Статията "Валутният борд бавно ни убива" май ядоса родния икономически денди, който чака чуждия инвеститор така, както мадам Бътерфлай чака Пинкертон. Получи се един гневен форум, който ме нападна с любимите митове на дясната секта - рейгъномиката, ирландското чудо, хонконгския валутен борд и други приказки от Андерсен.
От тях рейгъномиката ми е любимата приказка. Представете си, че днес Бойко Борисов буквално приложи рецептите на Рейгън - и леви, и десни на мига ще го обявят за комунист.
Кое му е дясното на Рейгън? Вярно, в първия си мандат свали върховата данъчна ставка от 70 на 50 на сто, а във втория - до 28 на сто. У нас "левият" Станишев я завари 24 на сто, видя му се комунистическа и направо я махна.
Но прогресията в американските данъци си остана, при това тя е много по-изгодна за хората с ниски и средни доходи, отколкото при което и да било българско правителство. У нас най-високата ставка започваше от скромните 2500 лева месечно, в САЩ тя щипе само милионерите. В рамките на тази прогресия в САЩ има цяла мрежа от социални облекчения - семейно облагане, освобождаване на разходите за образование и така нататък, и така нататък.
При това делът на косвените данъци, които облагат потреблението, е много по-малък, отколкото у нас. В САЩ няма ДДС, там покупките се облагат с "данък върху продажбите", който в различните щати варира от 0 до 10 на сто. Не е ли това чист комунизъм?
Рейгън намалил данъците двойно? Глупости. За двата си мандата той сви дела на федералното данъчно облагане само с 1 процент. И този процент лъже. Защото държавните разходи при Рейгън рязко се увеличиха, бюджетният дефицит скочи почти тройно, а държавният дълг стигна 3 трилиона долара - повече, отколкото за цялата двестагодишна американска история. На практика Рейгън увеличи данъците, но ги прехвърли върху следващото поколение.
Любим герой на родните либертарианци, Рейгън пребори кризата от 1982 г. изцяло с оръжията на левичаря Мейнард Кейнс, бащата на макроикономиката. Кейнс е антигероят във всички романи на ултрадясната "светица" Айн Ранд, които българският денди къта под възглавницата си нощем. Но, уви, в реалния свят друг начин за излизане от криза досега не е открит. Дори Буш-младши се хвана за Кейнс в края на мандата си, когато борсата се срина.
По време на Рейгън, от 1979 до 1987 г., председател на Федералния резерв на САЩ бе Пол Волкър, демократ и класически кейнсианец. В момента същият е съветник на Обама. В периода 1980-1983 г. той укроти инфлацията с високи лихви, които надхвърлиха 20 на сто. След това свали лихвите, за да стимулира икономическата активност. Точно както учи татко Кейнс.
Фактите са очевидни - рейгъномиката излезе от кризата и навлезе в стабилен растеж с класически леви методи. Основната разлика с методите на Рузвелт бе, че вместо да налее парите в строителството на пътища и язовири, Рейгън ги наля във военнопромишления комплекс.
Много е спорно дали рейгъномиката наистина е ускорила икономическото развитие на САЩ. Това е тезата на цяла дузина десни "институти", издържани от свърхбогатите компании. Същите, които плащат огромни пари, за да докажат, че цигарите са полезни. Сред тях си струва да отличим ултрадесния пропаганден институт "Кейто" (Сато), който бе създаден именно за да хвали политиката на Рейгън. В България май го смятат за мозъчен център на планетата. В САЩ това е слабо посещаван музей.
Сериозните икономисти в САЩ изобщо не се прехласват по рейгъномиката. В книгата си Peddling Prosperity Пол Кругман доказва с изключително добре аргументиран икономически анализ, че нейната възходящата крива е част от естествения икономически цикъл на САЩ. При това тя е малко по-скромна, отколкото би трябвало и би могло. Оценка - среден 3 минус.
Най-солидния си растеж американската икономика отбеляза в периода 1945 - 1962 г., когато още действаше икономическата политика на "левия" Франклин Рузвелт. Десните твърдят, че това е било чист комунизъм. През 50-те години най-високата ставка върху доходите бе 91 на сто, но точно тогава растежът бе най-внушителен. Свалянето на тази ставка започна още при Кенеди, но вървеше бавно. В един момент на милиардерите им писна, събраха пари и инвестираха в един актьор, който да срине наследството на Рузвелт.
Затова в момента основният спор между леви и десни в САЩ е дали политиката на Рузвелт е била успешна. Казваш "да" и си ляв. Казваш "не" и си десен. Според официалната история на САЩ, която съм изучавал като ученик в една американска гимназия, именно кейнсианските методи са извадили страната от Великата депресия на 30-те години. През 60-те години десните икономисти извадиха тезата, че тези методи са влошили положението, Великата депресия е продължила до Втората световна война и че е преодоляна само благодарение на милитаризацията.
Именно заради тази измишльотина Рейгън насочи държавните разходи към военнопромишления комплекс в едно съвсем мирно време. Както пише Кругман, глупавите идеи имат огромно въздействие върху масовото съзнание.
Тези глупави идеи си създадоха своя църква, наречена "икономика на предлагането". В сериозната западна икономическа наука няма такова животно. Според Кругман тя бе измислена от публицистите на "Уол стрийт джърнъл" по време на служебните им обеди, където те са рисували някакви криви върху салфетките. В САЩ тези идеи си останаха там, където им е мястото - върху салфетките. У нас обаче тези салфетки се превърнаха в държавни документи.
Това обяснява и великата мистерия с икономиста Илиян Михов.
Преди няколко месеца Бойко Борисов го покани за вицепремиер, но икономическите врачки веднага нададоха такъв вой, че го напъдиха. Защо така? Михов е професор в Принстън, а неговият ментор Бен Бернанке в момента е шеф на Федералния резерв. Къде тогава е проблемът? Проблемът е, че май има влечение към кейнсианството. Една от фундаменталните му монографии доказва с аргументи и факти, че кейнсианската политика на Рузвелт през 30-те години е била много успешна. Ужас! Това за родните сектанти е все едно да се подпише под Комунистическия манифест!
Щом родният денди може да наругае светило като Михов, какво остава за скромен драскач като мен, който просто се опитва да провокира дрямката на обществото. Но нека сме наясно - аз вярвам и в свободната конкуренция, и в "невидимата ръка на пазара", и най-вече в американския капитализъм. И винаги съм го показвал в статиите си. Затова питам - защо винаги правим точно обратното на американците? А?
Смешно е да ме наричат "ляв" хора, които и до днес продължават да приватизират чрез методи, заради които в САЩ щяха да попаднат за 20 години зад решетките. Аз казвам нещо съвсем просто - добре де, като сте толкова десни, приложете принципите на рейгъномиката! Бъдете като Рейгън! Не става? Комунизъм било? Е, усещате ли в каква крадлива дясна дупка сте натикали България?
Няма коментари:
Публикуване на коментар