Хомеопатия

Хомеопатията (от гръцки όμοιος, хомиос, означаващо подобен и πάθος, патос, болест) е метод от алтернативната медицина. В основата му е използването на силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Хомеопатичните препарати са направени от минимални дози от едно единствено (като правило) вещество, което се разрежда във вода, докато от него не остане и една единствена молекула. Предполагаемите химични свойства на вода, в която в миналото е било разтворено дадено вещество, се приписват на недоказаното явление памет на водата. Основните вещества, от които се приготвят хомеопатични разтвори (около 200 на брой) са описани в Материя медика (в печатните ѝ издания) и в Списък на най-често срещаните хомеопатични лекарства. Хомеопатичен реперториум пък е индексиран справочник на симптомите, съдържащ рубрики, под които са изброени хомеопатичните препарати, които се използват при дадени симптоми.
Учените смятат принципите на хомеопатията за научно неиздържани, [1] а теорията на хомеопатията за диаметрално противоположна на схващанията на съвременната фармация [2].
Твърденията за ефикастността на хомеопатичното лечение извън т.нар. плацебо ефект не се подкрепят от общите резултати от научни и клинични изпитания [3][4][5][6]. Има и други изследвания, които настояват за наличие на реакция на биологичен материал, предизвикана от вещества в хомеопатични концентрации,[7] [8] но систематични оценки за качеството на тези опити показват, че те не успяват да представят доказателства, издържащи критически анализ за ефективността на хомеопатията или въобще за способността на хомеопатичните препаратида предизвикат каквато и да е реакция в организма[9]. Базирани по скоро на опита си, отколкото на критиката немалко лекари и хомеопати я практикуват и подведени от тях пациенти ѝ се доверяват. Хомеопатията се преподава в различни университети по света, но образователните степени, придобити от студенти, следвали такива курсове се считат за ненаучни[10].
Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник Самуел Ханеман е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. След формите на лечение, използвани по това време са кръвопускане или прочистване (използването на разхлабителни или клизми), както и лекуването със сложни смеси, като например териак, приготвян от 64 различни субстанции като опиум, смирна и змийска плът.[11][12] Подобни процедури често влошават симптомите, а понякога водят и до летален изход.[13]
Макар практиките на такова лечение да са установени от векове,[14] Ханеман ги отхвърля като нерационални и непрепоръчителни.[15] Вместо това той предпочита използването на еднокомпонентен препарат в малки дози и подкрепя нематериалистичните и виталистични теории за функционирането на живите системи.[16][17][18] По това време витализмът все още е разпространена сред медиците теория.[19]
Самуел Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа:
Лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur) - заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми.[20] Например, при реактивен артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат, вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство, пчелна отрова, тъй като при ухапване от пчела се образува подобен отток, т.е. симптомите са подобни на тези при реактивният артрит.
Ниски дозировки на препаратите - колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да бъде то.[20] Затова и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:1005 (едно към десет милиарда) до 1:10030 (едно към един децилион) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество, благодарение на процеса на динамизация (вижте по-долу).
Съвременна теория на хомеопатията

Съвременната хомеопатична теория се основава на тезата, че хомеопатичните препарати предизвикват имунна реакция на организма - реакция на имунната система, при която последната разпознава в припорото голямо подобие с патогена, причинил болестта и произвежда антитела срещу него. Например, на пациент с повръщане и диария, тревожност и страх от болести, от смъртта, причинени от натравяне с арсен, хомеопатите предписват арсен в хомеопатична концентрация. Ако пациентът има същите оплаквания, причинени не от арсен, а от непознат причинител, хомеопатичният препарат от арсен трябвало да повлияе състоянието му със същия успех − схващане, което не е научно потвърдено. Според хомеопатичната теория, организмът се лекува сам, без химични реакции с веществото от препарата. Наличието на такава реакция, обаче, не е научно установена. За да има реакция в организма, разреждането трябва да спре много преди разтворът да стане „хомеопатичен разтвор“.
В хомеопатията се подхожда различно към случаи с остра симптоматика и хронични случаи. Съвременната теория на хомеопатията - счита, че голям брой хронични заболявания се дължат на психологическия статус, настройка, травми и патология, както и на нерационалния начин на живот[21] „Идеята за психо-емоционалния произход на хроничните заболявания не е нещо ново и вече се е утвърдила в холистичната медицина“[22].


