Кунева президент - награда за продажност

Половин година преди президентските избори един кандидат изгаря от неистовото желание да атакува стола на Георги Първанов.
 
Не, това не е атакистът Волен Сидеров с електорат от един файтон и още толкова кресливи клакьори. Говоря за Меглена Кунева, която провежда най-дискретната и същевременно най-ефикасната кандидатпрезидентска кампания. Фактът, че социологически сондажи й отреждат първо място в надпреварата, говори за умело избрана стратегия, разчитаща на четири характерни за лумпениата черти – да има къса историческа памет, да идеализира бившите управници, да мрази настоящите господари и да чака Спасителя. 
Който и да е той. 
Лично аз нямам съмнение, че Кунева ще се кандидатира за президент. Но смятам, че шансът й да успее е под въпрос, поради ред важни причини, които ще изредя след малко. В същото време мога да пресметна, че ако зад нея застане мобилизираната маса на БСП, половинмилионният електорат на Доган и обърканите двеста хиляди седесари, тя отива на втори тур. 
Където нищо не е ясно и всичко е възможно. 
Кои са сенките в тази кандидатура, правещи я удобна мишена на нейните противници. Първият минус е семейната й биография, макар че за десните избиратели тя е плюс. Съпругът й Андрей Пръмов е син на кандидат-члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов - отговарящ за земеделието и горите в комунистическа България. 
За десните това е петно, но за левите и носталгиците по комунизма подобна обремененост е предимство. Още повече, че Иван Пръмов е от малцината секретари на ЦК на БКП, имащи принос за модернизирането на селското стопанство през 80-те години на миналия век. 
Политбюровската снаха обаче е с дълбоки десни корени. 
Тя е дъщеря на известния буфосинхронист и киноактьор Щилиян Кунев, който като студент по право след 1944 г. е заточен в концлагера Белене, заедно с баща си — юрист, завършил Сорбоната преди Втората световна война. 
Парадоксите в семейната биография на Кунева са много. Но с това екзотично CV тя е магнит както за беловласи болшевики, така и за престарели реститути и десни избиратели. Комунистическата снаха е идеалният нелегален избор на червените. 
А дъщерята на репресирани е удобният легален кандидат на антикомунистическата десница. 
Големият социолог Иван Хаджийски изследва това раздвоение у елита, давайки за пример следосвобожденска манифестация на 1 май в Троян, на която един от участниците ходи с левия крак по тротоара, а с десния по шосето. 
Защото не смее да определи принадлежността си към силните на деня. И друг пример от колосалния труд „Бит и душевност на нашия народ“ може да отнесем към семейно-идеологическото раздвоение на Меглена Кунева – Хаджийски изследва патриархално троянско семейство, в което 

единият брат е либерал, а другият е при демократите. 

Така че фамилията винаги да е около властта, каквито и ветрове да веят и в царството, и в троянската околия.   
Политическата кариера на Меглена Кунева е зашеметяваща и това се дължи именно на семейната обремененост да е успешен идеологически приспособленец.  През юни 2001 г. 
Кунева бе избрана за народен представител от листата на Национално движение Симеон Втори (НДСВ), но през август напусна парламента, след като бе назначена за главен преговарящ по присъединяването ни към Европейския съюз и заместник-министър на външните работи. На 29 май 2002 г. тя стана първият български министър по европейските въпроси. 
След изборите на 25 юни 2005 г. никой не се изненада, че тя запази своя пост на министър (без портфейл) и в правителството на Сергей Станишев. За царя Кунева бе дъщеря и внучка на репресирани, за политбюровския премиер - снаха на политбюровеца Иван Пръмов. 

Когато през 2006-а тройната коалиция единодушно я предложи за първи еврокомисар от България, стана ясно едно - за комунистите, монархистите и турците идеологията е мъртва. С този кадрови акт Станишев, Сакскобургготски и Доган демонстрираха национално помирение в стил „Краят на историята“ на Франсис Фукуяма. Понеже след падането на Берлинската стена сме без предразсъдъци и обитаваме единен свят - без граници и държави, в които властва свободният пазар и либералната демокрация... 

