ТЪРНОВСКА ВЕЧЕР
Тиха и спокойна –
Свята вечер...
Гушеше се в мен –
Бездомно птиче,
А дланта ми се разхождаше
в косите ти ;
знаех – вече те обичам !
Янтра съскаше тревожно в тъмното
И сърцата отмаляваха от нежност.
Болка , изнемога...
в дън душите стелеше
тази тиха и спокойна –
свята вечер.
Профилът ти отразяваше една надежда;
Устремът на моите самотно дни...
Имаше на устните ти –
Мъничка усмивка,
А в очите –
Мънички искри.
Но когато каза:”Ще си тръгна !”,
Ако бях жена щях тихо да заплача,
Че животът кратък е,
Че остарявам,
Че боли –
След проклета безнадежност
Да очакваш;
Да изтичат безвъзвратно наще дни;
Че не вярвам скоро да се върна
С тебе в този приказен
и омагьосан град;
Че не ще се взираме пак дълго
към звездите
отразени в черната река
И навярно никога не ще целувам вече
Разтрепераната ти
От щастие ръка...
В.Търново.23 авг. 2007 г.
Георги Генов
Няма коментари:
Публикуване на коментар