Историческите забележителности в България

Историческите забележителности в България са много:крепости,антични постройки,манастири,паметници,древни съкровища,музеи,къщи-музеи,както и етнографски комплекси.

Едни от най-известните крепости в наща страна са:Асеновата и крепостта Баба Вида.

Средновековната Асенова крепост се намира на 2 км. южно от Асеновград и разположена на скалист връх над левия бряг на река Асеница.
Това, което прави най-силно впечатление от Асеновата крепост, е нейната компактност. Смайващо е, че малкото място на върха на чуката, върху която е строена крепостта е застроена оптимално и всичко е наредено със забележителна архитектурна пестеливост и прагматичност.
Най-ранните археологически находки датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. Районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха.
Първи писмени сведения за нея намираме в Устава на Бачковския манастир, където е наречена “укрепеното селище Петрич”. През Средновековието Асеновата крепост претърпява няколко строителни периода, като най-значителен е този от ХІІІ в., дело на цар Иван Асен ІІ. Осемредов надпис на български език над входа на крепостта свидетелства за събитието:
“В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град.”
В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град – преименуван от Станимака в Асеновград.

Баба Вида е единственият изцяло запазен средновековен замък в България. Издига се на брега на река Дунав, в североизточната част на град Видин. Историята му е на повече от 2000 години. Крепостта има квадратна форма и заема площ 9.5 дка. Около нея има защитен ров с ширина 12 м. и дълбочина 6 м. Крепостта е оградена с две стени – вътрешна и външна. Вътрешната е висока, с дебелина 2.2 м. и 9 кули, а външната е по-ниска. Между двете стени се образува външен двор. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения. Това е било жилищната част на замъка. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите.
Замъкът-крепост е достъпен само от север, където се намира входната кула. В миналото над защитния ров, запълван с вода от р. Дунав, е имало дървен подвижен мост. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. В средновековието там се е издигала църква, сграда с масивен градеж и двуделна паянтова постройка. Тези

постройки са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.

По-известните антични постройки у нас са:Перперикон и Тракийската гробница в Казанлък.

Казанлъшката тракийска гробница е един от деветте обекти в България, включени в списъка на ЮНЕСКО на историческите и архитектурни паметници със световно значение. Разположена е в северната част на Казанлък и датира от ІV – ІІІ в. пр. н. е.
Гробницата се състои от предверие и камера с купол, свързани с тесен коридор. Уникалният характер на тракийската гробница се дължи преди всичко на нейните стенописи, датирани от края на IVв и началото на III в. преди Христа. Те покриват площ от около 40 кв.м. и представляват една изключителна художествена галерия, която завладява посетителите за дълго време. Картините са много реалистични и показват битки, сцени от ежедневието, погребални шествия. Изобразените композиции представляват отделни моменти от бойния, земен и задгробен мир на знатен тракийски вожд, погребан тук. Фреските се отличават с удивително, най-високо художествено майсторство, свързано с изкуството на траките.
Гробницата е с диаметър 2.65м. и висока 3.25м. Изградена е от тухли, за които се предполага, че са открити като строителен материал от римляните 2 века по-късно. Като свързващ материал са използвани блокове от камък и глина.

Перперикон е археологически комплекс, голямо мегалитно светилище. Предполага се, че той е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.
Останките от стените на Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от гр. Кърджали. Разкопките там започват през 2000 г. и продължават, разкривайки голям скален град, чийто разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
Имало е дворец, който е бил масивна Г-образна сграда с дебели стени. Част от стените са рязани естествени скали, по които личат ниши за гредите. Градежът е от каменни блокове, типични за мегалитното строителство. До парадния вход с добре запазен праг водят около 200 м каменни стъпала, които са широки около 3 м.
При последните разкопки на няколко метра от двореца е открит голям жертвеник за едри животни и човешки жертвоприношения, каквито са правени по онова време. В най-ниския етаж на двореца са открити пет саркофага. Те са вкопани в скалистия под, до тях има ниши за даровете. В западното помещение се е намирал олтар, съдят археолозите по запазен каменен постамент. В северозападната част е открита крипта с 15 каменни саркофага.
в края на бронзовата епоха Перперикон вече е представлявал голям скален култов комплекс. През 2002 г. е откритата къснобронзова керамика, представена с многобройни фрагменти и няколко цели съда. Археологическите находки са наистина впечатляващи и ценни за опознаването на античния комплекс с историческо значение.

Паметниците са най-историческата забележителност на държавата.Отличаващи паметници са: Съединение-гр.Пловдив и паметник Шипка-гр.Стара Загора.

На 11 август през 1877 г. приключва Шипченската епопея. Отдавна историците са я признали за решителния момент в цялата Руско-турска война от 1877-1878 г. На самия театър на военните действия сега се намира Националният парк “Шипка”. Той обхваща историческите места, свързани с отбраната на Шипченския проход. Представлява комплекс от паметници, възстановки на позиции, батареи и землянки. Израснал сякаш от скалната гръд на планината, на връх Шипка се издига Паметникът на свободата. Той е построен с волните пожертвования на българския народ по проект на арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Открит е тържествено през 1934 г. Експозицията, разположена по етажите на паметника, разказва за героизма на руските воини и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на прохода. От последната площадка се открива панорамен изглед към възстановените детайли на бойното поле, паметниците и братските могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на героите.

Паметникът на Съединението в Пловдив е създаден през 1985 г., в чест на 100-годишнината от съединението Източна Румелия и Княжество България през през 1885г. Това събитие е едно от най-важните в историческото развитие на България. След Руско-Турската война за освобождението на България от турско робство, Берлинският мирен договор от 1878 разделя България на две независими части (държави). Северната половина на днешната територия била наречена Княжество България (под управлението на княз т.е. принц) със столица София, а Южната – Източна Румелия (под управлението на губернатор, първият от които именитият българин Алеко Богориди) със столица Пловдив. Паметникът на Съединението изобразява Майката-Родина с лавровия венец на победата в ръце, крилете в полет символизират двете обединени части na България. Всяка година на 6-ти септември се отбелязва изторическото събитие за съединението като национален празник за България.

Манастирите са били тези,които са крепели народа ж слажното ни минало.По-известни са манастирите:Бачковски и Рилски.

Вторият по големина български манастир, Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България. Манастирският комплекс и околността са се превътнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеала и какво ли още не.
Манастирът е основан през 1083г. от Византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на 14-ти век, Патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук, обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира. Въпреки че Бачковския манастир оцелява след първоначалното нашествие на Турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през 1601г., а запазената и до днес църква Света Богородица е завършена през 1604г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богодорица, за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят на чудотворната икона на Богородица, обикновено се вие далеч пред входа на църквата. Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма – Св. Архангели (от 13-14в.), който се намира в северния двор до главната църква и Св. Никола, строен в периода 1834-1837г. Църквата Св. Никола, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841г., дело на ръката на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети от различни периоди.

Рилският манастир се намира в планината Рила, на 1,147 метра надморска височина. Разположен на около 117 км. южно от София и без съмнение преставлява най-голямата туристическа атракция сред манастирите в България със своята големина, красива природа наоколо, архитекрура, стенописи и древна история. Заобиколен е от малките планински реки Рилска р. и Друшлявица и е само на 4 часа пеш от вр. Мальовица. Най-високият връх на Балканите – Мусала (2925 м.) е малко по-далеч – на 8 часа. От манастира се открива прекрасна гледка към околните върхове, а самият комплекс представлява добре развито туристическо място със своите сувенирни магазинчета и заведения.
Смята се, че манастирът е основан от отшелника Иван Рилски през 10 век, по време на царуването на Цар Петър (927 – 968). Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква, всъщност е живял в пещера на около половин час пеш от днешния комплекс. За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които дошли да се обучават при него.
Манстирът се е радвал на голям респект и привилегии още откакто е създаден. Всички наши царе от Иван Асен II (1218-1241) до падането на България под османско иго по времето на Иван Шишман (1378) са правели големи дарения. За това свидетелства и Дарителския Акт от цар Иван Шишман. Официалната подкрепа помага на манастира по това време да се превърне в културен и духовен център. Светата обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в. Съживяването му започва в края на 15-ти век. То става факт с помощта на руската православна църква, която прави дарения на монасите под формата на книги, пари и църковни аксесоари. Националният Възродителен процес от 18-ти и 19-ти век дава допълнителен тласък за възстановяването на манастира.

В  България също така има и древни съкровища.По-известните от тях са:златната маска на Терес и съкровищата от Могиланската могила.

Могиланската могила е полуразрушен насип във Враца. През 1965-1966 г. археолози провеждат разкопки на могила във Враца и откриват три гробници – едната била ограбена още в древността гробница,а други две които са сравнително запазени. В по-голямата камера са намерени телата на възрастен човек и млада жена. Тук са намерени и две сребърни канички, четири фиали, бронзови съдове и различни оръжия между които много бронзови заострени върхове на стрели, железни остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида (наколенник) на места позлатена и с много богата украса. Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че тук е била заровена древнотракийска принцеса. Главата на младата жена била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 г. най-чисто злато. Златният венец се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. В третия гроб, частично ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана представя две галопиращи колесници теглени от по четири коня с човек в ризница. Богатите находки в съкровището от Могиланската могила утвърждават мнението, че става въпрос за царска гробница, свързана с династията управлявала през IV в. пр.н.е. трибалите, които обитавали земите на сегашния Врачански край.