Ето как неусетно стигнах до глобализма и либералната същност на Меглена Кунева – политикът, който иска да се хареса на всички, но който мисли само за себе си и за интересите на своите господари. 
Нека сега освежа спомените на късопаметните ми сънародници с тези разбиващи Кунева факти. По време на предприсъединителните преговори за приемането ни в Европейския съюз, водени от Меглена Кунева, тя е главният виновник за закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“. 
Вярно, отговорността на Кунева е само на оперативно дипломатическо ниво. Защото генералната директива за гасенето на АЕЦ-а дойде от жълтия премиер и енергийния му министър Милко Ковачев. Вярно е също, че политическо решение за това бе взето още от Иван Костов и външната му министърка Надежда Михайлова. 

Това обаче изобщо не оправдава екзекуторката на перфектно работещите  реактори. Която в предаване на БНР („Неделя 150“) през 2002 г. се закле, че когато влезем в ЕС, винаги можем да отворим глава „Енеретика“ и активираме угасените блокове. 
В хода на преговорния процес Меглена Кунева пазеше в тайна поставените пред България условия за членство в ЕС. 
Тогава външни противници на АЕЦ „Козлодуй“ бяха Франция и Гърция. Три години по-късно еврокомисар Меглена Кунева получи Ордена на почетния легион, а той се дава само за персонални заслуги към Франция. Същата Франция по това време бранеше АЕЦ „Черна вода“ и се надяваше румънците да продават енергията на съседите, за да изплатят френската инвестиция. 

Като еврокомисар Кунева отговаряше за правата на европотребителите, въпреки че като министър на НДСВ пожертва интересите на българските потребители на електроенергия. След изтичането на комисарския мандат тя сътвори нов скандал – сдоби се със синекурен пост в управителния съвет на френската банка „БНП Париба”, макар че само преди месец громеше високите лихви по кредитите на европейските банки. 
Случайно или не, но и енергийният бос Милко Ковачев намери добре платен пристан в парижката банка. 
Неправителствената организация за борба с корупцията „Трансперънси интернешънъл” реагира с декларация, в която написа: „Силно сме притеснени от феномена „конфликт на интереси“, когато бивши европейски комисари заемат изгодни позиции в частния сектор. 
Назначаването на Кунева е конфликт на интереси - като еврокомисар лобираше за приемане на директива, която да регулира пазара за потребителски кредити на стойност 800 млрд.евро, а като висш банков чиновник може да прави обратното“... 
От позицията на времето се питам защо й трябваше на Кунева да цапа името си с френската банка, след като финансово е презадоволена. 
Британската организация „Open Europe” изнесе, че бившите еврокомисари получават над 1,2 млн. евро компенсации за „преходна работа, преустройване и пенсия“. След като навърши 65 години, Меглена Кунева ще взема годишна пенсия от 25 534 евро. Други изчисления сочат, че само за трите комисарски години в Брюксел тя е заработила 705 000 евро от заплата. 
Не твърдя, че госпожата страда от алчност. 
Но не мога да отхвърля това съмнение, анализирам ли умелите й действия в лична изгода през последните десетина години. И ако тя стане президент, ще имаме не само първата жена на този пост, но и първият държавен глава-милионер, чийто съпруг-брокер също е милионер. Така ще се гордеем с най-богатия президент в Европа, а България ще е най-бедната в ЕС. 

Наричат Меглена Кунева „Госпожа ДА“ - блестящо определение за трудова биография, увенчана с ликвидацията на два атомни реактора и Ордена на почетния легион. Но случи ли се чудо и тя поеме държавата, а премиер остане Бойко Борисов, пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ също ще се споминат скоропостижно. 
И други неща ще станат, управляват ли ни тези двама царедворци. 
Президент-царист и премиер-царски бодигард не само няма да оспорят имотите на Сакскобургготски, но като нищо ще му върнат още земи. А и Симеон не е безобиден, след като нае опитни юристи в Страсбург, за да осъди държавата. 
До момента Кунева не е обелила и дума срещу претенциите на Симеон за още и още гори и дворци. А отлично знае, че по света няма друг бивш монарх, който съди родината си. 
Това не ви ли безпокои, уважаеми симпатизанти на симпатичната Меглена?

Няма коментари:

Публикуване на коментар