СЛУЖБИ ЗА СВ. ПЕТКА В БЪЛГАРСКИ И СРЪБСКИ РЪКОПИСИ ОТ ХІІІ ДО ХV В

СЛУЖБИ ЗА СВ. ПЕТКА В БЪЛГАРСКИ
И СРЪБСКИ РЪКОПИСИ ОТ ХІІІ ДО ХV В.
За периода от ХІІІ до края на ХV в. в южнославянската
книжнина доскоро бяха известни три химнографски композиции
за специфичната общобалканска светица Петка Търновска. Това
са ранната служба, в основата на която вероятно е залегнал
неизвестен гръцки текст
1
, така наречената „търновска“ служба
за св. Петка, предполагаемо произведение на патриарх Евтимий
2
и
сръбска редакция на службата, която се свързва с творчеството
на Григорий Цамблак (авторът на разказа за пренасянето на мощите
на св. Петка в Сърбия)
3
.
Историко-литературният и теоретичният аспект на проблема
за формирането и развитието на службите за балканската светица
Петка (Параскева Епиватска) е сложен. Затова ще си позволя
някои предварителни бележки за развитието на култа към нея в
южнославянска среда за посочения период с цел да ги обвържа с
наблюденията върху етапите на редактиране на службите за нейна
прослава в българска и сръбска среда.
Заради специфичната си роля на светица-покровителка
на славяните по време на турското нашествие
4
култът към св.
Петка води до създаване на „богат химнографски цикъл“
5
, който
се разраства в продължение на векове в български, сръбски и
молдовски редакции чак до късното Средновековие.
Във византийска среда този култ е относително нов по
отношение на други два култа към светици-мъченици със същото106
име – Параскева Иконийска и Параскева Римлянка – чествани
съответно на 28-ми октомври и 26-ти юли. В южнославянска среда
честването на тези две светици е съвсем ограничено и най-често
свързано с прославата на новата светица за 14-ти октомври. Освен
датата в календара и типът на славянската светица е различителен
белег за паметта и‘ – отшелничеството (свързано с аскеза и борба
с демони) най-често бива съотнасяно с честването на Параскева
Римлянка на ниво на преподобническия тип святост
6
.
Наскоро Даница Попович (2005)
7
разгледа обстойно попу-
лярността и развитието на култа към св. Петка в южнославянска
среда за посочения период, но за настоящето изследване са
съществени два аспекта – възникването му като общобалкански
и пренасянето му от българска в сръбска среда. Те показват как
един локален византийски култ, по стечение на историческите
обстоятелства (пренасяне на мощите на светицата), придобива
размах в широк хронологически и териториален обхват на
Балканите.
1. По отношение на култа към св. Петка в българска и
сръбска културна среда би могло да се откроят следните етапи на
прослава:
1.1. Установяването на култа, след пренасяне на мощите в
Търново през 1231 г. от цар Иван Асен ІІ
8
като култ към защитницата
на „царстващия град“ (срв. Трифонова 2002:194, 198 и Билярски
2004: 45-49).
По времето на Асеневци, в течение на ХІІІ в., св. Петка
придобива прозвището Търновска и се чества като преподобна
светица, закрилница на българската столица. Почитането и‘
става елемент от владетелската политика на българската държава
(Билярски 2004). Подобно на култовете към западнобългарските
анахорети, към св. Димитър Солунски и към съсредоточените
в Търново светителски мощи (на св. Иван Рилски, Иларион
Мъгленски и Михаил Воин), и мощите на св. Петка стават обект
на специално внимание. От този период са най-ранните, може би
преводни текстове (проложно житие и служба) и Летописният
разказ за пренасянето на мощите и‘, в който е отбелязано, че
първоначално за прославата и‘ са ползвани химнографските текстове
за мъченица Параскева Римлянка – традиция, която продължава и
през следващите векове.
1.2. През ХІV в. в България агиографският и химнографският
цикъл за св. Петка се допълват в духа на исихастката стилистика,
вероятно с усилията на патриарх Евтимий и по поръчка на цар
Иван Шишман. Пишат се параклиси и молитви като се подчертава
отшелничеството и‘ (срв. Кожухаров 1992=2004).
1.3. След падането на Търново под турска власт за няколко
години в края на ХІV в. (от 1393 до 1398 г.) мощите на светицата
(заедно с тези на светиците Теофана и Филотея) са пренесени във
Видинското деспотство. Твърде вероятно е там да са създавани
нови текстове за прослава, макар да се приема, че в средищата
отдалечени от столицата са се използвали текстовете за мъченица
Параскева (срв. Петрова 1996).
