Анакреон Кратки фрагменти

* * *

Момче, със нежен поглед аз те диря,

но ти, не ме ли чуваш ти?

Не знаеш ли, че ти държиш

юздите на сърцето ми?

* * *

Възпявам Ерос, нежния,

окичен със корона от цветя.

Той властва дори над боговете

и укротява хората…

* * *

… подобно опитен дървар,

от корен ме отсече Ерос

с голямата си брадва

и ме захвърли

в поройните води

студени…

* * *

… и пак обичам

и не обичам

и пак лудея

и не лудея…

* * *

Кротко

като сърце новородено,

което още суче, а

високорогата му майка

го изоставила в горите

и то се уплашило.

* * *

Да бях умрял!

Защото друго

спасение от тези мъки

аз няма да намеря.

* * *

… Пак ли

ще ме оставиш

пиян да се завърна

в къщи?

* * *

И хвърлил се пак

от високия бряг

във морето разпенено,

аз плувам омаян

от любовта.