Проф. Филип Узунов е ръководител на катедра “Политически и социални науки” към Философския факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Преподавател е по политология и международни отношения. Автор е на редица книги и студии по политическо лидерство, психология на лидерския феномен и лидерска подготовка. - Г-н Узунов, измина една година от управлението на ГЕРБ. Каква е вашата оценка и равносметка за този период? Кои министри от кабинета могат да се определят като успешни?
- ГЕРБ пое управлението на страната в трудна ситуация и считам, че се справя задоволително. При сходни обстоятелства други са се проваляли бързо и безапелационно. Когато се правят подобни оценки, сравнителният анализ е абсолютно задължителен. В европейски контекст правителството на Борисов издържа теста, запази стабилността на публичните финанси, удържа дефицита в поносими размери, не намали пенсиите и заплатите в държавната сфера. Не увеличи данъците. Това са обективни индикации, които всеки непредубеден анализатор трябва да отчита при обща оценка на управлението.
Трудно се правят реформи с дългосрочен резултат, когато ситуацията е непредвидима и трябва да се действа по спешност. Разбира се, в някои сфери кризата продължава да се задълбочава, но не трябва да се забравя, че правителствената политика има ограничен обсег на въздействие и бизнесът също има своите отговорности, ако иска да оцелее. Въобще необходима е обществена мобилизация и усилие, а не просто да се чака пасивно и отстрани проблемите да се решат от само себе си.
Що се отнася до отделните министри мога да констатирам, че тези от тях, които поеха своите ведомства подготвени – се справят със задълженията си, а тези които импровизираха и се оказаха неподготвени в професионално и морално отношение – бързо загубиха позиции.
- А как според вас обществото и хората оценяват едногодишното управление на ГЕРБ? Оправдават ли се очакванията? С кои проблеми правителството успява да се справи и с кои не?
- В практическата политика има желязно правило – който прави реформи, губи избори. Обикновено резултатът от реформите се забелязва значително по-късно и след като реформаторите са загубили властта. Това е един от парадоксите на политиката, поради което партия ГЕРБ трябва да е особено чувствителна към социалната цена на промените, ако иска да остане дълго време в управлението. Само суровите диктатори са най-великите реформатори.
В условие на плуралистично управление прагматизмът се измерва с това, как да промениш условията на живот на хората и едновременно да останеш във властта. Понякога това е непосилна задача и затова определени анализатори считат, че политиката на Борисов не е достатъчно радикална и последователна. Той просто е длъжен да маневрира, като едновременно прави реформи, но и не предизвиква широко обществено недоволство. Обикновеният човек е егоист, гледа на нещата от собствената си камбанария и като правило не се интересува от дългосрочни реформаторски цели. Затова са необходими по-предпазливи действия, които да запазват общата посока, без да предизвикват рязък спад на доверие. Мисля, че управляващият екип се справя за момента с това предизвикателство.
- Каква оценка може да се даде на парламентарното мнозинство и работата на парламента като цяло? В момента ГЕРБ има ли реална алтернатива? Успява ли БСП да се утвърди като опозиция?
- Парламентарното мнозинство започна колебливо, но бързо започна да влиза в ритъм. Очевидно е обаче, че парламентарната група не е най-силната съставка на политическа партия ГЕРБ. Мисля, че това не е и толкова необходимо. Важна е енергията и волята на лидерската група. В парламентарните демокрации законодателният процес като процедура се движи от парламентите, но най-важните законови регламентации се предлагат от правителствените екипи, защото те дефинират текущата политика. В кризисни ситуации, правителството притежава доминиращата позиция на оперативното ръководство.
Парламентът с неговите комисии и тромави процедури е важен, но второстепенен легитиматор на правителствената воля. Що се отнася до парламентарната опозиция, тя с нищо не надмогва все още неопитните депутати на мнозинството. Социалистическата партия не притежава хомогенност и лидерски капацитет да бъде вдъхновяваща алтернатива на ГЕРБ. Правят се някои плахи опити за налагане на нови и по-убедителни лица от рода на Георги Кадиев, но процесите поради вътрешни котерийни напрежения вървят бавно и поне за мен са непредвидими като посока на развитие.
- Каква е оценката ви за действията на ГЕРБ в пропаганден план? Как се отразява скандалът с Лъчезар Иванов на имиджа на ГЕРБ?
- Не мисля, че има предварително обмислена и планирана пиар стратегия на ГЕРБ. Бойко Борисов в това отношение си е автентичен талант и едва ли му трябват платени пиари. Що се отнася до другите членове на кабинета, всеки се оправя както може. Добрият пиар е премерена и точно фокусирана обществена изява, и по отношение на някои министри би могло да се желае повече. В стремежа си да не изпаднат в изолация определени представители на мнозинството се опитват да генерират подкрепа, като представят пред обществото постиженията от своите действия. Това води до свръхнасищане на медийното пространство, което може да има обратен ефект.
Що се отнася до Лъчeзар Иванов, въпреки определените му лични заслуги в ранната фаза от сформирането на партията, в последната година се забелязваха елементи на неадекватно поведение, които определям като болезнена хиперактивност. Забелязвал съм я и при хора от моята професионална среда, когато заемат висока позиция. Мисля, че партийната санкция е подействала отрезвяващо, критерият е похвален и задава високи стандарти в българската политика.
- Чуват се обвинения, включително и от дясно, че реформите в основните сектори се бавят? Че има свръхдефицит в бюджета, изоставане в антикризисните мерки, в икономиката, в събирането на приходите, в политиката по доходите?
- Не мисля, че представителите на синята коалиция биха направили повече в подобна ситуация. Правителството овладя дефицита, за стопанската криза трябва повече време и външни ресурси. Това е втората фаза, на излизане от депресията, а тя може да трае и години.
- Във външнополитически план как може да се оценят отношенията на правителството с ЕС, с Русия, със САЩ? Примерно – усвояването на еврофондове, големите енергийни проекти АЕЦ “Белене” и Бургас-Александруполис, темата за газа.
- Не съм специалист по всичките теми, но мога да кажа поне две неща, които според мен са важни. Ключов фактор в подхода на правителството е “разпакетирането” на енергийните проекти с руско участие. Т.е. тези, които отговарят на националния интерес остават (Южен поток и “Белене”), тези, които са със съмнителна стойност като Бургас-Александруполис, отпадат. Имаше поне три общини в зоната на Залива – Бургас, Поморие и Созопол, населението на които възрази срещу последния проект, с основателни референдуми. Макар и член на ЕС и НАТО, Борисов води изключително успешна политика на ривалитет. Това означава, че използвайки ревността и съперничеството на САЩ и Русия по отношение на България, той се опитва да защити националния интерес по начин, който е единствено възможен за една малка държава. Нали забелязвате, засилената активност на американския посланик, от една страна, и на руската енергийна дипломация, от друга. Борисов използва това за предоговаряне и постигане на национални цели.
- С решаването на кои основни проблеми и задачи трябва да се заеме кабинетът оттук нататък?
- Според мен с тези проблеми, от чиито решение зависи икономическата активност. Но това е въпрос на задълбочен икономически анализ и стратегиране, за които се надявам, че ще се намери експертен капацитет.
- Могат ли да се правят някакви прогнози за президентските и местни избори догодина? Как ще се представи ГЕРБ?
- Смятам, че ГЕРБ ще остане доминиращата политическа формация с най-големи шансове и при двата избора. Текущата политическа ситуация и новият избирателен кодекс също ще са важни за подобна прогноза.
Обстоятелството, че най-вероятно ще има избори 2 в 1, от моя гледна точка накланя везните към управляващата партия. Според принципа на последователността, щом си пуснал бюлетина за президент ще пуснеш същата за кмет и общински съветници.
- ГЕРБ пое управлението на страната в трудна ситуация и считам, че се справя задоволително. При сходни обстоятелства други са се проваляли бързо и безапелационно. Когато се правят подобни оценки, сравнителният анализ е абсолютно задължителен. В европейски контекст правителството на Борисов издържа теста, запази стабилността на публичните финанси, удържа дефицита в поносими размери, не намали пенсиите и заплатите в държавната сфера. Не увеличи данъците. Това са обективни индикации, които всеки непредубеден анализатор трябва да отчита при обща оценка на управлението.
Трудно се правят реформи с дългосрочен резултат, когато ситуацията е непредвидима и трябва да се действа по спешност. Разбира се, в някои сфери кризата продължава да се задълбочава, но не трябва да се забравя, че правителствената политика има ограничен обсег на въздействие и бизнесът също има своите отговорности, ако иска да оцелее. Въобще необходима е обществена мобилизация и усилие, а не просто да се чака пасивно и отстрани проблемите да се решат от само себе си.
Що се отнася до отделните министри мога да констатирам, че тези от тях, които поеха своите ведомства подготвени – се справят със задълженията си, а тези които импровизираха и се оказаха неподготвени в професионално и морално отношение – бързо загубиха позиции.
- А как според вас обществото и хората оценяват едногодишното управление на ГЕРБ? Оправдават ли се очакванията? С кои проблеми правителството успява да се справи и с кои не?
- В практическата политика има желязно правило – който прави реформи, губи избори. Обикновено резултатът от реформите се забелязва значително по-късно и след като реформаторите са загубили властта. Това е един от парадоксите на политиката, поради което партия ГЕРБ трябва да е особено чувствителна към социалната цена на промените, ако иска да остане дълго време в управлението. Само суровите диктатори са най-великите реформатори.
В условие на плуралистично управление прагматизмът се измерва с това, как да промениш условията на живот на хората и едновременно да останеш във властта. Понякога това е непосилна задача и затова определени анализатори считат, че политиката на Борисов не е достатъчно радикална и последователна. Той просто е длъжен да маневрира, като едновременно прави реформи, но и не предизвиква широко обществено недоволство. Обикновеният човек е егоист, гледа на нещата от собствената си камбанария и като правило не се интересува от дългосрочни реформаторски цели. Затова са необходими по-предпазливи действия, които да запазват общата посока, без да предизвикват рязък спад на доверие. Мисля, че управляващият екип се справя за момента с това предизвикателство.
- Каква оценка може да се даде на парламентарното мнозинство и работата на парламента като цяло? В момента ГЕРБ има ли реална алтернатива? Успява ли БСП да се утвърди като опозиция?
- Парламентарното мнозинство започна колебливо, но бързо започна да влиза в ритъм. Очевидно е обаче, че парламентарната група не е най-силната съставка на политическа партия ГЕРБ. Мисля, че това не е и толкова необходимо. Важна е енергията и волята на лидерската група. В парламентарните демокрации законодателният процес като процедура се движи от парламентите, но най-важните законови регламентации се предлагат от правителствените екипи, защото те дефинират текущата политика. В кризисни ситуации, правителството притежава доминиращата позиция на оперативното ръководство.
Парламентът с неговите комисии и тромави процедури е важен, но второстепенен легитиматор на правителствената воля. Що се отнася до парламентарната опозиция, тя с нищо не надмогва все още неопитните депутати на мнозинството. Социалистическата партия не притежава хомогенност и лидерски капацитет да бъде вдъхновяваща алтернатива на ГЕРБ. Правят се някои плахи опити за налагане на нови и по-убедителни лица от рода на Георги Кадиев, но процесите поради вътрешни котерийни напрежения вървят бавно и поне за мен са непредвидими като посока на развитие.
- Каква е оценката ви за действията на ГЕРБ в пропаганден план? Как се отразява скандалът с Лъчезар Иванов на имиджа на ГЕРБ?
- Не мисля, че има предварително обмислена и планирана пиар стратегия на ГЕРБ. Бойко Борисов в това отношение си е автентичен талант и едва ли му трябват платени пиари. Що се отнася до другите членове на кабинета, всеки се оправя както може. Добрият пиар е премерена и точно фокусирана обществена изява, и по отношение на някои министри би могло да се желае повече. В стремежа си да не изпаднат в изолация определени представители на мнозинството се опитват да генерират подкрепа, като представят пред обществото постиженията от своите действия. Това води до свръхнасищане на медийното пространство, което може да има обратен ефект.
Що се отнася до Лъчeзар Иванов, въпреки определените му лични заслуги в ранната фаза от сформирането на партията, в последната година се забелязваха елементи на неадекватно поведение, които определям като болезнена хиперактивност. Забелязвал съм я и при хора от моята професионална среда, когато заемат висока позиция. Мисля, че партийната санкция е подействала отрезвяващо, критерият е похвален и задава високи стандарти в българската политика.
- Чуват се обвинения, включително и от дясно, че реформите в основните сектори се бавят? Че има свръхдефицит в бюджета, изоставане в антикризисните мерки, в икономиката, в събирането на приходите, в политиката по доходите?
- Не мисля, че представителите на синята коалиция биха направили повече в подобна ситуация. Правителството овладя дефицита, за стопанската криза трябва повече време и външни ресурси. Това е втората фаза, на излизане от депресията, а тя може да трае и години.
- Във външнополитически план как може да се оценят отношенията на правителството с ЕС, с Русия, със САЩ? Примерно – усвояването на еврофондове, големите енергийни проекти АЕЦ “Белене” и Бургас-Александруполис, темата за газа.
- Не съм специалист по всичките теми, но мога да кажа поне две неща, които според мен са важни. Ключов фактор в подхода на правителството е “разпакетирането” на енергийните проекти с руско участие. Т.е. тези, които отговарят на националния интерес остават (Южен поток и “Белене”), тези, които са със съмнителна стойност като Бургас-Александруполис, отпадат. Имаше поне три общини в зоната на Залива – Бургас, Поморие и Созопол, населението на които възрази срещу последния проект, с основателни референдуми. Макар и член на ЕС и НАТО, Борисов води изключително успешна политика на ривалитет. Това означава, че използвайки ревността и съперничеството на САЩ и Русия по отношение на България, той се опитва да защити националния интерес по начин, който е единствено възможен за една малка държава. Нали забелязвате, засилената активност на американския посланик, от една страна, и на руската енергийна дипломация, от друга. Борисов използва това за предоговаряне и постигане на национални цели.
- С решаването на кои основни проблеми и задачи трябва да се заеме кабинетът оттук нататък?
- Според мен с тези проблеми, от чиито решение зависи икономическата активност. Но това е въпрос на задълбочен икономически анализ и стратегиране, за които се надявам, че ще се намери експертен капацитет.
- Могат ли да се правят някакви прогнози за президентските и местни избори догодина? Как ще се представи ГЕРБ?
- Смятам, че ГЕРБ ще остане доминиращата политическа формация с най-големи шансове и при двата избора. Текущата политическа ситуация и новият избирателен кодекс също ще са важни за подобна прогноза.
Обстоятелството, че най-вероятно ще има избори 2 в 1, от моя гледна точка накланя везните към управляващата партия. Според принципа на последователността, щом си пуснал бюлетина за президент ще пуснеш същата за кмет и общински съветници.
Светослав СТЕФАНОВ
12.07.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар