Крепостта Русокастро се намира в община Каменово, Бургаско и има древна история. Тя е издигната преди 1500 години на стратегическа височина – природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Легендата за крепостта е записана през 50-те години от Никола Проданов, местен краевед, който слушал разказа на 86-годишния дядо Марко на самия връх "Русин камък".
Легендата гласи, че един змей се влюбил в мома Руса. Рано сутрин, когато Руса ходела за вода на кладенеца, той се превръщал в млад мъж и я причаквал там. Напивал менците й и я придумвал да се ожени за него. Но тя имала друго либе и все отказвала. На Гергьовден горе, на манастира в старата крепост, се виело голямо хоро . В общата веселба и мома Руса играела до своя любим. Изведнъж притъмняло и загърмяло. От върха на Големия камък се спуснал змеят, грабнал Руса и я отнесъл в пещерата. Дълго обикаляли нейните близки и се молили на змея да я пусне, а плачът на Руса се чувал и вечер, когато закъснели пътници минавали по път чак до реката. Тогава бащата на Руса се обърнал за помощ към Св. Георги, който в страшна битка пробол змея и спасил момата.
Случилото се с мома Руса хората обвързват и с изграждането на църквата, наречена от благодарност на светеца. Той се приемал от местните хора като защитник от змея, пробол горянина и освободил не само Руса, но и селата наоколо от честите опустошения, суши и пожари. Затова всяка година на Гергьовден на Русиния камък се събирали хората от всички околни села и това бил най-големият и почитан събор до 50-те години на ХХ в. в Бургаската околност. Имало обичай хората да пренощуват на поляните край силни огньове срещу празника, а на другия ден се пречиствали с водата от аязмото в Русината дупка, която смятали за лековита. Според поверието аязмото се пълнело от сълзите в очите на Руса / две кръгли кухини в дъното на пещерата/. И до днес възрастните хора смятат тази вода за лековита за очебола по малките деца и против урочастване на родилките – „лихуси”. Пред входа на пещерата на втория ден след Гергьовден поклонниците окачвали части от дрехи за здраве и плодородие.
Статия в Роден Край
Ето един типичен пример за приемствеността между езичеството и християнството. Тъй като според археолозите на мястото първоначално е имало тракийско светилище, явно легендата е била леко "ретуширана" след навлизането на христоянството като е вкаран един нов персонаж - Свети Георги. Не е ясно дали първоначално неговата "роля" се е изпълнявала от някой смел момък или пък в първоначалния вариант на легендата момата завинаги е останала пленница на змея, но Свети Георги определено е по-късно попълнение или поне в християнския си вариант.
ОтговорИзтриванеСтатия в Роден Край
В умишлено забравените и игнорирани наши свърх-древни песни, наречени, не без основание, "Веда Словена", в издадения през 19-ти век от Веркович, втори том, са записани стотици песни, на помашко-македонски диалект. Песните са се пяли по време на множеството празници през годината, като мнозинството от празниците, от предисторическо и предхристиянско време, са същите, които днес приемаме за християнски, вкл. и Гергьовден.
ОтговорИзтриванеРазликата е само в това, че Свети Георги се е наричал Юнак Георги, а празникът му се е наричал, както и сега, Гергюв ден.
Вижте втори том на Веда Словена, и песните за празниците ни, идващи от най-дълбока древност!
Статия в Роден Край