Проучванията от последните години показват, че Перперикон напълно съхранява значението си в християнската епоха. През 5-7 в. той вероятно е седалище на една от ранните епископски катедри, а през 8-12 в става и областен център, подчинен директно на администрацията в столицата на Византийската империя, Константинопол. Като такова важно средище при разкопките се намират множество интересни предмети, свързани с християнския култ. От духовна гледна точка обаче изключително ценна се оказа находката, направена на 21 август 2002г.
Тогава в едно от помещенията на християнския комплекс в подножието на Перперикон бе открит бронзов нагръден бронзов кръст-реликварий. Той е от типа двустранно затварящи се мощехранителници, като в централната част остава празно място за съхраняваните там реликви. В научната литература тези предмети носят името "палестински кръстове", защото се е вярвало, че са носени от Светите места. Кръстът може да се определи много точно в края на 9 - 10 в, поради специфичната иконография на изображенията върху него. От едната страна е показано релефно "Разпятие", като Христос е облечен в дълга дреха и е изобразен като жив на кръста. Он другата пък е св. Богородица, вдигнала молитвено две ръце в търсене на застъпничество за човешкия род от своя син.
Истинската изненада обаче настъпи през месец октомври, когато реликварият бе отворен в лабораторни условия. Оказа се, че в него са съхранени няколко дребни частици материя, наподобяваща на дърво. Експертизата на полеоботаниците потвърди това, но за съжаление не можа да се създаде по-ясна представа за вида и датирането, поради малкото съхранен материал.
Не можеше да има съмнение, че става въпрос за реликварий, където са били съхранявани парченца дърво, за които се е вярвало, че са от Христовия кръст. В църковната практика тези хранителници се наричат "ставротеки"(от гръцката дума "ставрос"="кръст"). Днес частици от Светия кръст се пазят главно в различни християнски центрове на Западна Европа. По време на Реформацията през 16-17 в. истинността на тези парченца, заедно с тази на мощите на светци, е била подложена на критика и дори пълно отричане. Днес се приема, че вярата или неверието в свещените реликви е въпрос на личен избор на конкретния човек.
Както мощите, частиците от Светия кръст са се пазели основно в столицата на Византия, Константинопол. Според преданието кръстът, върху който е бил разпънат Христос, е бил разкопан на хълма Голгота в Йерусалим към началото на 4 в по заповед на майката на Константин Велики, Елена. През април 1204 г. Константинопол е превзет и разграбен напълно от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход. Една от главните цели на кръстоносците са били именно реликвите, които изнесли на Запад.
До този момент в България са открити само два реликвария, в които са били запазени частици от дърво - по един от Плиска и Велики Преслав. По тази причина много хора възприеха намирането в Източните Родопи на такава находка като специален знак на благоволение. На 1 декември 2002 г. реликвата бе положена в нарочно изработено дървено ковчеже и пренесена в кърджалийската църква "Успение на св. Богородица", където ще бъде изложена. На литийното шествие по пренасянето се стекоха стотици хора от цяла България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар