ПРЕЗ ДЪЖДА
Евгени Генчев
Искам с вятър да пътувам
погледнал през дъжда.
В очите на жена корен
от любов съм пуснал,
тих и силен, обладал.
Какво вълшебство от
далечни времена...
да пътуваме,да сънуваме,
да бъдем двама,
не искам да е сама,
не искам да съм сам...
С омайна жар да я разпаля,
под тез дълбоки небеса.
Да се слеем,да се смеем,
вкопчили тела.
През дъжд да минем,
със дъжд да се умием
от вятър да се научим,
колко прелест има в
любовта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар