село Катунци

Катунци е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.
Село Катунци се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. В селото са измерени едни от най-високите средни юлски температури в България - около 29°С. През землището на Катунци тече река Пиринска Бистрица.В село Катунци има също и прекрасни залези . Хората са много работливи и има училище, където децата могат да учат до 7 клас . Селото е известено и с това, че снежната покривка през зимата тук почти не се задържа.
Село Катунци е селище с богато историческо минало. В землището на селото са открити археологически останки от различни епохи и цивилизации. През 1916 година при направата на мост на река Пиринска Бистрица при селото са разкрити основите на раннохристиянска църква, от 5 - 6 век, чийто под е бил покрит с мозайка с геометрични мотиви.[1]
Данните за възникването на селото са оскъдни. Първите писмени сведения датират от 1220 година, когато селището се споменава под името Катуница. В тази година владетелят на Мелник - деспот Алексий Слав издава грамота, с която задължава жителите на селото да работят и плащат данък на построения от него манастир „Света Богородица Спилеотиса“. Други сведения за селото от Средновековието не са намерени.
През 19 век Катунци е малко село, числящо се към Демирхисарска кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Катуница (Katounitsa) е посочено като село със 65 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 80 жители българи. [2]
В „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“, Васил Кънчов съобщава, че селото брои 50 цигански къщи и в него се провежда добър пазар на коне.[3] Близо до Катунци е било селището Опалник (днес квартал на селото) с 15 български къщи.[4] Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 60 турци и 120 цигани.[5]
Знае се, че в средата на първото десетилетие на 20 век селото било опожарено и престава да съществува до 1925 година. През 1925 - 1926 в селото се установяват българи-бежанци от Егейска Македония. Катунци става пазарен център на селскотопански стоки и добитък, а центърът е осеян с дюкяни, част от притежателите на които не живеят в селото.
През 1931 година се открива и училище в къщата на Стефан Кацаров.
Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на Успение Богородично- 15 август.
На вторият ден на Великден се прави курбан при черква "Свети Теодор Тирон", възстановена преди няколко години с доброволен труд.