Сръбска азбука

Сръбската азбука (на сръбски српска азбука) или сръбската кирилица (на сръбски српска ћирилица) е вариант на кирилицата, въведен от сръбския просветител и реформатор на сръбския език Вук Караджич през 1818 г. в първото издание на неговия Српски рјечник. Сръбската кирилица е една от двете азбуки, използвани в съвременния сръбски език – другата азбука, на която пишат сърбите, е латиницата, по-точно т.нар. гаица, на която пишат и хърватите.
В края на 18 и началото на 19 век в сръбската култура настъпва подем, довел до налагане на народния сръбски език, който постепенно измества от употреба т.нар. славяносръбски език, смесица между руски църковнославянски език и тогавашния разговорен сръбски език. В този процес най-съществена роля изиграват сръбските книжовници във Войводина, която по онова време е под властта на Австро-Унгария.
Първият най-значителен опит за реформиране на използваната дотогава азбука е на Сава Мъркаль, който изхвърля редица букви от кирилицата, които нямат приложение в сръбския език, в опит да наложи принципа на един звук да отговаря една буква. Обаче този принцип не може да се проведе последователно с наличните букви от кирилицата, поради което за няколко фонеми се използват двубуквени съчетания: ть, дь, ль, нь и дж.
Отначало Вук Караджич възприема реформираната от Сава Мъркаль кирилица и я използва в своята граматика на сръбския народен език, наречена Писменица сербскога іезика (1814). Вук Караджич обаче още тогава използва вместо ть буквата ћ, позната на по-стари сръбски книжовници, сред които Доситей Обрадович.
За няколко години Вук Караджич усъвършенства азбуката на Сава Мъркаль, като слива знака ь с предходните букви н и л и се получават съвременните сръбски букви њ и љ. За буквата ђ идея му дава епископ Лукиян Мушицки. Буквата џ Вук Караджич заимства от румънските ръкописни книги от 17 и 18 век, писани на кирилица. Буквата ј заимства от латиницата.
През 1818 г. Вук Караджич прилага за пръв път така оформената сръбска азбука, като я представя в новата редакция на своята граматика, включена в предговора към Српски рјечник.
Единствената разлика между първоначалния вариант на азбуката на Вук Караджич и съвременната сръбска азбука е липсата на буква х, понеже в диалекта, който използва Вук Караджич този звук липсва. В изданието на Сръбски народни пословици (1836) обаче Вук Караджич вече използва и буква х, като съвременната сръбска азбука придобива окончателния си вид.

Сръбската азбука, създадена в окончателен вид от Вук Караджич на базата на руската гражданска кирилица, се състои от 30 букви.

Буква	Изговор		Буква	Изговор
Аа	а		Нн	н
Бб	б		Њњ	нь (по-меко от български)
Вв	в		Оо	о
Гг	г		Пп	п
Дд	д		Pp	р
Ђђ	джь слято, по-меко от български		Сс	с
Ее	е		Тт	т
Жж	ж		Ћћ	чь (по-меко от български)
Зз	з		Уу	у
Ии	и		Фф	ф
Јј	й		Хх	х (придихателно, различно от български)
Кк	к		Цц	ц
Лл	л (средноевропейско, по-меко от български пред задни гласни, по-твърдо от български пред предни гласни)		Чч	ч
Љљ	ль (по-меко от български)		Џџ	дж
Мм	м		Шш	ш

Съответствия между сръбската кирилица и латиницата

Кирилица	Латиница		Кирилица	Латиница
Аа	Aa		Нн	Nn
Бб	Bb		Њњ	Nj nj
Вв	Vv		Оо	Oo
Гг	Gg		Пп	Pp
Дд	Dd		Pp	Rr
Ђђ	Đđ		Сс	Ss
Ее	Ee		Тт	Tt
Жж	Žž		Ћћ	Ćć
Зз	Zz		Уу	Uu
Ии	Ii		Фф	Ff
Јј	Jj		Хх	Hh
Кк	Kk		Цц	Cc
Лл	Ll		Чч	Čč
Љљ	Lj lj		Џџ	Dž dž
Мм	Mm		Шш	Šš

Използвана литература

Михаило Стевановић Граматика српскохрватског језика, Цетиње, 1971, стр. 18-21, Рад Вука Караџића на реформи књижевног језика и правописа
Пётр Дмитриев, Герман Сафронов Сербохорватский язык, Ленинград, 1975, стр. 7-10, Произношение и чтение
Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979, стр. 29-30, Pismo (grafija) hrvatskoga književnog jezika
Иля Толстой Српскохрватско-руски речник, Москва, 1976, стр. 694, Азбука