Когато човек разглежда българските блогове, се сблъсква с един очебиен факт. Тук, разбира се, не говоря за тийнейджърските и детските блогове, а за тези, които се пишат от зрели хора. И тъй, повечето блогове, по тематика и по стил, не се различават съществено от българските вестници. В тях се предъвкават все същите политически и социални теми, които присъстват и в периодичния печат: вдигането на цените, корупцията, скандалите в държавата, организираната престъпност, войната по пътищата, мутрите, педофилите и пр. Ето няколко примерни заглавия от други блогове, които разглеждах току-що: "Размисли за политиката и морала", "Политическата апатия на младите - дебат", "Партиите, които отдавна не помним", "Особености на българският капитализъм 3" и т.н., и т.н. Не ме разбирайте погрешно (оракулите, често могат да бъдат погрешно разбрани), аз не твърдя, че тези статии са безполезни, напротив - те имат своето място и смисъл; напълно съм съгласен, че социалните проблеми трябва да бъдат обект на дебат, но... проблемът е друг.
Нека продължим нашата разходка из блоговете! Можем да видим блогове на активисти на най-различни организации, на фенове на различни видове музикални стилове, футболни запалянковци и т.н. Едно нещо обаче трудно ще открием. Трудно ще открием блогове посветени на духовната култура. И това е лесно разбираемо? В България понятието "духовна култура" буди единствено неразбиране, присмех, подигравки, дори явно заклеймяване. Всъщност повечето хора изобщо не знаят, какво е съдържанието на това понятие. Може би, дори има и такива хора, които като чуят за духовна култура се сещат само за окултните книжки по пл."Славейков" или за кришнарите, които пеят и танцуват по бул. "Витоша". По-образованите българи пък, когато чуят за духовна култура, се обръщат единствено назад към миналото - сещат се за св. патриарх Евтимий, за Паисий Хилендарски и т.н. Това е само още едно доказателство за дълбоката рецесия, в която се намира духовната култура днес. И най-странното е, че никой, дори хора, които се смятат за "образовани", не вижда връзката между упадъкът на духовната култура и цялостното разложение на нашето общество. Всъщност, това е проблем, който засяга не само България, но и света. Вярно е, че в днешна България ги няма Вазов, Славейков, Дебелянов, Михалчев, но и в Грмания - сърцето на Европа - ги няма Гьоте, Кант, Фихте, Хьолдерлин, а колкото до водещата сила в света - САЩ - там, както всички поне средно-интелигентни хора знаят, духовна култура не е имало никога!
И ето, че ние решихме да направим един блог посветен на духовната култура и по-специално на онази наука, която в едни по-благородни времена и в едни по-благородни общества се е смятала за най-висш израз на човешкия дух, а именно -философията. Можеби никой няма да прочете написаното в него, но дори отдавна изоставените и забравени оракули, продължават да бъдат оракули...
И така - en arhe ein ho Logos...
Няма коментари:
Публикуване на коментар