Каква е съдбата на тоталитарните паметници в България?

Каква да е съдбата на тоталитарните паметници в България?

12.01.2011 г., София
доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист

Провокативното заглавие насочва мисленето ни към историята на Европа – по-близката и по-далечната и отразяването й в изкуството, в частност – скулптурните паметници. Снимките имат един източник – интернет. Поставени една до друга, снимките на групата паметници в Копенхаген, Виена и Рим и групата паметници на тоталитарното изкуство от периода на социализма в България говорят много повече от който и да било анализ. Красотата срещу агресията, фината изтънченост срещу грубостта и заплахата, асоциирана с оръжието, туристическите обувки, каскетите на фигурите и здравите прасци на българката, изобразявана по този начин от тоталитарното социалистическо изкуство. Уют, шик и импозантност в изкуството на Европа срещу гротеската на изсечените груби фигури, устрема на битката, бойния вик и оръжието, което задължително присъства като реална заплаха навсякъде в тоталитарното социалистически изкуство на България след 1944 г. Извадката е произволна.

Скулптурни паметници в Европа
Датчаните показват на чужденците „Малката русалка” на морския фон, виенчани са горди с паметника на своя символ, Краля на валса, Йохан Щраус, фонтанът „Ди треви” в Рим събира възхищението на туристите от цял свят. Какво би могла обаче да покаже на своите туристи съвременна България? На първо място паметниците на съветската армия-окупаторка, изградени в периода на социализма в България. Ето част от тях.

Паметници на съветската армия в България, изградени в периода 1944-1989 г. - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Паметникът на съветската армия в София

Монументът, посветен на Червената армия, е изграден през 1954 г., десет години от деветосептемврийския преврат, наричан от социалистическата власт „деветосептемврийско народно въстание”. Построен е в идеалния център на София, край бул. „Цар Освободител”, между Орлов мост и Софийския университет. Освен монумента включва и няколко скулптурни композиции на социалистическото изкуство, които представят ярък контраст на историята на градината.

Из историята на градината - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F

„През 1882 година пространството около сегашния монумент е организирано, като Княжеска ботаническа градина от градския градинар Карл Бец (1850-1925). Ботаническата градина се разгръщала по бул. „Цар Освободител” от Окръжния булевард (сега бул. „Васил Левски”) до Перловската река и в дълбочина до ул. „Ген. Й. Гурко”. Теренът бил буренясал и прорязан от притока на Перловската река — Градска вада. Там имало склад за зеленчуци, както и обори за коне и крави, обслужващи нуждите на двореца.
Още с пристигането си през 1887 г. княз Фердинанд I кани от Пловдив градския градинар, швейцареца Л. Шевалас, да преработи алейната мрежа, да построи остъклени павилиони за цветарници и да обогати растителността в Ботаническа градина. От Австрия е извикан и градинаря Й. Келерер, за да оформи голям алпинеум. Оранжериите пък са построени през 1893 г. от арх. Фридрих Грюнангер.

До 1908 г. към ул. „Ген. Й. Гурко” е отделена част за зоологическа градина (1893). Князът и градинарите проф. Ж. Лошо, Й. Фрай (елзасец) и Ж. Моризе структурират ботанически и декоративен екзотични отдел. През 1903 е изградена елегантна сецесионова чугунена ограда с каменни стълбове от арх. Георги Фингов (1874-1944). След обявяване на независимостта на България (1908), е обявен международен конкурс за Царски дворец на целия парцел с двете градини (1912-14), чиято реализация е осуетена от Първата световна война. Паркоустроена 1936 г. от арх. Любен Нейков (по-късно един от авторите на съветския паметник) и дарена от Цар Борис ІІІ на децата и оттогава известна като "Царската градина". Поставен е бил парен локомотив, служещ за игра.

През 1954 г. в градината е издигнат паметник на съветската армия.”

Ясно е, че нарушената хармония трябва да се възстанови сега, когато държавата ни се връща към традиционните ценности на европейската цивилизация, оттласквайки се от периода на насилствено наложената комунистическа идеология и принудителното съгласие с нея за българските граждани в продължение на няколко десетилетия – до есента на 1989 г. За този акт спомага и съществуващата в Република България законодателна база.

Законодателната база

На 5 май 2000 г. в ДВ, бр. 37 е публикуван ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН” -http://lex.bg/laws/ldoc/2134920192 . Законът е приет от 38-то Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Законът е малък, има само четири члена и затова смятам да го цитирам дословно:

„Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция. (2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.
Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:
1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;
2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;
3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд";
4. моралния и икономическия упадък на държавата;
5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;
6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;
7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;
8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;
9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;
10. безогледното унищожаване на природата.
(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:
1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;
2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;
3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;
4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като: а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия; б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии; в) лишаване от право на собственост; г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия; д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната; е) лишаване от гражданство;
5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;
6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.
Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен. (2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.
Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.”
Още чл. 1 от Закона очертава оценката на съвременна, демократична България за периода на социализма при управлението на Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/). Властта е взета на 9 септември 1944 г. с помощта на Червената армия, наречена „чужда сила”, обявила война на България. Този компонент с обявената война е изключително важен. България е победена държава във Втората световна война и окупирана от съветската армия. Нарушени са ценностите на действащата тогава Търновска конституция. Резултатът от управлението на Българската комунистическа партия е определен в закона като национална катастрофа.

Гражданската инициатива за демонтирането
и преместването на паметника на окупаторската
съветска армия в музей на тоталитарното изкуство

Самата инициатива възниква на 20 септември 2010 г. - http://decommunization.wordpress.com/2011/01/11/%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%E2%80%9E%D0%B7%D0%B0%E2%80%9D-%D0%B4/#comment-107

Шествие с плакати около паметника на 9.01. 2011 г.

То е проведено по идея на Инициативния комитет на гражданската инициатива ЗА демонтирането на паметника на съветската армия в София.


Снимки от шествието около паметника на съветската армия в София
Политолингвистичният анализ на текстовете на лозунгите, с които хората от шествието комуникираха с другите участници, агитката на БСП и „Че Гевара”, както и властта, показват следното:
· Констатации: „Когато цървулите дойдат на власт, стават ботуши”. Слави Генчев. Текстът е алюзия към ниската образованост на комунистите, завзели властта в България на 9.09.1944 г. с помощта на съветската армия. Друг тип констатации поразяват със своята категоричност: „Не! На комунистическия фетиш”. Безапелационно отношение към комунистическата идеология.
· Апел: „Да демократизираме лъжата”. Лозунгът съдържа идеята за преход от лъжата на комунистическата идеология към ценностите на демократичното гражданско общество. „Обърни се с гняв назад”. Наречието назад фокусира вниманието към историческия етап на социализма с властващата и задължителна за всички български граждани комунистическа идеология.
· Заиграване с терминологията на комунистическата идея и най-вече популярната дума фашист, умело експлоатирана от привържаниците на комунистическата идеология заради негативната й оценка след края на Втората световна война. През лятото на 1946 г. думата фашист влиза първо в Закона за ръководството и контрола на войската и се използва за смазване на професионалната българска армия през юли и август 1946 г. Малко по-късно, през август, се прехвърля и върху оценката на професорите в Софийския университет. Друга, синонимна дума е реакция. Тя звучи в Народното събрание, а репликите на новите депутати могат да се открият и на страниците на в. „Работническо дело”: „Университетската реакция още не е доубита”. Но да се върна към шествието около паметника на съветската армия и лозунгите на протестиращите граждани : „Ние сме антифашисти, а не фашисти”; „Комунисти и фашисти – всичките сте терористи.” Последният лозунг използва и римата за създаване на ритмична организация на текста, който може и да се скандира.
· Прибягване до игра на думи, римуване на лозунгите: „Не сме русофоби, но не сме и роби”, лозунг, който по елегантен начин представя националното самосъзнание.
· Иносказателност: „Да развинтим матрьошката и да излезем от ней”. Призив за духовно освобождаване от съветското съзнание, натрапено изкуствено у нас след 9.09.1944 г.
· Знаково оформяне на посланието: „(сърп и чук) > или = (пречупен кръст)». Сравнение на комунизма като идеология, по-страшна или равна на фашизма.
· Сравнение на Русия с периода на Съветския съюз: «Пушкин – да, цар Пушка/ Путин – не.»
· Думи от историята, думи на Васил Левски: «Който ни освободи, той ще ни зароби. Васил Левски»
Словесният арсенал на агитката на БСП и „Че Гевара” включваше думи като: крайно десни отрепки; лумпенизирани фашисти; лумпени и фашисти. Както вече писах, думата фашист и досега, вече 67-ма година от 9.09.1944 г., е все още обичайна в комунистическата идеология, както и да се нарича тя сега – социалистическа, социалдемократическа и т.н. в периода след 1989 г. Думата лумпен е също историческа. Тя се свързва с Януарския мирен протест на българите през 1997 г. Тогава беше сътворена пак от идеологическия актив на Българската социалистическа партия, стана особено популярна и е в употреба и 14 години по-късно, пак за назоваване на мирно протестиращи граждани.
От репликите на протестиращите чегеварци стана ясно, че съветската армия обявила „символична война на България”. Ако войната действително е била символична, каква работа имаха съветските войски на територията на България, е въпросът, който е резонно да бъде поставен. Също така в репликите звучеше констатацията, че паметникът е „символ на антифашизма”. Ако това е така, защо обаче антифашизмът се свързва единствено със съветската армия? Друг резонен въпрос.
В заключение ще добавя само, че в агитката на БСП и «Че Гевара» имаше млади хора и много възрастни, безспорно комунисти, предани на идеята си. Сред участниците в шествието за демонтиране на паметника имаше хора от трите поколения.

Колкото до отношението на българските граждани към паметника на съветската армия, отдавна е задраскан с черен спрей официалният надпис/ «На съветската армия-освободителка от признателния български народ». Под официалния надпис пак с черен спрей стои и сега надписът: «Безбожници, комунисти, окупатори».

Комунистическите аргументи против демонтирането или
манипулацията продължава

Във връзка с предстоящия дебат ще цитирам и коментирам само някои твърдения на Симеон Славчев против демонтирането на паметника - http://www.capital.bg/interaktiv/debati/11_triabva_li_pametnikut_na_suvetskata_armiia_v_sofiia_da/1023419_triabva_li_pametnikut_na_suvetskata_armiia_v_sofiia_da/?p=0

„Случайните граждани, които създадоха инициативния комитет "За демонтирането на Паметника на Съветската армия", са пример по учебник за това как с няколко думи и действия се предизвиква и насажда омраза сред голяма част от българските граждани.” Още самото наименуване на гражданите и окачествяването им като случайни показва характерната за комунистическата идеология социална неравнопоставеност на гражданите и бягство от принципите на демократичното гражданско общество и правовата държава..

„Няма как да подкрепя действия, които умишлено целят да създадат напрежение.” В този текстов отрязък е приложена стратегия на сплашването. Демонтирането на паметника не означава унищожаването му, а просто отделянето му в музей на тоталитарното изкуство.

„Против демонтирането на Паметника на Съветската армия съм и защото той е част от българската история, независимо на кой от нас коя част от нея му харесва и коя не.” Да, паметникът е част от историята, но срамна част от българската история. Нима можем дори за миг да си помислим, че съвременна Германия би издигнала паметник на Хитлер? Пак като част от историята на немския народ, от която германските граждани и днес все още се срамуват.

„Демонтирането на Паметника на Съветската армия няма да демонтира българската история, защото от дистанцията на времето всеки може да я интерпретира, както на него му се иска, но не е справедливо и морално да се правят опити за нейното пренаписване.” Интересно твърдение. Значи всеки може да си интерпретира историята, както си поиска, независимо от реалните събития, които действително са се случили. Значи комунистическата интерпретация на историческите събития са единствено справедливи и морални и друг поглед към тях просто е невъзможен.

„Не е ли по-добре всеки да почита тази част от историята, която му харесва и да не отнема правото и на всички останали да го правят, отколкото да мразим и обиждаме всеки, който има различно от нашето виждане и мнение.” Интересна констатация на комунист, който се обявява в защита на различията, но само в случаи, когато е удобно за партията му.

„Нима никой от нас няма право сам да решава кое историческо събитие да почита и кое не?” Разбира се и затова Инициативният комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София също има право на мнение и гражданска позиция.

„Демонтирането на Паметника на Съветската армия безспорно ще доведе и до влошаване на българо-руските взаимоотношения.” Защо българско-руските взаимоотношения са толкова важни сега, когато Република България от 1992 г. е член на Съвета на Европа, а от 2007 г. – и на Европейския съюз. Да не забравяме и членството в НАТО. Отношението на България към Русия е отношение, каквото е отношението на Европейския съюз към „трети страни” и не изключва взаимноизгодно сътрудничество.

„Крайно време е всички ние да се противопоставим на насажданата помежду ни омраза и започнем да уважаваме принципните и идейните различия на всеки един от нас.” Ето тук вече т.нар. случайни граждани са забравени и се цитира само декларативно равнопоставеността на идейните различия.

Какво изкуство искат българите днес?

Вечерта на 9.01.2011 г. във връзка с поемането на председателството на Европейския съюз от Унгария Унгарското посолство в София, Унгарският културен институт, Дирекция „Култура” на Столична община и Българското музикално сдружение подариха на българската общественост един много интересен и вълнуващ международен културен проект, наречен Balkan Crossover. В концерта в зала „България” участваха унгарски и български музиканти. Орган, гайда, кавал, саксофон в изпълнение на унгарски музиканти бяха фонът на хора „Големите български гласове”, един успешен експеримент, който наелектризира публиката. Концерт на музиканти от две държави-членки на Европейския съюз.

Тази година е година на избори и то много горещи избори, защото правителството започна с интензивни темпове решителна реформа за по-бързо интегриране на държавата ни в Европейския съюз и неговия правов ред. Вероятно демонтирането на паметника ще се отложи за следващата година, но важното е да се осъществи. С отдалечаването ни от социализма като исторически период и отварянето ни за Европа и света все повече български граждани осъзнават нелепостта както на идеологията, така и на изгубените от социализма десетилетия за изграждането на демократично общество у нас.