Симонид

Симонид (Симонид от Кеос, Σιμωνίδης, Σιμωνίδης ο Κείος) е древногръцки поет, хоров лирик, създател на жанра епиникий. Един от Деветимата лирици, подбрани от александрийските граматици според приноса им в началото на елинистичната епоха (4 в пр Хр). Той е чичо и учител на поета Бакхилид, приятел е на Парменид, Хераклит, Теспид, Темистокъл, Хекатей от Милет и др.
Според преданията голям скъперник, Симонид е първият старогръцки поет, който пише за пари. Живее в Атина в двора на Хипарх, син на тирана Пизистрат, а след смъртта му заминава за Тесалия. През 490 г. пр. н. е се завръща в Атина, а около 476 г. пр. н. е. отива в Сицилия, в двора на тирана Хиерон, където се запознава с Пиндар. Симонид умира в Сицилия, гробът му е в гр. Акрагант.
Симонид е автор главно на творби на възхвала - химни, дитирамби, пеани, елегии и др. Докато живее при Хипарх, спечелва няколко от 56-те си победи с дитирамбите си; творчеството му в Тесалия е посветено главно на възхвала на тогавашните тесалийски владетели — Скопадите. Най-голяма слава печели обаче с епиграмите си. При завръщането си в Атина, той побеждава още младия Есхил в поетическо състезание за епиграма в чест на загиналите воини в битката при Маратон. Прочути са и епиграмите му в памет на героите от Термопилите, Саламин, на Милтиад, Леонид, поета Анакреонт и др.
Днес са запазени около 100 негови стиха.
Плутарх приписва на Симонид прочутото и многократно коментирано твърдение, че поезията е говореща живопис, а живописта — няма поезия.



Симонид от Кеос /556-474 г. пр. н. е./ е един от най-великите поети на стара Гърция. Писал е хорови песни за тържества, за победи, за погребения. Бил е близък на мнозина тирани и работел като хоровите поети преди всичко за пари. Особенно две неща са известни от Симонид Кеоски – една жалба на Даная, хвърлена с детенцето си Персей в морето от бащата, комуто било предсказано, че ще бъде убит от своя потомък. Другото – епиграмата за лакедемонците, паднали при Термопилите в Гръко-перскийските войни.
Малка е силата

на човека.

Безполезни са грижите.

В тоя кратък живот –

мъка след мъка, -

а смъртта – неизбежната –

висне над всекиго.

И с добрите, и злите

са с еднаква

съдба.

*

Нетленна слава дадоха

на своята родина

за нея падналите –

бавно се обвиха

във синята мъгла

на Вечността…

Умрели – не, те пак са живи:

високо ги възнесе храбростта,

далече от чертозите на Хадес.

*

Но взе смъртта и този, който

от битката побягна.

*

Хората очакват

нещастия различни,

ала в един миг само

бог преобръща всичко.

*

О, най-накрая всичко

достигна до

ужасната харбида –

и най-възвишените добродетели,

и най-голямото богатство.

*

Ти, пътниче, кажи на лакедемонците,

че ние тук лежиме, верни на повелята.



НА ТЕЗИ, КОИТО УМРЯХА ПРИ ТЕРМОПИЛИТЕ



На тези, които умряха при термопилите,

съдбата е славна – и сладка смъртта.

И гроба им – жертвеник… Вместо ридания –

най-скъпия спомен. Скръбта е похвала.

Савана на тия храбри мъже

не ще го докосне ни плесен, ни времето.

И техния гроб избра за ложе

славата елинска. Ето и свидетелят:
Леонид – царят спартански,

който остави име велико,

украса на храброст и слава безкрайна.

ИЗ ПОЕМАТА ЗА ДАНАЯ


В здравия дъсчен сандък, тласкан от бурни вълни сред морето,
майката – ето – прегърна Персея разплакана и заговори
с трепет:
- Чедо… Как страдам…

Ти спиш. Безбурно е

твоето детско сърце

в нерадостния сал, който

те носи, и светиш

в мрака катранен на

дълбоката нощ.

Не усещаш сега напора на вятъра,

нито рева на вълните бушуващи –

те минават над твоите косички.

Спиш си на твоята алена дрешка

легнало – скъпо и мило дете.

О, ако знаеше колко е страшно –

би чуло, подало ушенце на моите думи.

Моля те рожбо – спи.

Спете и вие, вълни.

О, да бихте заспали и вие,

мои скърби безмерни…

Промени, татко Зевсе,

нашата зла орисия

и ми прости,

че е дръзка

и далече от правото

моята молитва.