Знаех си, че нещо не е наред, когато губернаторът на Тексас и новоизлюпен кандидат-президент Рик Пери свикваше молебен срещу незапомнената суша в щата. Подозирах, че има нещо сбъркано, когато Мишел Бахман, любимката на "чаеното парти" и победителка в първото изпитание миналия уикенд в Айова по пътя към републиканската номинация се хвалеше как съпругът й "излекувал" хомосексуалисти в клиниката си с божествена намеса.
Разбрах причината, когато сайтът The Daily Beast (www.TheDailyBeast.com), който отскоро е в тандем с уважаваното, но затънало в дългове сп. "Нюзуик", пусна поучителен анализ, озаглавен "Християнски заговор за господство?" (A Christian Plot for Domination?).
Накратко: Бахман и Пери, които заедно с мормона Мит Ромни в момента са водещи кандидати на републиканците, споделяли вярата в крайно християнско учение, наречено "доминионизъм" (не знам дали има по-български термин). Неговите последователи смятат, че християните имат божествено право да оглавят всички земни институции.
Подобна интерпретация на вярата като средство за добиване на абсолютна власт според мен не се връзва с по-скромната препоръка на Христос, че "кесаревото - кесарю, а божието - Богу" ("Евангелие от Марко"). Понеже не мога да разчитам някой да приеме на сериозно един атеист като библейски тълкувател, ще си замълча. А и въпросът не е дали тези политици са чак толкова ревностни християни. Религията е напълно личен избор - който вярва, нека си вярва необезпокояван, който не вярва, нека е свободен да не вярва. От тази позиция на бланкетна толерантност примерно намирам за антидемократични както забраната на бурките във Франция, така и режима за регистрация на изповеданията в България.
Може би The Daily Beast драматизира нещата една идея повече поради известен ляв уклон. Нека ви уверя обаче, че в момента атмосферата на американската политика е замърсена със смога на показната праведност далече отвъд пределно допустимите норми. А колкото и да съм толерантен, никога няма да приема намесата на религията в държавното управление под каквато и да било форма.
Също ме притеснява, че двете основни партии в САЩ все по-малко са склонни да преговарят помежду си, както вече писах тук миналата седмица. Наблюдатели с най-разнородни убеждения споделят тази констатация, като се различават само по това кого намират за виновен.
Един от признаците на тази поляризация е, че все по-често в политическите речи се чуват изрази, които биха звучали по-уместно в устата на някой проповедник. Републиканците са изпреварили отдавна демократите в това отношение ("зло" и "добро" са част от политическия им лексикон още от времето на Рейгън), но дори Барак Обама показва симптоми на зараза с вируса на месианската реторика. В понеделник той например обеща, че ще поведе американците в "битка" за по-добро бъдеще. Много вярващи с апокалиптични убеждения и бездруго отдавна подозират, че 44-ият президент на САЩ всъщност е антихристът, който ще подлъже масите да го следват.
Хич да не ви е смешно, защото почти четвърт от американците вярват в настъпването на Второто пришествие "със сигурност" до 2050 г. (по данни на Pew Research Center, www.people-press.org). През 2006 г. политологът Кевин Филипс написа много интересна книга, озаглавена "Американската теокрация" (Kevin Phillips, American Theocracy).Подзаглавието й сумира основната идея на този труд: "Опасността и политиката на радикалната религия, петрола и парите назаем през ХХI век". Знаете до какви проблеми за САЩ - и света - доведе прекомерната задлъжнялост и зависимостта от изкопаемите горива. Не бих искал да разберем какво могат да ни докарат талибани като Бахман и Пери, ако дойдат на власт.
Добре, сега и аз леко прекалих с реториката. Факт е, че Републиканската партия за първи път има лека пролука към успеха на президентските избори догодина. Лидерите й много добре знаят, че не могат да спечелят с краен кандидат. Но когато дискусията между партиите ескалира толкова рано до истерично надвикване, страх ме е да си помисля в какъв апокалипсис ще се превърне американската президентска надпревара през 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар