Вчера ми попадна новата песен на Крум, Дебора и Кристиана с многозначителното заглавие ”Буба лази”. Има нещо наивно-детско, а в същото време и нещо предизвикателно-неприлично, да не кажем срамно в това. Докато заклачливо си играем с бебенцата на „буболечка лази”, то тази песен закачливо си играе с подсъзнанието ни. Жена невъзмутимо захапала банан, а мъж провокативно захапал прасковка. И съзнанието работи- дали в правилната, дали в неправилната насока, но работи!
А текстът е съдържателен, колоритен, забавен. Както всеки трети текст на съвремената, българска поп-фолк музика. Не става ясно кое преобладава, дали фолкът или попът. Най-точно бихме могли да я определим като „чалга” и това идеално би подхождало на звук, картина, текст. Защото фолкът възпява ценности, попът е култура, а този нов стил в българската музика е трудно се дефинира с тези определения.
Това е само една от многобройните песни с провокативни изпълнителки, двусмислени текстове, чак банално елементарни. Стайлингът продава, хирурзите са в своя творчески и финансов апогей, а гласовите възможности не са от голямо значение. Важното е една песен да радва окото.
Какво от това, че чужденците, дошли на почивка в България, са в заблуждение, че в страната ни порноканалите са разрешени и през деня. Дори са и новаторски обдържани- с музика!
С това ли възпитаваме децата си? Tака ли се изгражда самочувствието и интелектът на един подрастващ? С музика, която е пропита с аморал и анормал?!?
Не може и този път да обвиним демокрацията, защото си спомням как в демократични времена песни като „Rock DJ” на Роби Уилямс и „Like a prayer” на Мадона или пък „Turn the page” на Металика се въртяха по музикалните канали след полунощ, защото бяха забранени, макар че естетиката в тях е в много по- големи дози, отколкото в песен като „Кучка” на Джина Стоева например. Самият титул на песента е с много нравствена поетика. Дори анатомичната голота при Роби Уилямс може да се възприема като 4 минутен урок по биология, което не може да се каже и за клиповете от последните две години. Голотата доминира над гласа, тя е първосигнална и притъпява усещането за лошо изпълнение. Вместо да се развива култура и креативно мислене, примитивността е завладяла пазара. Нагонът днес е култура, пошлостта днес е творчество.
Спомням си, когато деца рисуваха слънца и птици пред входовете на блоковте си, участваха в международни мероприятия като ”Асамблея на мира”, а днес рисуваме със сметана по телата си, за да събудим хищника в нас, за да асоциираме това изкушение с друго.
Моралът се е изродил. Неестественото вече се схваща като модерно. Да придържаш гениталиите си с ръце е знак за мъжественост, за изтъкване на неразгърнат потенциал. „Морена-та” е много шик и добре се възприема от тийн-поколението, Алехандро и Фернандо са „обикновени”, с нищо не привличащи хорските погледи, не будят възмущение, те са еталон за нравственост.
Та питам „на къде отиваш, Господи? На какво учим децата си? Към тази ли нова вълна от култура се стремим, такова ли ново поколение възпитаваме, което да доразвие техническия прогрес? Надявам се, отиваш, Господи към Европа, но не с Ориент експрес!”
Това ли е нашето „утре”, защото аз не искам такова утре, искам си старото, конесервативно „утре”, което цели са да съхрани ценностите и морала в нас, но дали това старо” утре” е безвъзвратно изгубено и дали ние не сме безвъзвратно изгубили себе си в устрема си да сме актуални и модерни? Господи, дано не сме!
автор: Елица Бецова
2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар