За придобиването на академичната длъжност професор

доц. д-р Любима Йорданова, М.А.

Ник Петкана Петканова ме пита „Знаете ли дали има възрастово ограничение , според сега действащият устав на БАН , за присъждане на академична длъжност професор , след придобита степен н. с. II степен ?” Ясно е, че става дума за Закона за Българската академия на науките и промените във връзка с измененията през 2011 г. (Обн. ДВ. бр.85 от 15 Октомври 1991г., изм. ДВ. бр.90 от 22 Октомври 1993г., доп. ДВ. бр.123 от 22 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.30 от 12 Април 2011г.) - http://lex.bg/laws/ldoc/2132584961 .


В Преходните и Заключителни разпоредби се казва следното: „§ 2. В двумесечен срок от датата на влизането на закона в сила се формира съставът на Общото събрание на Българската академия на науките, което на първата си сесия приема устава. Общото събрание, което приема устава, се състои от 200 членове. До приемането на новия устав се прилага сега действащият.” А в Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 12.04.2011 Г.) се казва: „§ 6. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон Българската академия на науките привежда своя устав в съответствие с неговите разпоредби.”
Тъй като според „§ 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" следва да се предполага, че са изминали вече три месеца, в рамките на които е трябвало да бъде подготвен новият устав на БАН, както и би трябвало в рамките на двумесечния срок да бъде формиран съставът на Общото събрание. Остава обаче неясен срокът за приемане на новия устав от членовете на Общото събрание, на брой 200 души? (поредният нонсенс, грандиозен състав по съветски и по социалистически – бел. ЛЙ). Общото събрание би трябвало да приеме новия устав на «първата си сесия» (т.е. времето е доста неопределено). До приемането на новия Устав на БАН е в сила естествено старият.

Оттук следва, че трябва да се провери лично при акад. Никола Съботинов дали е приет новият Устав на БАН и откъде би могло да се изтегли съдържанието му, защото не го видях в сайта на БАН – http://bas.bg . И тъй като този източник е само един и е възможно информацията от него да е недостоверен, задължително трябва да се провери лично при министър Сергей Игнатов местонахождението на новия Устав на БАН, както и датата на приемането му от Общото събрание на БАН.

В рубриката «Академични новини» има всичко друго, включително и «Кръгли маси», «Чествания», «Изложби», но липсва новина за приемане на новия Устав на БАН. В същото време председателят на БАН акад. Никола Съботинов на 11.07.2011 г. приема посланика на Япония в Република България Н. Пр. Макото Ито, а на 14.07.2011 г. – госпожа Джанет Тайсън съветник в Посолството на САЩ. Вместо да се заеме с изучаване на правилата за попълване на европейските проекти в областта на иновациите и технологиите председателят на БАН се опитва да играе „дипломат”, роля, която въобще не му подхожда в социалния му статус на учен.

Вероятно е настъпило времето след изборите наесен държавата сериозно да се заеме с реформата в Българската академия на науките, да назначи служебен председател на БАН или изпълняващ длъжността председател, но учен на възраст между 35-40 г., т.е. свързан с иновативните стратегии, огласени от Европейската комисия и след реформа, съгласувана с Министерството на образованието, младежта и науката и лично с министър Сергей Игнатов, българската наука да поеме по своя европейски път на развитие.

Кое ми дава основание за подобно твърдение? На 13 юли 2011 г. в сайта на БАН е публикуван документът «Становище на Общото събрание на Българската академия на науките относно внесената в Народното събрание «Национална стратегия за научни изследвания в Република България 2020». Встъпителният коментар е следният: «Българската академия на науките не може да одобри в настоящия вид постъпилия в Парламента проект на Национална стратегия за научни изследвания 2020 в Република България. Настоящата стратегия е изготвена от неизвестен екип, очевидно без компетентност в научните изследвания, в противоречие с приетата през 2010 г. от Правителството методология за разработка на национални стратегически документи. Резултатът ще бъде ликвидация на малкото останали качествени лаборатории и учени в страната и повсеместна уравниловка.” Същият, познат ни от протестите на 2010 г. агресивен и брутален стил на хора, изостанали с десетилетия от съвременната европейска и световна наука. Хора от номенклатурния апарат на БКП/ БСП, свързани със социалистическата Държавна сигурност (Комисията по досиетата обяви принадлежност на учени от БАН и ВАК към Държавна сигурност през 2010 и 2011 г. – бел. ЛЙ), десетилетия управлявали науката в България по силата на своята принадлежност към властовите структури, но не и към научните.

Крайно време е тези набедени учени да бъдат отдалечени от българската наука след проверка чрез атестиране на научната им дейност. Тя просто липсва! Не само през последните пет години, не само през последните 10 години и т.н. Ключовата дума тук е именно – ЛИПСВА. Компромисите трябва да бъдат забравени и науката ни трябва да извърви пътя си за включване на българските учени в Европейското изследователско пространство.


Колкото до въпроса на колегата с ник Петката Петканова, в Раздел IV.
Условия и ред за заемане на академичната длъжност "професор" (Загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) на ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (Обн. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г., изм. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г.) - http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135680028 и ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Приет с ПМС № 202 от 10.09.2010 г. (Обн. ДВ. бр.75 от 24 Септември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г.) - http://www.citybuild.bg/act/pravilnik-prilagane-zakona/2135696665 са дадени уточненията, но не се споменава критерият ‘възраст’.

Все пак трябва да се направи справка с тайнствения нов Устав на БАН.