1.4. През 1396 г. мощите на св. Петка са пренесени в Сърбия
от княгиня Милица и монахиня Ефимия и са положени вероятно в
придворната църква в Крушевац (Попович 2005:179).
Интересното е, че в сръбска среда култът към св. Петка
прониква едновременно с установяването му в България
(Трифонова 2002), поддържа се в течение на ХІV в. и добива размах
след донасяне на мощите през ХV в., като запазва функцията си за
защита на държавата и династията (срв. Билярски 2004 и Попович
2005). Още през 1404/5 г. Григорий Цамблак написва Слово за
пренасяне на мощите на св. Петка Търновска в Сърбия, което
органично споява двете южнославянски книжовни традиции. Така
на границата между ХІV и ХV в. св. Петка вече се прославя като
защитница на славяните от турците.
1.5. В началото на ХV в., когато Белград се оформя като нова
сръбска столица, деспот Стефан Лазаревич пренася мощите на
св. Петка там. Те вероятно заедно с мощите на царица Теофана
са положени в един и същ храм (Попович 2005:180 и Суботин-
Голубович 2005:352).
След падането на Белград под турска власт (1427 г.)
новият сръбски владетел деспот Джурдже Бранкович не пренася
южнославянската светиня в своята столица Смедерево, защото
се е смятало, че светицата вече не изпълнява своята функция108
на защитница на балканските столици от турското нашествие
(Попович 2005:182)
9
.
2. В българска и сръбска книжовна среда агиографските и
химнографски цикли за св. Петка са разнообразни и динамично
развиващи се в своето многовековно оформяне. Тук съм си
поставила за цел да направя преглед на южнославянската традиция
за химнографска прослава на св. Петка за периода до ХV в.
включително
10
. Ще се опитам да очертая етапите на формирането
на химнографските текстове въз основа на преписи от ХІІІ–ХV в.,
като проследя взаимоотношенията и степента на интерференция
между различните произведения. Основната задача е да се изясни
историята на химнографските композиции чрез отделяне на
елементите от различните по тип (състав и структура) служби и
така да се представи хронологически и териториално развитието
на култа към св. Петка Епиватска (Търновска) в южнославянска
среда.
2.1. Вече стана дума, че специфика на прославата на св. Петка
в двете литератури е смесването на службите за светицата като
преподобна с тези за мъченица Параскева Римлянка. Много често
в ръкописите под датата 14-ти октомври се изписва службата за
мъченица Петка – напр. в Скопския миней от ХІІІ в. (НБКМ №
522) и в Дечанския № 34 от края на ХІV в.
11
. Поместена е и в три
сръбски минея – в два празнични от ХV в. (НБКМ № 121 и 122
12
)
и в един служебен за септември/декември (НБКМ № 900). Всички
тези ръкописи пазят най-ранното състояние на химнографската
прослава за св. Петка в южнославянска среда, когато все още
не са били популярни текстовете за преподобната светица и са
използвани тези за мъченицата.
Службата за мъченица Петка е изписана на мястото си за 26-
ти юли
13
в сръбския празничен миней от края на ХІV в. (НБКМ №
118), подобно на ръкописа от сбирката на Хлудов № 162 от втората
половина на ХІV в., където е поместен Летописният разказ за
пренасяне на мощите на св. Петка в Търново (вж. тук бел. 8).
Службите за мъченица Петка, които посочвам тук са двуделни
по структура
14
, композирани с по една група вечерни стихири за осми глас (с инципити: Ïåòêî ïðåñëàâíàÿ..., Ñèëîþ ázæèÿãî äzõà...,
Ñüñöå ìàòè óðýçàíèp...) и стиховни стихири; в утринния дял –
отпустителен тропар (за четвърти глас: Àãíèöà òâîÿ éñå... – в НБКМ
№ 118, 516
15
и 522), един канон (за осми глас, с инципит на първи
тропар от първа песен: Àäó óäèâëüøó ñå òâîåìó àëêàíèþ...) и
група хвалитни стихири, които подобно на стиховните са различни
в отделните преписи.
2.2. От този тип, свързан с „дойерусалимската“ литургическа
практика, са химнографските композиции от втората група
ръкописи, също датирани в целия диапазон от ХІІІ до ХV в., в
които е запазена най-ранната служба за св. Петка Търновска.