Хомеопатията възниква в края на 18 век, като целта на нейния основоположник Самуел Ханеман е да замени методите на тогавашната медицина с по-хуманни и щадящи пациента практики. След формите на лечение, използвани по това време са кръвопускане или прочистване (използването на разхлабителни или клизми), както и лекуването със сложни смеси, като например териак, приготвян от 64 различни субстанции като опиум, смирна измийска плът.[11][12] Подобни процедури често влошават симптомите, а понякога водят и до летален изход.[13]
Макар практиките на такова лечение да са установени от векове,[14] Ханеман ги отхвърля като нерационални и непрепоръчителни.[15] Вместо това той предпочита използването на еднокомпонентен препарат в малки дози и подкрепя нематериалистичните и виталистичнитеории за функционирането на живите системи.[16][17][18] По това време витализмът все още е разпространена сред медиците теория.[19]
Самуел Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа:
  • Лекуване на подобното с подобно (Simila similibus currentur) - заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми.[20] Например, при реактивен артрит (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите-хомеопати могат да назначат, вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство, пчелна отрова, тъй като при ухапване от пчела се образува подобен отток, т.е. симптомите са подобни на тези при реактивният артрит.
  • Ниски дозировки на препаратите - колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да бъде то.[20] Затова и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:1005 (едно към десет милиарда) до 1:10030 (едно към един децилион) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество, благодарение на процеса на динамизация (вижте по-долу).

Съвременна теория на хомеопатията

Съвременната хомеопатична теория се основава на тезата, че хомеопатичните препарати предизвикват имунна реакция на организма - реакция на имунната система, при която последната разпознава в припорото голямо подобие с патогена, причинил болестта и произвежда антитела срещу него. Например, на пациент с повръщане и диария, тревожност и страх от болести, от смъртта, причинени от натравяне с арсен, хомеопатите предписват арсен в хомеопатична концентрация. Ако пациентът има същите оплаквания, причинени не от арсен, а от непознат причинител, хомеопатичният препарат от арсен трябвало да повлияе състоянието му със същия успех − схващане, което не е научно потвърдено. Според хомеопатичната теория, организмът се лекува сам, без химични реакции с веществото от препарата. Наличието на такава реакция, обаче, не е научно установена. За да има реакция в организма, разреждането трябва да спре много преди разтворът да стане „хомеопатичен разтвор“.
В хомеопатията се подхожда различно към случаи с остра симптоматика и хронични случаи. Съвременната теория на хомеопатията - счита, че голям брой хронични заболявания се дължат на психологическия статус, настройка, травми и патология, както и на нерационалния начин на живот[21] „Идеята за психо-емоционалния произход на хроничните заболявания не е нещо ново и вече се е утвърдила в холистичната медицина“[22].


Хомеопатичните препарати се произвеждат чрез разреждане и динамизация(потенциране).
  • Разреждане. След като в контролирани условия се приготви изходната субстанция за хомеопатичния препарат - сок от съответната билка, химическа сол, лекарство, биологична субстанция, тя се разрежда серийно в дестилирана вода или в етилов спирт. Обикновено се разрежда няколко пъти в съотношение 1:100, което се означава на флакона с буквите "СН", което означава "центезимал по Ханеман". Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. От 2CH се взема една част и се разрежда в 99 части разтворител - получава се 3СН, което е разреждане в съотношение 1:1 000 000. По този начин продължават серийни разреждания, наричани "титриране". Това титриране обикновено продължава до 30СН, но някои школи прилагат хомеопатични препарати, разредени по този начин 200, 1000 и повече пъти.
    Броят молекули от началното вещество, оставащи в крайния продукт при n-кратно разреждане, може да се изчисли по следния начин:
    Ако \mathcal{N} е началното количество вещество, то частта от началното вещество, което остава, е {\mathcal{N} \over 100^n}, т.е. след 12 разреждания, или разтвор 12CH, началното количество вещество е разредено 1\times10^{24} пъти. Ако началното количество вещество е било единмол, т.е. съдържало е \mathcal{N} = \mathcal{N}_A = 6.02 \times 10^{23} молекули (виж Число на Авогадро), в разтвор 12CH (такъв, получен след 12-тото титриране) е вероятно да не е останала дори една молекула от първоначалната субстанция.
    Някои хомеопати обясняват лечебния ефект на практически чистия разтворител чрез научно недоказаната[23][24][25][26] хипотеза заПамет на водата, т.е. че даден обем вода „помни“ свойствата на веществото, което е било разредено в него.[27][28].
  • Динамизация или потенциране е процес, при който в хода на разреждането, разтворът се разтръсква във вертикално направление. По този начин, според представите на хомеопатията, лекарствените ефекти на разтвора се усилват.
Френската фирма „Боарон” предлага препарати с разреждане (потенция) 5СН, 9СН, 12СН, 15СН и 30СН. Други школи (класическата хомеопатия) използват главно разреждания от 6CH, 30СН, 200СН, 1М (=1000СН), 10М (=10 000СН). Фирмата "Хелвет" произвежда ветеринарни хомеопатични средства. "В много европейски страни има дори асоциации на ветеринарните хирурзи, прилагащи хомеопатия. В Холандия например, около 10% от ветеринарните лекари са членове на подобна асоциация. Тези асоциации са обединени в Международна асоциация за ветеринарна хомеопатия" [29].

Съвременни аспекти

За ефекта от нея има научни проучвания в различни сфери, но резултатите са противоречиви. Правени са изследвания в областта на оториноларингологията, урологията, нефрологията, общата медицина и много други медицински специалности [30]. Има схващане, че хомеопатията и фитотерапията са сходни методи на лечение, но единственото общо между тях е, че източникът на активната субстнация са растенията. В хомеопатията обаче източниците на препарати делят на продукти от растителен, минерален и животински произход. Често, но не винаги, хомеопатите предписват един препарат за комплекс от няколко заболявания. Например мигрена, себореен дерматит и синдром на раздразнено дебело черво при един болен могат да бъдат лекувани с един единствен препарат - разтвор на Lycopodium clavatum.
Хомеопатията е широко разпространена в Англия, Индия, Русия и Франция, където има дългогодишни традиции и се преподава в някои университети, което предизвиква и критики [31]. Тя може да се препоръчва по време на бременност, когато често традиционните препарати са противопоказани.
В Европа законодателната уредба е различна, но като цяло се насърчава практикуването на хомеопатия от дипломирани лекари и се ограничава практикуването от лица без специализирано медицинско образование. В Италия, Испания, Финландия, Швеция, Норвегия, Ирландия и други страни е законово забранено на здравните каси да плащат за лечение с хомеопатични препарати[32].
Правния статус на практикуващите хомеопатия варира в различните държави. В някои страни, включително в България, има нормативно изискване хомеопатията да се практикува само от дипломирани лекари. Към хомеопатичните препарати има същите тестове и правила, както конвенционалните лекарства [33].

Хомеопатията в България

Начало на хомеопатията в България поставят Лондонски колеж по класическа хомеопатия и производителят на хомеопатични препарати Боарон. Лондонският хомеопатичен колеж започва лекции върху хомеопатията и води курсове с лектори от Англия още от1992 г.
Хомеопатичните препарати са признати от закона за лекарствени средства на територията на Република България.[източник?]
Лечението с хомеопатия е регламентирано и от българските закони, като мнозинството хомеопати в България са лекари. След смяна на нормативната уредба в Закона за здравето, Чл. 167, е записано: Б България „Право да практикуват хомеопатия имат български граждани, които притежават образователно-квалификационна степен „магистър” по професионално направление „Медицина” или „Дентална медицина””. Повечето български хомеопати (общопрактикуващи лекари и специалисти) членуват в Българската медицинска хомеопатична организация, асоцииран член на Българския лекарски съюз.
В хартата на хомеопатията е записано, че хомеопатията е терапевтичен метод, неразделна част от медицината, че хомеопатията се практикува единствено и само от лекари-магистри или доктори по медицина. Лекарят – хомеопат, по смисъла на чл. 2, е лекар, завършил успешно двугодишен курс на обучение по хомеопатична практика и притежаващ удостоверение издадено и подписано от съответното Висше медицинско училище – Медицински университет - Варна, Медицински университет - София и Медицински университет - Пловдив [34] [35]".

Предписания

Предписания на препарати се правят на базата на хомеопатични интервюта. При хомеопатичното интервю хомеопатът разпитва пациента за неговите оплаквания, болести, психологически проблеми.
  • Хомеопатичният преглед (Хомеопатичното интервю) представлява разширено интервю, като се задават различни въпроси целящи да се изясни личната (индивидуална) реактивност на отделния болен.
  • При острите заболявания, въз основа на информацията, събрана по време на интервюто, физикалния преглед и изследванията се предписва съответния хомеопатичен продукт, а при хроничните заболявания се събира информация за начина по който боледува пациента във времето, историята на неговите заболявания, повторяемостта им, ритъма и т.н.
  • Освен това, за да се изясни по-пълно неговата индивидуална реактивност се събират данни и за особеностите на неговия характер, за поведението му, за склонността да боледува от едни или други заболявания и др.

Теория

При приемане с хомеопатични препарати се държи сметка за факта, че всеки човек е уникален, със своята индивидуалност, личностни характеристики, свой ритъм на работа и собствена обкръжаваща среда. Цел на лечението е да се подбере медикамент, който в да отключи оздравителна реакция в организма на болния. За целта се назначава вещество, което при здрави индивиди причинява симптоматика, наподобяваща оплакванията на конкретния болен. Например, за главоболие от слънце може да се предпише нитроглицерин - медикамент известен със страничния си ефект - главоболие. Хомеопатичните медикаменти не могат да заместят липсващо в организма вещество. Затова хомеопатията не се прилага при заболявания като инсулинозависим диабет, хипотиреоидизъм и др. Хомеопатичното лечение е ней-ефективно когато:
  • Болестта е функционална, без настъпили трайни и необратими органични изменения.
  • Организмът е със запазени способности да реагира.
  • e възможно да се намери вещество, което при здрави индивиди да причини симптоматика, подобна на страданието на болния.

Медицински и научни анализи

Хомеопатията не се подкрепя от модерните научни изследвания. Крайните разреждания използвани при приготвянето на хомеопатичните препарати обикновено не съдържат нищо от активния компонент (няма атоми, молекули или йони) [36][37]. Идеята, че някакъв биологичен ефект може да бъде предизвикан от хомеопатичните препарати е в несъответствие с наблюдаваните експерименти на доза-ефект [38]. Предложеното решение на този проблем от хомеопатията, че водата запазва своята „памет“ или „вибрациите“ на разреденото вещество, са в противоречие със законите на физиката и химията [36]. Повечето учени смятат, че всички положителни резултати получени след взимане на хомеопатични препарати са единствено продукт на плацебо ефект [39][40], където подобрението в състоянието на пациента се базира единствено на вярата, че лечението работи [41]. Въпреки това се появяват и научни трудове, чиято научна непредубеденост е поставена под съмнение от научната общност, даващи стойност на хомеопатичното лечение. [42] [43].

Изследвания върху ефективността на хомеопатията

В края на 80-те години на 20. век, екип от учени под ръководство на Жак Бенвенист от Френския национален център за медицински изследвания обявават, че са потвърдили експериментално наличието на въздействие на хомеопатични разтвори върху биологични системи. Финансирането на научното звено на Бенвенист идвало от хомеопатичната компания Боарон, което веднага поставило съмнение за експерименталната непредубеденост на учените. [44]. Научното звено, което Бенвенист е работил, е закрито след скандалните му публикации[45], а откритията му са осмяни от научната общност - той става първия носител на две игнобеловинагради. Бенвенист е уволнен от френския Национален център за медицински изследвания за „опозоряване на родината“[45].

Етични проблеми

Хомеопатичните продукти съдържат само вода и/или алкохол, поради което като цяло се смятат за безопасни. В много редки случаи съдържат други вещества. В един такъв случай, хомеопатична компания предлага капки за нос с необичайно високо съдържание на цинков глюконат (разреден в съотношение 1:100 или "2X"), за които употребилите ги твърдят, че са предизвикали пълна загуба на обоняние.[46]. Имало е 340 такива случая, на които съдът е постановил да бъдат платени 12 милиона долара.[47] Друг важен етичен проблем е отказът от подходящо лечение за болести, които могат да бъдат излекувани с медицински средства. Познати са много случаи в които хомеопати съветват пациентите си да не се имунизират.[48][49][50] Някои хомеопати съветват пациентите си вместо ваксини да приемат хомеопатични продукти, направени от патологично изменени човешки тъкани (човешки екскременти, повърня и заразени тъкани). Самият Ханеман се е противил на такива продукти, но съвременните хомеопати ги използват, макар и да няма доказателство, че имат каквто и да е благотворен ефект.[51][52] [53] Има и случаи на хомеопати, които съветват да не се приемат лекарствени средства срещу малария.[54][55][56] Това поставя пътуващите до тропичните области на сериозен риск, тъй като няма никакви доказателства, че хомеопатичните препарати имат някакъв ефект срещу носителите на маларията[54][55][56] В друг случай от 2004, хомеопат съветва пациент да спре да взема традиционни лекарства срещу сърдечни проблеми, 4 месеца след което пациентът умира от инфаркт, причинен от спирането на лечението[57][58]
През 1978, Антъни Кемпбъл, тогава консултант на Лондонската кралска хомеопатична болница, критикува твърдения на Георгос Витулкас, че при лечението на сифилис с антибиотици могат да бъдат причинени вторични и третични сифилиси, които да засегнат и централната нервна система. Кемпбъл отхвърля това твърдение като безотговорно[59], целящо да убеди неинформирания лаик да спре лечението си, въпреки че лечение с пеницилин е ефикасно в 90% от случаите.[60]

Външни препратки

Източници

  1. ↑ Shang A, Huwiler-Müntener K, Nartey L, et al. Are the clinical effects of homoeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homoeopathy and allopathy. // Lancet 366 (9487). 2005. DOI:10.1016/S0140-6736(05)67177-2. с. 726–732.
  2. ↑ Johnson T, Boon H. Where does homeopathy fit in pharmacy practice?. // American journal of pharmaceutical education 71 (1). 2007. с. 7.
  3. ↑ Brien S, Lewith G, Bryant T. Ultramolecular homeopathy has no observable clinical effects. A randomized, double-blind, placebo-controlled proving trial of Belladonna 30C. // British journal of clinical pharmacology 56 (5). 2003. с. 562–568.
  4. ↑ McCarney RW, Linde K, Lasserson TJ. Homeopathy for chronic asthma. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (1). 2004. DOI:10.1002/14651858.CD000353.pub2. с. CD000353.
  5. ↑ McCarney R, Warner J, Fisher P, Van Haselen R. Homeopathy for dementia. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (1). 2003. с. CD003803.
    Homeopathy results. // National Health Service. Посетен на 2007-07-25.
  6. ↑ Report 12 of the Council on Scientific Affairs (A–97). // American Medical Association. Посетен на 2007-07-25.
    Linde K, Jonas WB, Melchart D, Willich S. The methodological quality of randomized controlled trials of homeopathy, herbal medicines and acupuncture. //International journal of epidemiology 30 (3). 2001. с. 526–531.
    Altunç U, Pittler MH, Ernst E. Homeopathy for childhood and adolescence ailments: systematic review of randomized clinical trials. // Mayo Clin Proc. 82 (1). 2007. с. 69–75.
  7. ↑ Belon, P., Cumps, J., Ennis, M., Mannaioni, P., Sainte-Laudy, J., Roberfroid, M., Wiegant, F. (1999) Inhibition of human basophil degranulation by successive histamine dilutions: Results of a European multi-centre trial. Inflamm. Res. 48,S17-S18
  8. ↑ Brown, V., Ennis, M. (2001) Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm. Res. 50,S47-S48
  9. ↑ Ernst E.. A systematic review of systematic reviews of homeopathy.. // Journal of Clinical Pharmacology, 2002 Dec;54(6):577-82., декември 2002. Посетен на 26.09.2009.
  10. ↑ Jim Giles. Special Report Degrees in homeopathy slated as unscientific. // Nature 446, 352-353, doi:10.1038/446352a, 21 март 2007. Посетен на 26.09.2009.
  11. ↑ Hodgson, Barbara, Barbara. In the Arms of Morpheus: The Tragic History of Morphine, Laudanum and Patent Medicines. Firefly Books, 2001. с. 18.
  12. ↑ Griffin, J. P., Venetian treacle and the foundation of medicines regulation (PDF), British Journal of Clinical Pharmacology 58:3, Page 317.DOI:10.1111/j.1365-2125.2004.02147.x
  13. ↑ Kaufman, Martin. Homeopathy in America: The Rise and Fall of a Medical Heresy. The Johns Hopkins University Press, 1971-10-01. ISBN 978-0801812385.
  14. ↑ Wright, Iaian. Shakespeare and Queens' (Part II). // Queens' College Cambridge. Посетен на 2007-10-14.
  15. ↑ Lasagna, Louis. The doctors' dilemmas. Collier Books. с. 33.
  16. ↑ Nicholls, Philip A.. Homeopathy and the Medical Profession. Croom Helm Ltd, March 1988. ISBN 978-0709918363.
  17. ↑ Hahnemann, Dr Samuel. Organon of medicine. Leipzig, 1818.
  18. ↑ Hahnemann, Samuel. Appeal to Thinking Philanthropist Respecting the Mode of Propagation of the Asiatic Choler. // 1831. Посетен на 2007-08-13.
  19. ↑ Спангенбърг, Рей и др. История на науката. Том втори. София, Рива, 2007. ISBN 978-954-320-118-1. с. 93.
  20. ↑ а б Mahlon W. Wagner. Хомеопатията - „Нова наука“ или „Ню ейдж“. // www.homeowatch.org, 22.01.2008. Посетен на 22.01.2008.
  21. ↑ Питър Чапел, Хомеопатия - Практически наръчник, изд. Хемус, София, 2000 г., стр.11, стр13
  22. ↑ Д-р Раджан Шанкаран, Духът на хомеопатията, изд. Анхира, София, 2001, стр.5, стр.11, стр14-15:
  23. ↑ M.L.Cowan et al.. Ultrafast memory loss and energy redistribution in the hydrogen bond network of liquid H2O (pdf). // Nature, 10.03.2005. Посетен на 22.01.2008.