На 19 август 2004 г. екипът на д-р Георги Китов правят изключително откритие при могилата Светицата близо до гр. Шипка -разкриват гробница в могилата, в коиато гробът е запазен и има много ценни находки. Погребението е запазено и потвърждава орфическия ритуал на траките – открити са костите на владетеля, но не и главата му. Намерена е впечатляваща златна маска-фиала с много ясни очертания на човешко лице, за която д-р Китов предполага, че е на одриския цар Терес. Тя наподобява маската на Агамемнон, намерена от Шлиман в Микена, но е от 23 каратово злато и тежи 690 грама.Изключително ценни са и другите находки от богатото погребение – добре запазен златен пръстен с гравирано изображение на атлет, напълно запазена броня от бронз, с връзките към нея, очертаваща човешкото тяло, четири антични съда от бронз и керамика, сребърни дръжки.голям железен меч.

За миналото на наще предци,можем да разберем от музеите и къщите-музеи.Такива музеи и старинни къщи на български поети и революционери са:Исторически музей-гр.Пловдив,Исторически музей-Панагюрище,Къща-музей на:Л.Каревелов и на Д.Дебелянов.

Исторически музей Пловдив е създаден през 1951 г. като научен и културен институт за събиране, опазване, научно изследване и популяризиране на историческите свидетелства за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от ХV до ХХ в. Експозициите на музея са разположени в три отделни сгради – паметници на културата.

Историческият музей има следните отдели – Археология, Етнология, Българските земи XV – XIX век, Нова и най-нова история. Към музея функционират като обслужващи звена специализирана библиотека с над 6000 тома научна литература – старопечатни книги и периодични издания и фондохранилище, организирано в самостоятелна сграда. През 1964 г. е построена двуетажна музейна сграда с площ от 400 кв. м, в която е изградена експозиция, посветена на участието на Панагюрище в Априлското въстание през 1878 г.Музейният комплекс, освен сградата на историческия музей, включва:

самостоятелна експозиционна зала за изложби, построена през 1986 г.

Дудекова къща – архитектурно – исторически паметник с национално значение, построена през средата на XIX век;

Джунова къща – с разположена в нея тематична експозиция “Панагюрска златарска школа”

Синя Хаджидимитрова къща – с разположена в нея колекция на дарение “Иван Деянов”

Бяла Хаджидимитрова къща, в която е разположена музейната библиотека

Родната къща на Любен и брат му Петко Каравелов се намира в близост до коритото на река Тополка, в обширен и сенчест двор. Зад високите зидове са разположени три сгради – зимната, лятната къща и селскостопанска постройка. Зимната къща е построена първа през 1810г. Същата година, след последното опожаряване на града, са построени и повечето от копривщенските къщи, които познаваме днес. Тя представлява едноетажна постройка с няколко неголеми стаи, подредени в типичния копривщенски стил.

Селскостопанската сграда е построена през 1820г. Днес тук е поместена експозиция от предмети, които са част от живота на патриота Любен Каравелов. Най-голям интерес сред експонатите, представлява неговата печатарска машина, закупена през 1871г. На нея Каравелов е печатал своите вестници, както и списание “Знание” и Ботевия вестник “Знаме”. След Освобождението на нея във Велико Търново е отпечатана и първата българска конституция. Интерес предизвикват и запазени стари книги измежду които е Уставът на българския революционен централен комитет.

През 1835г. е построена лятната къща. Двуетажната сграда разполага с голям чардак на втория етаж и е ползвана от семейството през топлите летни месеци. Днес тук са изложени снимки и материали, които разказват за живота на Петко Каравелов – забележителен политик, по-малък брат на Любен Каравелов, както и за живота на дъщерята на Петко – Лора Каравелова – съпруга на Пейо Яворов.

Къщата е обявена за музей през 1954г. Можете да я посетите всеки ден с изключение на понеделник, който е официален почивен ден за всички музеи в Копривщица.

Къщата е построена от дядото на Димчо (Динчо Дебелян) през 1830г. и представлява неголяма двуетажна постройка в обширен тих двор. Тя се отличава с изключително нисък таван на приземния етаж, което говори за ниския ръст на обитателите й от една страна и от друга за скромния живот който те са водели. Тази част от къщата е била използвана през зимата, която тук е особено студена и продължителна. Обзавеждането и подредбата са автентични, в типично копривщенски стил и придават много топлота и уют. Вторият етаж от къщата разполага с голям чардак, който се е ползвал от семейството през летните месеци. Измежду предметите, изложени тук може да се видят родната люлка на поета, много стари книги, бюро и др.

В двора на къщата днес е разположен един от най-хубавите паметници в България – шедьовърът на проф. Иван Лазаров „Паметник на майката”.

Къщата е обявена за музей през 1958г. От мес. септември 2006г. до момента тя е затворена за реставрация.

Паметникът е създаден от проф. Иван Лазаров през 1934г., три години след пренасянето на тленните останки на поета от Демир Хисар, където е паднал пронизан от вражески куршум на 2 октомври 1916г. Изработен е от айтоски камък. Представлява статуя на възрастна жена (майката на поета), приседнала на прага на копривщенска порта, потънала в тих размисъл и спотаена скръб. Образът на майката е изключително одухотворен и оказва неотразимо вълнуващо въздействие. На лицевата част на „портата” са издълбани Димчовите строфи „…и в кротък унес чака тя да дойде нейното дете…”

Оригиналът на паметника първоначално е бил поставен на мястото, където са погребани пренесените от Демир Хисар тленни останки на Димчо Дебелянов. Това е дворът на черкватата „Св. Богородица”. През 1940 злосторник счупва носа на склуптората. След като извършеното възстановяване се оказва не съвсем сполучливо, през 1969г. се изработва копие на паметника. Днес оригиналът се намира в двора на къщата на поета, а копието на гроба му.

По-известни етнографски комлекси са:Архиктертурен резерват  Старинен Пловдив и архитектурен резерват Жеравна.

Къщите в архитектурния резерват Старинен Пловдив, с тяхната романтична аура, отвеждаща посетителя повече от век назад, са ценни архитектурни паметници от периода на националното Възраждане.За съжаление много от съществуващите някога къщи са изгорели по време на големите пожари през 1815, 1846 и 1898, унищожили цели квартали. Но дори малкото оцелели дават достатъчно добра представа за българския строителен гений. След мащабна рестраврационна и консервационна дейност през 60-те години, къщите са възстановени за бъдещите поколения, а много от тях са обявени за паметници на културата. С впечатляващия си външен вид, пищна вътрешна украса, уют и фамилен дух те са квинтесенция на духа на времето си. В своето историческо развитие Пловдивската къща е представена от два ясно разграничими типа постройки. Първата е от ранния период на турския феодализъм. Това е двуетажна, рядко едноетажна, несиметрична къща, съхранила модела от българските високопланински селища. Тя се отличава със своята отворена чардак, която се поддържа от дървени колони и се подава над улицата или по-рядко над двора. Къщата се състои от две или три (рядко 4) стаи, разпределени на един или два етажа. В началото на 19 в. се появява нов тип жилищна постройка, известна като симетрична къща. Тя възниква спонтанно и не се разглежда като продължение на несиметричната. Характерни черти на този нов тип къща са симетричното решение на плана и фасадата, засилената и по-стабилна конструкция, по-богатата и сложна архитектура и интериорна украса. Неотменни елементи са салонът на приземния етаж, стълбището към горния етаж и просторната приемна срещу него. Жилищните помещения са разпределени около приемната. В тези къщи могат да се видят изключителни по майсторството си дърворезби по таваните; линеарни или орнаментални стенописи, често включващи медалиони с архитектурни пейзажи; дърворезби, които приличат на дантели или цветя, направени от оцветено дърво; прекрасно изписани ниши, вградени гардероби, килери, шкафове, поетични малки наблюдателни кулички, гледащи към улицата, тераси и павилиони и много други. Важен елемент от цялостния ансамбъл на Стария град е и широчината на уличките. Водещ принцип по онова време било да има достатъчно място, за да се разминат два коня с ездачите или две натоварени мулета. Релефът на Трихълмието също помага за общото впечатление. Височината на хълмовете (Небет тепе ­ 204 м, Джамбаз тепе ­ 200 м, и Таксим тепе ­ 186 м) е подходяща за жилищни сгради и за амфитеатралното разположение на Стария Пловдив.

Жеравна се намира на 16 км от град Котел, 44 км от Сливен и 110 км от Бургас. Селото е уникален архитектурен резерват с над 200 запазени дървени къщи, някои от които са на повече от 300 години. Отворени за посещения са къщите-музеи на Сава Филаретов, Руси Чорбаджи и Йордан Йовков. Можете да посетите картинната галерия в сградата на старото класно училище и църквата “Св. Николай” с изложба на уникални икони.