БЕЛЕЖКИ към Законопроект за българския език с вносители Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов

доц. д-р Любима Йорданова, езиковед-българист, лексиколог


Законопроектът е със сигнатура 154-01-78, датата на постъпването е 18/07/2011, Сесията е шеста, вносител е Любен Андонов Корнезов, юрист по образование. Ясно е, че той е именно вносителят, а е създаден от човек или екип от хора, познаващи остаряло състояние на езика ни.

Статутът на българския език е посочен в Конституцията на Република България, чл. 3: „Официалният език в републиката е българският”. И с това се приключва. Няма нужда от закон, прокарващ остарели установени правила. Все пак живеем в условия на глобализация.

Чл. 3, 4 и 5 са излишни. За каква защита на езика ни може да става дума днес, кой от какво да го защитава, след като той е един от 23-те РАВНОПРАВНИ официални езика на Европейския съюз? Защо насила се търси конфронтация на етническа основа, за какво „уважение” към българския език и култура може въобще да става дума, след като той е официален, следователно – задължителен език в междуетническото общуване. Защо именно българският език трябва да е „гаранция за развитието на националната култура и наука”, при положение, че много сфери от културата – балетът, музиката, пантомимата използват други семиотични системи за израз извън човешкия език?

Цялата глава втора с чл. 6 и 7 трябва да отпадне, тъй като деловото общуване в България се извършва на официалния език, а той е именно българският.

Чл. 8 е нонсенс, писан от езиковеди, спомнящи си остарели постановки за източниците на развитие на езика ни. Твърдението „Българският език се обогатява с нови изрази и думи чрез народното творчество, достиженията на науката и литературата” е неточен и неверен. Основните източници за обогатяване на българския език в наше време са два – членството ни в Европейския съюз, чрез което навлизат думи от евротерминологията и международният научен обмен, чрез който навлизат думи, главно от английски език, но това е явление, което е присъщо за всички съвременни международни езици, докато евротермините се отнасят главно за 27-те държави-членки на ЕС.

Чл. 9 е буквално насилие върху езика и закъснял пуризъм. Как така „Изрази и думи от други езици се заменят с български, които възпроизвеждат техния смисъл” ? И ще илюстрирам с примери като безсмислен, въображаем превод на думи като: компютър, принтер, интернет.

Чл. 11. също съдържа неточност. Кои са т.нар. „утвърдени нови изрази и думи”, които се включват в речниците на българския език? Понеже съм имала и дисертация във връзка с новите думи, ще кажа, че в теория на неологията за нова, утвърдена дума (неологизъм) се смята дума с две регистрации в два различни източника. За разлика от думите с една единствена регистрация (оказионализми). А как стои въпросът с думите, изписани едновременно на английски и български, напр. online-комуникация с вариант онлайн-комуникация, online-обучение и вариант онлайн-обучение. Достатъчно е да се влезе в социалните мрежи, там гъмжи от подобни примери.

Чл. 14 урежда ненужно статуса на майчиния език, нали законопроектът засяга именно и само българския език?

Чл. 19 би затруднил дори мене като българистка, защото задължава: „ в официалните издания на държавните органи, изрази и думи на друг език се използват, когато са станали съставна част на българския език и не могат да бъдат заменени с равностойни изрази и думи от българския език, както и думи, които нямат съответно наименование в българския език”. Това изкуствено правило задължава българските граждани да имат специализирани познания по лексикален състав на българския език, за да го използват в речта си. Задължава ги да са езиковеди. Откъде българският гражданин трябва да знае дали една или друга дума е станала „съставна част на българския език”. Особено в международното общуване и общуването в някоя тясноспециализирана област на технологиите например.

Това, което ме накара да напиша тези бележки, е всъщност чл. 11 (1) «Създава се държавен орган – Комисия за опозване и развитие на българския език, който се състои от 17 членове». Отново се връща тежката номенклатурна машина от времето на социализма или живота в минало време. Създава се пуристична комисия, задължително от хора в надпенсионната възраст, посочено в (2). Пет от членовете се избират от Общото събрание на академиците и член-кореспондентите, точно от хората, които са далече като практика от съвременните технологични измерения на живота и езика ни. Трима – от Академичния съвет на Софийския университет, дотук все специалисти по българско езикознание и литература. Към тях се прибавят и двама членове от Съюза на българските журналисти и двама от Съюза на юристите (те пък каква ли работа имат в комисия по българска комуникация – бел. ЛЙ). По-нататък стресът и ужасът продължават с уреждане на мандатността, председателството и секретариатът на т.нар. помпозно «Комисия за опазване и развитие на българския език», наричана спорадично и комитет. Явно е остатък от стара версия на законопроекта.

Че Комисията е пуристична, свидетелства чл. 24, т. 3, който задължава замяна на изрази и думи от друг език с равностойни изрази и думи в българския език. Цялата глава пета е ненужна.

Глава шеста за административните нарушения и наказания е абсолютно погрешна и ненужна. Чл. 10 т. 1. от «Конвенция за защита правата и основните свободи на гражданите» на Съвета на Европа, по която се водят делата в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, дава права на гражданите на свобода при изразяване на мнения и то свобода независимо от държавните власти и държавните граници. Тя е международен документ, който Република България, ратифицирала Конвенцията през 1992 г., е длъжна да спазва. Няма място за никакви «наказателни постановления», упоменати в чл. 27. Чл. 29 (1) е безумен с разпоредбата си за освобождаване от длъжност на длъжностни лица, които отказват да изпълнят повелителни разпоредби на закона. Това освобождаване от длъжност става, спорез законопроекта, с решение на Комисията за опазване и развитие на българския език.

Доколкото изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, съм длъжна да уведомя министъра на образованието, младежта и науката с цел спиране на един безсмислен и остарял закон, който ще консервира езика ни и ще спомогне за изолацията ни от Европа и света.

В мотивите към законопроекта се казва, че членовете на Комисията за опазване и развитие на българския език няма да бъдат на щат и не се предвижда създаването на регионални структури, ще има нужда обаче от 1-2 служители, които да обработват документацията. Не се казва как – на ръка или тя ще се поддържа в електронен вид.

Колкото до инициаторите и вдъхновителите на този законопроект, заели се със „защитата” на българския език неизвестно от кого, на тях бих препоръчала линк от сървъра „Европа”, където могат да прочетат повече за официалните езици на Европейския съюз, включително и за българския - http://ec.europa.eu/education/languages/languages-of-europe/doc135_bg.htm .


* * * * *

Накрая ми се иска да кажа няколко думи за начина, по който се развива науката българистика в България. Това е съзнателно търсена тавтология. Защото хората, които защитават сега българския език, са забравили, че у нас все още е в сила Отечественофронтовският правопис от 1949 г. и оттогава, вече повече от 60 г., основна правописна реформа на българския книжовен език не е правена. Нещо повече, изработва се един многотомен „Речник на българския език” по концепция от 1967 г., който действително гони рекордите на Гинес по бавна изработка, защото още не е завършен, вече 44 г. Подобен многотомен речник на датския език беше създаден за 10 години през 90-те г. на миналия век от десетина специалисти по датска филология и електронни специалисти на базата на електронен архив. През 2000 г. председателят на БАН акад. Иван Юхновски забрани изследването на съвременния български език и развитието му след 1989 г., както и изследването на периода на социализма. През 2008 г. акад. Никола Съботинов пое щафетата и продължи забраната на българистични изследвания както на двата исторически периода, така и на европейското влияние върху речника на българския книжовен език, в който масово навлизат европеизми – Европол, бенефициент, субсидиарност и др. И досега акад. Н.Съботинов се противопоставя на създаването на Център за европейска комуникация, който да създаде съответния речник и кодифицира евротерминологията, както и да подготви модули за виртуално обучение по европейските политики, чието изучаване включва и европеизми. Да не говорим за идеологическата цензура, в условията на която все още работят обществените науки в България.



от Любима Йорданова на 06 август 2011 г. в 13:12