"Религията е опиум за народа" е крилата фраза, която е промулгирана от Карл Маркс през 1844 г.
Маркс употребява израза "опиум за народа" като определение на религията, дадено в критиката на Хегеловата философия на правотоот 1844 г.:
| „ | Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа. | “ |
Крилатата фраза се опира на две понятия, използвани предимно в положителен смисъл от тогавашните либерални мислители - опиуми народ. Определението следва традицията на Просвещението, което осъжда злоупотребата с народната вяра в божествената справедливост така, както осъжда и злоупотребата с опиум извън медицинското му приложение, т.е. да притъпява болката при рак, операции и тежки болестни състояния.
Фразата със сигурност е заемка от Хайнрих Хайне, който няколко години преди това пише саркастично срещу Лудвиг Бьорне за илюзиите му относно "лечебните свойства на религията", така:
| „ | В чашата с горчилка за човешкия род тя капва няколко сладки, приспивни капки духовен опиум от любов, надежда и вяра. | “ |
Според Маркс и предхождащия го Хайне, и религията, и опиумът са оправдано добри, но стават неоправдано зло, употребят ли се свръхмерно като единствено средство за обяснение и решаване на реалните житейски проблеми на хората - опиумът за страдащия човек, религията за бедстващия народ. Поради което, изводът е, че трябва да бъдат ограничавани в разумни дози и използвани само в краен случай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар