‎- Даваш ли, даваш, балканджи Йово,

‎- Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турцка вера!
Отсекоха му и двете ръци,
та па го питат и го разпитат:
- Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турцка вера!
Отсекоха му и двете нозе,
та па го питат и го разпитат:
- Даваш ли, даваш, балканджи Йово,
хубава Яна на турцка вера?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турцка вера!
Избодоха му и двете очи
и го не питат, нито разпитат,
туку си зеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу полето -
долу полето, татарско село.
Яна Йовану тихом говори:
- Остани сбогом, брате Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си немам аз да те вида,
ръце си немам да те прегърна,
нозе си немам да те изпрата!