Селата на Доган и Първанов резнати от кметските избори

Неделя, 7-ми Август 2011, автор(и): Павлина Трифонова, Николай Грудев;

950 села губят право да си избират кмет наесен, тъй като не отговарят на новото законово изискване в тях да има 350 жители.

Това показа проверка на “24 часа” в списъците на Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО). Те обхващат броя на лицата с постоянен адрес към 21 юни и са направени в изпълнение на решение на Централната избирателна комисия. Съобразно тях изборните надзорници ще насрочат гласуванията за местна власт на 23 октомври.

Досега кметове си избираха селата, в които живеят постоянно поне 150 души. С прокарания от ГЕРБ Изборен кодекс обаче изискването бе завишено на 350 души. Мотивът бе намаляване на разходите и по-добра координация с общинската администрация, която ще назначава служебно кметски наместници в малките села.

Оказва се, че новата разпоредба засяга около 1/3 от кметствата, тъй като на последните местни избори е гласувано за 2905 кметове на населено място. Най-пострадали от нея са живеещите в Хасковска област. Там 68 села губят право да си избират кмет.

На някои от тях не им достига буквално един жител, като например на Голобрадово, община Стамболово.

От 18 села в община Харманли, в които през 2007 г. е гласувано за кмет, сега пък остават само 6.

Кърджалийска област, която също е с традиционно смесено население, пък губи 55 села от прекия вот. 14 от тях са в община Крумовград. Преди 4 г. там са гласували за 48 началници на кметства, а сега ще избират 34.

В област Разград обаче отпадащите села са едва 11, като 6 от тях са в едноименната община.

Дори в Софийска област 60 села вече не отговарят на изискването да могат да си избират градоначалник и също ще трябва да разчитат на спуснат от общината надзорник. Най-много са в община Самоков - 11, сред тях е Белчин с 334 жители.

В Белоградчик пък ще се гласува само за общински кмет, тъй като и четирите села, които до момента са избирали кой да ги упрявлява, не покриват изискването за 350 жители. Общо за Видинска област 35 населени места губят право да си избират кмет.

Във Варненска и Великотърновска област те са по 36. Местната власт в Провадия ще трябва да осигури кметски наместници за 10 села, а колегите им от Търново - за 11.

Бургаска област 48 от сегашните кметски места се закриват. 12 от тях са в община Карнобат, в която на миналите избори се е гласувало за 20 началници на кметства.

45 населени места от област Благоевград също не преминават прага от 350 жители.

Сред тях е живописният град Мелник, който години наред успяваше да си осигури собствена власт. Сега обаче няма да може, тъй като има 235 души с постоянен адрес там. В община Петрич пък от 31 сегашни кметове през октомври ще се гласува само за 20.

Според регистрите на Врачанска област 33 населени места нямат достатъчно жители, за да продължат да си избират кмет. 12 от тях са в община Мездра, където преди 4 г. се е гласувало за общо 23-ма началници на кметства.

Прави впечатление, че по-малките области губят по-малко села със собствени кметове. В Габровска например са 20, а в Добричка - 54. От тях 16 са в самата община Добрич, 11 в Генерал Тошево, 10 в Балчик, 5 в Каварна и 3 в Шабла. Така че който вземе властта в тези общини, ще ръководи и голяма част от селищата по Северното Черноморие, където все още има незастроени апетитни имоти.

По време на обсъжданията на Изборния кодекс опозицията предупреди управляващите, че ще бъдат наказани на вота заради ограничението хората в малките села да си избират кмет. Според депутата от БСП Любен Корнезов това е отстъпление от процеса на демократизация на местната власт и се намалява демократичната легитимност на общинските органи.

В областите Кюстендил, Ловеч и Монтана отпадащите от изборите села са съответно 29, 35 и 33. В Пазарджик на изискването за 350 жители не отговарят едва 15 селища. По-малко са в Плевен - 13, Силистра и Русе - по 14, и Разград - 11.

Смолянска област обаче се нарежда сред губещите много села със собствени кметове. Там са 53, като 15 от тях са в едноименната община, 12 в Мадан, а 10 в Неделино.

51 селища ще имат служебни кметове в област Стара Загора, а 41 - в Търговище. В Ямболска и Шуменска област няма да могат да гласуват за градоначалници съответно в 35 и 19 населени места.

ПАВЛИНА ТРИФОНОВА

В Голобрадово се водят 347 души, но са 20-30

За разлика от миналия мандат източнородопското село Голобрадово, община Стамболово, вече ще има не избран кмет, а назначен наместник. В излезлите избирателни списъци фигурират 347 души - трима не достигат за редовен избор.

Всъщност истината е много по-различна. В селото живеят едва 20-30 души, останалите са в Турция. "Какво село сме, даже хоремаг няма", диви се случаен минувач в центъра. Всичко останало е на тютюна. В момента берат втора - трета ръка от сорта "Крумовград 90". Реколтата обаче тази година е слаба, а изкупните цени не се очаква да се вдигнат.

Драмата след вота ще е за сегашния селски първенец Мустафа Юмер. Той кметува от далечната 1993 г. с мандата на ДПС. На миналия вот спечели поредния си мандат с възможните само по тези населени с турско население региони 100%. Срещу него нямаше опонент, така че победата бе служебна.

"Не ми достигат две години за пенсия", казва Юмер. Ако партийните началници решат, след вота той може да остане наместник, макар че заплатата вече няма да е същата. В цялата община бъдещата победа на ДПС е предизвестена, а резултатът ще бъде между 75 и 80%.

"Преди идваха бая гласоподаватели от Турция. Сега обаче заради уседналостта няма смисъл да пътуват", уточнява първенецът. Той е останал единственият, който в късния августовски следобед не е на тютюна, но само заради уговорката с екипа на "24 часа". В началото на демокрацията тук живеели постоянно към 250 души, но повечето вече намерили препитание и нов дом в югоизточната ни съседка. Навремето наоколо се заселили трима братя. Трите съседни села - Пчелари, Голобрадово и Рабово, били кръстени на тях - единият завъдил кошери, вторият бил голобрад, а третият станал ходжа - раб на Аллах.

В самото Голобрадово единственото оживление настъпва рано сутрин. Тогава на мегдана пристигат няколко подвижни магазина - каравани и бусове, преоборудвани на бакалии или на смесени магазини. Търговците продават, каквото могат, и поемат към следващата обезлюдяла паланка. Да се наема помещение за магазин в селото, е икономически неоправдано.

НИКОЛАЙ ГРУДЕВ

Спуснати управници за родните места на Доган и Първанов

Родните села на Георги Първанов и Ахмед Доган са сред губещите право сами да определят кой да ги управлява.

Според регистрите в Сирищник, където е проплакал президентът, днес живеят едва 214 души. А за да избират кмет според новите законови правила, трябват 350 жители. Сирищник е губил независимост и през 1972 г., когато се присъединява към Ковачевци. След демократичните промени обаче през 1991 г. отново се отделя като самостоятелно селище. Настоящият му кмет е Пламен Янев, който е независим.

В родното село на лидера на ДПС Ахмед Доган - Дръндар, пък има 280 жители. Вече четвърти мандат то се управлява от кметицата Зюмбюл Али, издигната от движението. На последните избори за нея са гласували 82%.

Дръндар става известен с построения от Доган замък, в който трябва да учат и да бъдат подпомагани талантливи деца. Земите за него са придобити през 2002 г. - 13 740 кв. м срещу 18 360 лв., и през 2006 г. два терена от 1210 и 1485 кв. м срещу съответно 1463 и 1697 лв. Докато ДПС бе във властта, до имота бе направен асфалтиран път. Макар и с малко жители, в селото бе изградена пречиствателна станция. След построяването му така нареченият Доганленд бе прехвърлен на фондация "Хермес", чиито управители са Доган, бившият депутат Ахмед Хюсеин и секретарката на лидера на ДПС Биршен Яхова.

ПОЛИ ВЛАДОВА

Свирачи: Само 1 в повече прави вота възможен

“Усетиха се навреме и май регистрираха тук двама цигани. Така наесен ще имаме избор на селски кмет", шегува се Димитър Кьосев, който държи Бара на Кьосев в центъра на ивайловградското село Свирачи.

351 е броят на имащите право на глас в селото. Това е само с един човек над прага за назначаване на вот за селски първенец.

Кьосев не уточнява кой стои зад третото лице множествено число, но отсега в хоремага му вече се обсъждат кандидатурите, въпреки че политическите партии още не са ги оповестили официално.

На миналия местен вот претендентката на “Общинска левица" Тянка Пехливанова разби още на първия тур с 61,57 на сто Димитър Славов, който представляваше коалиция на ГЕРБ плюс десни. Сега тя отново вероятно ще бъде издигната. Ще й се противопоставят кандидати на ГЕРБ, които на миналите парламентарните избори извоюваха мнозинство, и на Синята коалиция.

“Никой сега не мисли за избори. Всички тръпнат да не би да започнат дъждове и да съсипят гроздето. Засега се очертава много добра реколта", разказва пенсионерът Иван Димов. Лозята са комай единственият поминък, на който разчита населеното място в една от най-южните точки на България. Едва десетина души от него разчитат на държавна работа - Гранична полиция, ВиК и енергото.

Останалите са навъдили по няколко козички и овце и чакат рентата от една от последните останали кооперации в региона.

"Селото е с постоянен отрицателен прираст, но винаги е било над прага за избор на кмет", казват от общинската администрация. Тази година само едно бебе е проплакало в мястото, около което бъка с археологически забележителности. Там са римската вила “Армира", крепостта Лютица и консервирана тракийска гробница.

Един ден в годината има и религиозен туризъм. Миряни от цялата страна се стичат на 15 август пред голяма икона на Богородица пред храма “Свети Димитър".

Отварянето на пункта с Гърция Славеево - Орменион засега не помага много на стопанското оживление. “Печелят малцината търговци. Заради комшиите цените се вдигнаха, а така страда народът", оплакват се жителите на Свирачи.