) и всичко протича по този закон. Циркулиращия в меридианно направление в нашето устройство газ изпитва ту сгъстяване, ту разреждане. Охлажда се и се нагрява спрямо нормалната температура. Ето и целия ефекта на разделянето на температурите. Всъщност никой не се е опитал да впръсне вода вътре? Би трябвало да се получи доста интересен ефект. Нещо като "капчици роса" с рязко охлаждене.
Може също да се направи интересен извод: а нали в това устройство има още и колебателен процес!А при колебателен процес има резонанс - рязко увеилчаване на амплитудата при минимално подаване на енергия! Представяте ли си как може да се стабилизира ефекта при намирането тук на зависимостта между амплитудата на колебанията и всички влияещи параметри? Температурен резонанс! Звучи добре. И може да намери отлично приложение в хладилната техника. Според моето дълбоко убеждение Шаубергер е бил велик човек и незаслужено неизвестен. Струва ми се, че все пак му се е удало да построи генератор, който извлича енергия "ОТ НИЩОТО". По точно направо от околната среда. Дори ако е бил направен много неефективно - безплатността на тази енергия трябва да се пребори с всички аргументи против. Кое все пак е удивителното? В Интернет може да се срещне достатъчно много информация за работата на Шаубергер. Но съдейки по всичко, за сега няма технологическа революция в производството на енергия! Макар да има снимки и рисунки на конструкцията. И всички описания на работата на двигателя, които съм срещал до сега, са дотолкова невъзможно еднообразни (и според мен абсолютно неверни), и веднага става ясно, че няма нищо работещо. Нямам претенции за истина като последна инстанция. Всичко, което е описано на моя сайт е верига от противоречия и неточности. Само, че аз съ мубеден, че двигател-генератор с удивителни свойства изработващ, и по-точно концентриращ енергия от околната среда, е напълно възможен и може да бъде направен още сега. Социално-икономическите последствия от такова изобретение, разбираемо, няма да имат измерими граници. Това е пълно решение на енергийните проблеми и променя на представата ни за транспортни средства.
Изхождайки от казаното по-горе, остава само да начертаем конкретната конструкция. Е какво пък. В ролята на хипотетически, "виртуален" двигател предлагам:
Няма коментари:
Публикуване на коментар