Толкоз много жени ли те лъгаха,
че не вярваш във мойта любов?
Върху старото земно кълбо
в своя път, не чак толкова дълъг пък,
само мъка ли срещал си ти,
че са тъй тъжни твоите песни?
А пък аз имам толкоз мечти!
До една и наивни, и весели!
На! Вземи си! Вземи! От сърце
мойта радост със тебе споделям!
Дай си шепите! Дай две ръце!
Ала моята радост къде ли е?
Твойта мъка кога ме превзе?
И къде са мечтите ми весели,
та сърцето опразнено зей
и почерня скръб моите песни?…
Върху тъжното земно кълбо
и за нас има щастие, има —
лятно кътче сред най-люта зима!
Само вярвай във мойта любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар