Името бива два вида: просто и сложно. Просто аз наричам името, което се състои от нямащи самостойно значение части, като например γῆ [земя]. А сложните имена – едни се състоят от части, които имат самостойно значение и които нямат такова, но – които имат или нямат значение не в самото име [, а вън от него]; други се състоят само от части, които имат самостойно значение.
Името може да бъде трисъставно, четирисъставно и многосъставно, каквито са повечето от думите на мегарците: например Ἑρμοκαϊκόξανθος.
Всяко име бива или обиходно, или глоса, или метафора, или украсителна дума, или новосъставена, разтегната, съкратена или изменена.
Обиходна аз наричам тази дума, с която си служат всички, а глоса – онази, с която си служат малцина. Така щото явно е, че една и съща дума може да бъде едновременно глоса и обиходна – само че у различни хора: например σίγυνον [копие] е обиходна дума у жителите на Кипър, а у нас тя е глоса.
Метафора е пренасяне на дума с изменено значение от род във вид, от вид в род, от вид във вид, или по аналогия. Аз говоря за пренасяне от род във вид например при “а моят кораб ето стои” – понеже “стоя на котва” е особен вид понятие “стояне”; за пренасяне от вид в род – например: “наистина Одисей е извършил десетки хиляди добри дела”: “десетки хиляди” изобщо значи много, и затова поетът си е послужил тук с тази дума вместо с “множество”; пример за пренасяне от вид във вид: “като гребна душата му с меча” и “като отсече вода с несъкрушимата медна [урна]…”. Защото тук “гребвам” е казано вместо “отсичам”, а “отсичам” – вместо “гребвам”: понеже и двете думи означават някакво отнемане.
Аналогия аз наричам всички случаи, когато втората дума се отнася към първата, както четвъртата – към третата, поради което вместо втората може да се постави четвъртата, а вместо четвъртата – втората. Понякога прибавят и онази дума, към която заменяваната дума има отношение. Имам предвид такъв пример: чашата се отнася точно тъй към Диониса, както щитът – към Ареса; по силата на това обстоятелство може да наречем чашата “щит на Диониса”, а щита – “чаша на Ареса”. Или – каквото е старостта за живота, това е вечерта за деня: ето защо може да наречем вечерта “старост на деня”, а старостта – “вечер на живота”, или както е у Емпедокла – “залез на живота”. При известни случаи на аналогия няма съответни думи в езика, но все пак може да се намери сходен израз. Така например хвърлянето на житните зърна се нарича “сеене”, докато за пръскането на светлина от слънцето няма съответна дума; но понеже “хвърлям” има точно такова отношение към лъчите на слънцето, каквото “сея” към житните зърна, затова и поетът е казал: “сеейки божествена светлина”.
От подобен род метафори може да се ползуваме и по друг начин – именно като означим нещо с друго име и да му отречем някое от неговите собствени качества, например ако някой би нарекъл щита “чаша” не на Ареса, а – “чаша без вино”.
Съставена дума е онази, която никак не се употребява от другите – и сам поетът я е измислил. Има впрочем някои думи от този род, например: ἕρνυγες вместо κέρατα [рога] и ἀρητήρ вместо ἱερεύς [жрец].
Думата може да бъде разтегната и скъсена: разтегната е, когато на някоя гласна се придаде по-голямо удължение, отколкото и е свойствено, или когато се вмъкне сричка; а скъсена – когато от състава на думата нещо е отнето. Разтегната е например πόληος – вместо πόλεως, Πηλήος; а като пример на скъсени думи – κρῖ, δῶ и ὄψ в “μία γίνεται ἀμφοτέρων ὄψ”.
Думата е изменена, когато в нея нещо се изоставя, а друго се внася като например: δεξιτερόν κατὰ μαζόν – вместо δεξιόν.
Разгледани сами по себе си, имената биват от мъжки, женски и среден род: от мъжки род са всички, които окончават на ν, ρ и σ и на сложните с последните, каквито са две – φ и ξ; от женски род са всички, които окончават на дълги по своята природа звукове, като η, ω, а също и α удължена. Така щото числото на окончанията за мъжки и женски род е еднакво, понеже каквото е φ и ξ, същото е и ς. На безгласен звук не окончава нито една дума, както и на кратка гласна. На ι окончават само три думи: μέλι, χόμμι, πέπερι, на υ – пет думи. На тези звукове, а също така на ν и σ, окончават думите от среден род.
Aристотел - "поетика" , глава 21
---------------
Тази статия е свързана с учебните дисциплини антична литература и литературознание.
---------------
Материалът е споделен от www.vivafolk98.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар