| Германски философ | |
|---|---|
 | |
Име | Георг Вилхелм Фридрих Хегел |
Рождена дата | |
Умира на | |
Школа и традиция | Немски идеализъм, основател на хегелианизма и историцизма |
Основни интереси | |
Основни идеи | Абсолютен идеализъм,диалектика, aufheben (отменяне, запазване, трансцедентиране) |
Влияния от | |
Влияния върху | |
Георг Вилхелм Фридрих Хегел (на немски: Georg Wilhelm Friedrich Hegel, произношение: [ˈɡeɔʁk ˈvɪlhɛlm ˈfʁiːdʁɪç ˈheːɡəl]) е велик немски философ [1]. Един от създателите на немския идеализъм; основен представител, заедно с Йохан Готлиб Фихте и Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг, на класическия немски идеализъм; заедно с Имануел Кант - един от най-влиятелните философи на Просвещението, оказал огромно влияние върху философията от втората половина на XIX и XX в. [2] (особено периода след 60-те на 20 век се смята за "хегелиански Ренесанс" [3]).
Хегел развива подробна и изчерпателна философска рамка или "система", за да опише по един цялостен, сложен и еволюционен начин отношението между ум иприрода, между субект и обект на знанието, както и психологията, държавата,историята, изкуството, религията и философията. В частност той развива концепцията за ума или духа, който се манифестира в поредица от противоречия и опозиции, които в крайна сметка се интегрират и обединяват, без да елиминират различните противоположни полюси, и без да се редуцират взаимно. Примери за такива противоречия включват тези между природа и свобода, и между иманенция итрансцеденция.
Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден на 27 август 1770 г. в Щутгарт, Германия. През 1788 г. постъпва в Тюбингенския университет, където записва теология и философия. Негови състуденти са Фридрих Хьолдерлин и Фридрих Шелинг, които са му най-близките приятели. След завършване на университета, през 1794 г. отива вБерн, Швейцария, като възпитател на децата на местен аристократ. След завръщането си в Германия, през 1801 г. в Йена, Хегел защитава публично хабилитационната си дисертация "За орбитите на планетите" ("De orbitis planetarum"), в която, базирайки се на Кеплеровите закони разглежда Платоновия "Тимей". С този си труд Хегел става приват доцент в Йенския университет. През следващите години е преподавател в Йена и се среща се известни личности, като Гьоте например. През 1807 г. излиза "Феноменология на Духа", първото му по-голямо и особено значимо произведение. Става директор на гимназия в Нюрнберг, а през 1816 г. е професор вХайделбергския университет. Издава и други значими съчинения, които му носят слава и признание. От 1818 г. е редовен професор в Берлинския университет, а през 1830 г. става и ректор на същия университет. Почива на 14 ноември 1831 г. в Берлин.В съчинението си “Феноменология на Духа” (1807), което Карл Маркс нарича “истински извор и тайна на Хегеловата философия", Хегел разглежда еволюцията на човешкото съзнание от първите му проблясъци до съзнателното овладяване на науката и научната методология.
Хегел обосновава тук тезата на субстанцията като субект, като дейно, активно начало. По този път той успял да представи свободната дейност на субекта като закономерен процес на усвояването на света от човека. В резултат тъждеството на мисленото и битието – изходно положение на идеализма на Хегел – било разбрано като исторически развиващ се процес, в който абсолютната идея самопознава самата себе си.
В развит, но стегнат вид съдържанието на системата на абсолютния идеализъм на Хегел е изложено в "Енциклопедия на философските науки". В основата на всички явления на природата и обществото лежи Абсолютът, духовното и разумното начало – “абсолютната идея”, “Световният Разум” или “Световният Дух”. Това начало е активно и дейно, при това неговата дейност се състои в мисленето, а по-точно в самопознанието. В своето развитие абсолютната идея преминава три етапа:
- Логика. Развитие на идеята в собственото й лоно, в “стихията на чистото мислене”, където идеята разкрива своето съдържание в системата на свързаните и преминаващи една в друга логически категории.
- Философия на природата. Развитие на идеята във формата на “инобитие”, тоест във формата на природа. Природата не се развива, а служи само за външно проявяване на саморазвитието на логическите категории, които образуват нейната духовна същност
- Философия на Духа. Развитие на идеята в мисленето и историята. На този етап абсолютната идея отново се връща към самата себе си и постига своето съдържание в различните видове на човешкото съзнание и дейност. С неговата собствена система завършва според Хегел процесът на саморазвитието на абсолютната идея и заедно с това и нейното самопознание.
Хегел се противопоставя на индивидуализма на Джон Лок и теориите за естествените права, обществения договор и разделението на властите, оборва максимата на Лок "Бог ни е създал равни, надарени с неотменими права", и заедно с това е съгласен с теорията му, че “държавата има функцията да защитава собствеността и частните интереси на членовете на гражданското общество”.
Хегел набляга на нашата обществена природа, лицето, което носим пред обществото, държавата и историята. Хората са родени с “естествени права”, нужди и др., те са културно внедрени от отделните общества. Индивидът не може да седи отделно от обществото и да го съди. Всичко, което прави индивидът, е израз на социалния строй, чиято част е той. Обществото е здраво споено органично единство, от тясно зависими части (като живия организъм). Обществения организъм е изменящ се, еволюиращ. Истината не може да бъде повече исторически относителна. Това, което е заблуда “днес”, то “утре” ще бъде “истината в обществената структура”. В съвременното общество тази мисъл е един от основополагащите принципи на хуманитарните технологии - реклама, маркетинг, връзки с обществеността.
Хегел се опитва да обясни историята, събира “цялото” и “основното” в първоначалната история, обрисува страстите на човечеството, гения, движещите сили, всички тези неща, които играят водещата, главна роля на великата историческа сцена.
Според него движещата сила на това, което става в историята е потребността, инстинктът, предразположението и страстите на човека. “Аз искам да възприема своята личност във връзка с някакво понятие за нея: Аз искам да бъда удовлетворен от нейното осъществяване. Ако трябва да проявявам себе си по отношение на някакъв обект, той трябва по един или друг начин, да бъде мой обект... Това е абсолютно право на съществуването на личността – да намери себе си удовлетворена в своята активност и труд.”
Личностните подбуди са изворът на действието, а индивидуалния труд и активност са материалът за писане на историята. Хегел споделя теорията, че хората “правят” историята.
Те обаче не я правят така както им се иска да я правят. Причината да става така са неочакваните последици от нашите действия (синтеза). От една страна, в своите опити да развият себе си и да постигнат своите цели съобразно природните си склонности, хората започват да “строят зданието на човешкото общество” укрепвайки по този начин позициите на правото и реда срещу самите себе си.
Според Хегел “Провидението” работи посредством непредвидените последици от нашите действия. Историческата промяна се осъществява “зад гърба на отделните хора”.
Докато индивидите предоставят силата и енергията си на историческия процес в “историята на света” индивидуалностите, с които ние трябва да си имаме работа са народите – тоталностите, които са държавите.
За държавата Хегел смята че нацията (“volk”) е това, което има “общ език”. Общия език е това, което сплотява народа и позволява да има, малко или много “дух на народа”. Всяка нация има специфичен национален гений, чиито дух е конкретно проявление на всеки един аспект от неговото съзнание и воля, неговата религия, политика, етика, законодателство, наука, изкуство, механични умения, всичко носи неговия печат.
Хегел говори не само за политически организирана нация, но и за национална държава, за историческа реализация на условието правещо възможно свободата.
Единствено чрез конституцията, абстракцията държава придобива живот и действителност. В това обаче се включва различието между управляващите и изпълняващите. Държавата не е нация, макар че е лесно да се комбинират двете идеи. Тя е индивидуална тоталност, от която не може да отделите никоя от частите, най-важната от които е политическата конституция. Краят на “античната република” е дошъл, а няма отговор на въпроса: “А от тук, накъде?”. За Хегел демокрацията не е била някаква особена алтернатива. “Върховната власт на народа” не може да се вплете в това понятие, от гледна точка на държавата и нейното пълно развитие като такава.
Идеята, че в историята на света индивидите, с които ние трябва да си имаме работа са държавите, притежава ясно значение и множество важни последици. Според Хегел само по отношение на държавите и само във връзка с техните взаимодействия думата история има някакъв смисъл. Народите, които нямат държавно устройство, се намират в преддверието на световната история. Смята, че единствено лидерът на съответната държава има способността да влияе върху тази история. Лидерите са тези, които вземат решенията, и които на практика “пишат историята”, в частност “политическата история”. Коренът, обаче на всичко това, е обществото, обществената нагласа и отделната личност (гражданинът на държавата).
В своите лекции по философия на историята Хегел определя три форми на историографията:
- първоначална история,
- рефлексивна история,
- философска история.
Той очертава прогреса на осъзнаване на свободата, започвайки от древните цивилизации. В тези лекции той показва своето разбиране на понятието “история”. Тя е една алтернатива на понятието, погледнато под философския ъгъл. Едно независимо и пълно изследване.
Хегел запазва идеализма си, като успоредно с това не отрича външната материална действителност, а даже успява да я утвърди като нещо, което съществува по необходимост.
Той не омаловажава “видимото”. Твърди, че познанието не е ограничено само до емпиричното. Съществува такава реалност, която е “отвъд” за видимото. Тази реалност е Идеята (идеализма).
Духът на новото време е категорично препотвърден. Системността, необходимостта, редът, сигурността са гарантирани от Идеята вплетена в природата, държавата и изцяло индивидуалното съзнание.
Три основни момента могат да се видят в Хегеловите лекции по философия на историята:
- Идеята за свободата като цел на историята.
- Емпиричния интерес на Хегел към мисълта, идеите, убежденията и като цяло, към културата на Духа, а всички тези неща въплътени и ориентирани към държавата и държавните институции.
- Механизмите на историческия процес под формата на философски съждения, да бъдат открити чрез философията – в диалектиката на Идеята.
Философията на Хегел изиграва голяма роля във формирането на марксизма, който усвоява според концепциите си най-ценното в нея - диалектиката, като я преработва в учение за развитието на природата, обществото и мисленето. Марксизмът одобрява критиката на немския философ срещу агностицизма, неговия историзъм, вярата в силите и способността на човешкия разум, неговото логическо учение, в което той съумява да отгатне връзките на реалния свят и важни закономерности на познанието и дейността.
Съчинения
- "Разликата между Фихтевата и Шелинговата система на философията" (1801)
- "Феноменология на Духа" (1807)
- "Науката логика" (1812, 1816)
- "Енциклопедия на философските науки" (1817)
- "Философия на правото" (1821)
- "Философска пропедевтика", посмъртно
- "Лекции по естетика", посмъртно
- "Лекции по история на философията", посмъртно
- "Лекции по философия на историята", посмъртно
- "Лекции по философия на религията", посмъртно
Няма коментари:
Публикуване на коментар