Що се касае до характерите – трябва да се съблюдават четири условия. Първото и най-важното е – да бъдат благородни. А героят ще има характер, когато – както се казва – в неговите думи или постъпки личи някакво решение: и той ще бъде благороден, когато решението е благородно. Това е възможно при всякакъв род лица: защото се случва и жената да е добра, пък и робът – макар може би първата да стои по-низко от мъжа, а вторият да е съвсем нищожно същество.
Второто условие е съобразността на характерите: защото характерът [на Аталанта например] е мъжествен, а на жената не е присъщо да бъде мъжествена и страшна.
Третото условие е правдоподобието: то е задача, различна от тази да създадеш характер, благороден и съобразен с лицето – както се каза.
Четвъртото условие е последователността. Дори ако изобразяваното лице се окаже непоследователно – и на такъв именно характер се дължат неговите постъпки – въпреки всичко то трябва да бъде представено последователно в своята непоследователност.
Като пример за низост в характера, не предизвикана от необходимостта, ще посочим Менелай в “Орест”; а като пример за постъпка неподходна и несъобразна с характера – плачът на Одисея в “Сцила” и речта на Меланипа. Като пример за непоследователност ще посочим “Ифигения в Авлида” – понеже молещата пощада Ифигения никак не прилича на послешната Ифигения.
И в характерите, както и в състава на събитията, трябва всякога да търсим или необходимост, или вероятност: така че даден герой да говори или върши известно нещо по необходимост или по вероятност, и – събитията да се пораждат едно след друго пак или по необходимост, или по вероятност.
Явно е следователно, че и развръзката на фабулите трябва да възниква от самата фабула, и не – както в “Медея” – да се разрешава чрез машина, както е в сцената на отплуването в “Илиада”. Напротив с намеса на боговете трябва да си служим само при събития, които стават вън от действието, при събития, станали преди – и които зрителят не може да знае, или пък при събития, които са настъпили впоследствие, та изискват да бъдат предсказани или предизвестени: – понеже ние отдаваме на боговете способност да виждат всичко. Нищо нелогично не трябва да има в събитията: а ако го има, то трябва да бъде вън от действието – какъвто е случаят в “Едип цар” от Софокла.
Тъй като трагедията е подражание на люде по-добри от нас, трябва да се вземе пример от добрите портретисти: понеже те, като предават типичните черти, спазвайки приликата – изобразяват лицата по-красиви. Също и поетът – като изобразява раздразнителни или лекомислени лица и такива, които имат подобни недостатъци в характера – представя ги облагородени: както например Агатон и Хомер са представили жестокосърдечния Ахил.
Ето какво трябва да се има предвид, като също тъй се държи сметка и за впечатленията, които неизбежни предизвиква поетическото произведение. Обаче и тук често може да се сгреши. Впрочем относно тези въпроси достатъчно се говори в издадените от мене съчинения.
Aристотел - "поетика" , глава 15
---------------
Тази статия е свързана с учебните дисциплини антична литература и литературознание.
---------------
Материалът е споделен от vivafolk98
Няма коментари:
Публикуване на коментар