Това е текстът, известен от два ранни празнични минея от ХІІІ в.
– българския Драганов миней
16
(от манастира Зограф) и сръбския
(в Белград, САНУ № 361
17
). Пази се още в три празнични минея от
ХІV в. – един български от началото на ХІV в. (в Петербург, РНБ,
F. п. І. 72)
18
и два сръбски от края на ХІV в. – единият в Скопие
(АМ ІІ-3
19
) и другият от 1371/95 г. в Москва (ГИМ, Хлуд. № 164)
20
.
Преписи на тази служба от ХV в. има също в сръбски празничен
миней в Хилендар № 149
21
и във фрагмент от празничен миней (в
НБКМ № 117).
Като цяло тази служба се разпространява предимно в състава
на празничния миней, но има и преписи в служебни минеи от
разглеждания период – напр. в два български: миней за септември/
декември от края на ХІV в., (от манастира „Св. Троица“ в Плевля
№ 52)
22
и друг – за септември/октомври от ХV в. (в НБКМ № 116),
където е поместен само канонът за шести глас, а стихирите на
вечернята са нови; и в един сръбски миней за септември/декември
от ХV в. (в НБКМ № 527).
Най-ранната славянска служба за преподобната-отшелница
Петка Търновска е с еднакъв състав и структура в посочените тук
преписи. По структура тя е по-опростена от тази за мъченицата
– вечерните стихири за шести глас (след стиха „ã)äè âúçâàa“) са
поместени във всички преписи
23
, като първата стихира се превръща
в слава за шести глас в службата за мъченицата в два от преписите
от ХV в. (НБКМ № 121 и № 900); следват две слави за осми глас
(със начала: Á)ãàòñòâî èçwáðýòå... и Ãðåäèòå âñè á)ãîìóäðè...), на
границата между утринния и вечерния дял най-често се помества
отпустителен тропар за осми глас (с инципит: Î òåáý ìòè...) и на
утринна – канонът за шести глас (с инципит на първи тропар от
първа песен: Ïàðàñêåâèè ïðýïîäîáíàà...); хвалитните стихири са като
тези за мъченицата (известни от ръкописите от ХV в. в НБКМ №
122 и 900).
Особености в състава и структурата показва службата от
празничен миней от края на ХV в., Печ № 54 (днес в Белград, НБС),
описан от Богданович (1982:67) като македонски. Той съдържа
ранната славянска служба за св. Петка, вместена в йерусалимска
по тип структура с два кръстосани канона и стихири за мъчениците
Назарий, Протасий, Гервасий и Келсий, които се честват на същата
дата
24
.
2.3. Трети вариант на двуделна по структура служба, с
неизвестен доскоро
25
канон за осми глас (с инципит на първи
тропар от първа песен: Ëèêóþùè ìzòè íà ízáåT¡õü...), се откроява в група
ръкописи, най-ранният, от които е от края на ХІV в. сръбски миней
за септември/декември Дечани-Църколез № 6
26
. В тази редакция
химнографските компоненти от ранната служба (вечерните стихири
и славата, отпустителният тропар, седалният, кондакът и икосът,
както и хвалитните стихири) се съчетават с новия канон.
Три преписа на този канон открих в празнични минеи от ХV
в. в НБКМ:
Първият е сръбски с № 903. В него канонът е поместен в
рамките на двуделна служба. Той е единствен, без да е кръстосан
с друг. Появяват се нови стиховни стихири за шести глас във
вечерния дял и две нови слави за втори глас (с инципит: —÷üñòâî
è ñúðîäñòâî... и ÏðýïDîáíàà ìzòè Ïåòêî...) след хвалитните стихири в
утринния дял.
Другите два преписа са в българско-сръбски конволюти
27
.
В ръкописа под № 539 Службата за св. Петка е добавена
към края на кодекса, освен това при подвързването листите са
разместени и обърнати, така че текстът започва от л. 141а и завършва
на л. 138а
28
. Структурата и‘ е като посочената по-горе: с известната
група вечерни стихири и канонат за осми глас (седалният, кондака
и икоса са като в ранната служба) и след шеста песен, подобно на
най-ранния препис на тази редакция – проложно житие
29
, но след
девета песен липсва светилния, хвалитните стихири са познатите

ПЪЛЕН ТЕКСТ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК