ОМАР ХАЯМ

ОМАР ХАЯМ

Възможно ли е изобщо да бъде представен човек, живял преди две хиляди години? За събитията, които би включвала неговата биография може да се говори като вероятни и относително достоверни. Защото в случая липсват очевидците, които да предадат събитийната част от живота на съответнта личност (в случая О. Хаям). Възможно е даже твърдението, че човекът с името Гияс ад-Дин Абу-л-Фатх Омар ибн Ибрахим Хайям Нишапури никога не е съществувал. Но на вас може би ви изглежда невероятно, че тези имена принадлежат на един човек. В откритите средновековни документи за горенозованата личност се говори като за поет, но и като за учен, математик, астроном и философ. За установяването датата на раждане на Омар Хаям много е помогнал хороскопът, направен от Абу-л-Хасан ал-Байхаки. Според данните от него индийските учени получили датата 18 май 1048 г. Според Ал-Байхаки О. Хаям е роден в Нишпатур. Това селище е било разположено на изток в Иран, в провинция Хоросан и било от най-големите градове през XI век, чието население било няколко хиляди души. Този град бил известен със своите библиотеки и училища. До нас са достигнли освен рубаите на Омар Хаям и неговия алгебричен трактат, чийто ръкопис се пази в Техеранския университет. Подбрахме за вас няколко рубая, които имайки актуалност до днес, говорят на езика на истинското изкуство. Рубай се нарича персийското четиристишие, римувано по схемата ААБА. * * * Без тръпка няма обич – плам неугасим. Над мокри вършини се вие едничък само черен дим. Разжарен огън любовта е, изкрящ безсънно сред нощта, а влюбения вехне с рана, от лекари неизцерим. * * * За щастие – до дъно! Наливай с порив скъп! Презри деня суетен! Живей без страх и скръб. И тежките вериги на твоя глупав разум, затворник временен, снеми от своя гръб. * * * Ще си заминем с поглед прах – но за света какво е? И няма път, и няма смях – но за света какво е? Ний си отидохме – а той е бил и винаги ще бъде. Oт нас дори не виждам прах – но за света какво е? *** Без ропот приеми съдбата, било в дъжд или в пек, от болките не се оплаквай – това е най-добрия лек. И по-богат да станеш, трябва за всичко да благодариш, изпитано от теб случайно в шума на този звезден ек. *** За сбогом искам само чаша – от близки или от врази! С рубина си тя ще обагри пролетите от мен сълзи. Щом аз умра, с червено вино измийте мъртвото ми тяло и го сложете сред ковчега на ароматните лози. *** И още: моята могила сравнете до земята чак – на простата човешка скромност да бъде тя безсмъртен знак. А в грънчарницата после от моя прах, замесен с вино, за каната винопитейна измайсторете похлупак.