Ходене на Богородица по мъките

"Ходене на Богородица по мъките" е старобългарски новозаветен апокриф, преведен от гръцки първообраз около 10 век. Намира широко разпостранение сред славяните посредством старобългарската книжнина и култура.

Произведението описва ада и наказанията на грешниците в него и има поучителен характер. Въпреки, че носи апокрифен характер, произведението се среща и в официалните книжовни сборници. Друго подобно произведение е "Видение на апостол Павел", което описва както ада, така и рая.

Сюжета на "ходене на Богородица по мъките" представлява диалог между Дева Мария и архангел Михаил, при който анафорично истилистично посредством синкретичния паралелизъм е представена една апокалиптична картина на ада за който е нарисувана следната картина от мъчещи се грешници:

• потопени до кръста в огнена вода
• потопени до гърдите в огнена вода
• потопени до шията в огнена вода
• изцяло потопени

, като се различават четири категории грешници според прегрешението и възмездието което получават:

• мързеливите лежат, но на одри от пламък и огън
• интригантите и клюкарите са закачени за зъбите и змии като зли думи постоянно ги хапят по лицата
• клеветниците са закачени на железни куки за езиците
• лицемерните Божии служители, свещеници и монаси, които не изпълняват своя дълг и мисия са изцяло потопени в огнена вода

Най-тежките прегрешения според апокрифа са езичеството и ереса. Въпреки всички прегрешения человечески,

„

Господи, те са творение на Твоите ръце; по цялата земя прославят Твоето име...

“

, но за разлика от теб те са само хора и правят своя екзистенциален избор. Но и като хора те вършат грехове за които ще бъдат наказани. В края на апокрифа, по молба на Света Богородица, въпреки простъпките им, Бог дава едноседмична почивка на грешниците, защото в християнството Бог е не само наказващ, но и милостив (идеята за опрощението на греховете след разкаяние).

Картината на ада и страшните мъки в него е изключително художествено въздействаща върху читателя. Във фолклора е създаден цял цикъл от песни, които са повлияни от този апокриф.

"Ходене на Богородица по мъките" е цитирана от Иван Карамазов пред Альоша Карамазов - главата "Великият инквизитор" в романа на Фьодор Достоевски - Братя Карамазови.