Когато поетът съставя фабулите и ги обработва откъм израз, необходимо е да си представя събитията колкото е възможно по-нагледно: понеже така – виждайки ги съвършено ясно и сякаш присъствувайки на тяхното извършване – той би открил подходното и най-добре би схванал несъобразностите. Доказателство за това е упрекът към Каркин: у него Амфиарай излиза от храма – нещо, което остава скрито от погледа на зрителя; публиката не е доволна от това, и пиесата се проваля на сцената. А по възможност творческата работа трябва да се съпровожда и с телодвижения. Защото най-увлекателни биват онези поети, които преживяват еднакви (с изобразяваните) чувства: тъй като вълнува онзи, който и сам се вълнува, и онзи предизвиква гняв, който действително е разгневен. По тази причина поезията е присъща или на богато надарения дух, или на склонния към лудост: защото първите са способни да се превъплъщават, а другите – да се отдават на екстазни състояния.
Що се отнася пък до запазените от преданието разкази, както и до измислените – тях поетът отначало трябва да установява в общи черти и впоследствие да включва епизоди и да разширява. Ето как смятам, че може да се представи общото например в “Ифигения”: – Някаква девойка, като била принасяна в жертва, изчезнала незабелязано за жертвоприносителите и попаднала в друга страна, гдето има обичай да принасят чужденците в жертва на богинята – и [там] тя получила тази жреческа длъжност. След време случило се, че дошъл там братът на жрицата. А обстоятелството, че бог му бил заповядал да отиде там и защо [и по каква причина – не се отнася към общото] – това стои извън фабулата. Заловен след пристигането си – когато щял да бъде принесен в жертва, той се открива – все едно дали както у Еврипида или у Полида – казвайки, както впрочем е правдоподобно, че трябва да бъде принесена в жертва не само неговата сестра, но и той самият: и това донася спасението му.
А след това, когато са дадени имена на лицата, трябва да се въвеждат епизодите, но така че да бъдат в тясна връзка: както например в епизода с Ореста е представена неговата лудост, вследствие на която той бива заловен и – очистването, вследствие на което той се спасява.
В драмата епизодите биват кратки, докато в епоса те са разстегнати. Така сюжетът на “Одисея” е твърде къс: – Някой си странствува много години, бидейки преследван от Посейдона. Той е сам. Освен това домашните му работи са в такова състояние – че имотите му биват разпилявани от женихите [на жена му], които съставят и заговор против сина му. След бурни скитания той се завръща и, като се открива на някои лица, напада женихите, след което – за да спаси себе си – избива своите врагове. – Това е впрочем съдържанието на поемата, а останалото са епизоди.
Aристотел - "поетика" , глава 17
---------------
Тази статия е свързана с учебните дисциплини антична литература и литературознание.
---------------
Материалът е споделен от vivafolk98
Няма коментари:
Публикуване на коментар