  24. ↑ J. Maddox; J. Randi, W. W. Stewart. "High-dilution" experiments a delusion [http://br.geocities.com/criticandokardec/benveniste02.pdf mirror]. // сп. Нейчър (Nature), 28.07.1988. Посетен на 22.01.2008.
  25. ↑ Homeopathy - the test (филм на BBC). // програма Horizon на BBC. Посетен на 22.01.2008.
  26. ↑ Teixeira1 J, Luzar A, Longeville S.. Dynamics of hydrogen bonds: how to probe their role in the unusual properties of liquid water. // J. Phys.: Condens. Matter18. 2006. DOI:10.1088/0953-8984/18/36/S09. с. S2353–S2362.
  27. ↑ Lionel Milgrom. Icy claims that water has memory. // New Scientist, 11 юни 2003. Посетен на 22.01.2008.
  28. ↑ Посланията на водата
  29. ↑ Историята на хомеопатията
  30. ↑ Научни резюмета по хомеопатия
  31. ↑ Научни дисциплини без наука
  32. ↑ [(http://www.academie-medecine.fr/upload/base/avis_116_fichier_lie.rtf Maurice GUÉNIOT, membre de l'Acamédie nationale de médecine]
  33. ↑ Изпълнителна агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването
  34. ↑ Харта на лекаря-хомеопат
  35. ↑ Университетски курс по хомеопатия МУ-Пловдив
  36. ↑ а б Teixeira J. Can water possibly have a memory? A sceptical view. // Homeopathy : the journal of the Faculty of Homeopathy 96 (3). 2007. DOI:10.1016/j.homp.2007.05.001. с. 158-162.
  37. ↑ Milgrom LR. Conspicuous by its absence: the Memory of Water, macro-entanglement, and the possibility of homeopathy. // Homeopathy : the journal of the Faculty of Homeopathy 96 (3). 2007. DOI:10.1016/j.homp.2007.05.002. с. 209–19.
  38. ↑ Levy G. Kinetics of drug action: an overview. // J. Allergy Clin. Immunol. 78 (4 Pt 2). 1986. с. 754–61.
  39. ↑ Barrett, Stephen. Homeopathy: The Ultimate Fake. // National Institutes of Health. NCCAM, 2004-12-28. Посетен на 2007-07-25.
  40. ↑ Dynamization and Dilution. // Посетен на 2007-07-24.
  41. ↑ Ernst E. Placebo: new insights into an old enigma. // Drug Discov. Today 12 (9-10). 2007. с. 413–8.
  42. ↑ Belon, P., Cumps, J., Ennis, M., Mannaioni, P., Sainte-Laudy, J., Roberfroid, M., Wiegant, F. (1999) Inhibition of human basophil degranulation by successive histamine dilutions: Results of a European multi-centre trial. Inflamm. Res. 48,S17-S18
  43. ↑ Brown, V., Ennis, M. (2001) Flow-cytometric analysis of basophil activation: inhibition by histamine at conventional and homeopathic concentrations. Inflamm. Res. 50,S47-S48
  44. ↑ Walter Sullivan. Water That Has a Memory? Skeptics Win Second Round. // New York Times, 27 юли 1988. Посетен на 19.03.2008.
  45. ↑ а б Obituary: Jacques Benveniste. // Independant. Посетен на 19.03.2008.
  46. ↑ Zicam Marketers Sued. // Homeowatch.org. Посетен на 19.03.2008.
  47. ↑ Boodman, S.. Paying through the Nose. // Washington Post, 31 януари 2006. Посетен на 2007-10-25.
  48. ↑ Ernst E. The attitude against immunisation within some branches of complementary medicine. // Eur. J. Pediatr. 156 (7). 1997. с. 513–515.
  49. ↑ Ernst E, White AR. Homoeopathy and immunization. // The British journal of general practice: the journal of the Royal College of General Practitioners 45 (400). 1995. с. 629–630.
  50. ↑ Ernst E. Rise in popularity of complementary and alternative medicine: reasons and consequences for vaccination. // Vaccine 20 Suppl 1. 2001. с. S90–3; discussion S89.
  51. ↑ Pray, W.S.. A challenge to the credibility of homeopathy. // Am. J. Pain Mangmnt., (2). 1992. с. 63–71.
  52. ↑ English, John. The issue of immunization. // British Homoeopathic journal 81 (4). October 1992. с. 161–163.
  53. ↑ Walter Last. Homeopathy - Use Your Own Body Fluids. // Посетен на 20.03.2008.
  54. ↑ а б Jha, Alok. Homeopaths 'endangering lives' by offering malaria remedies. // 2006-07-14. Посетен на 2007-07-25.
  55. ↑ а б Delaunay P, Cua E, Lucas P, Marty P. Homoeopathy may not be effective in preventing malaria. // BMJ 321 (7271). 2000. с. 1288.
  56. ↑ а б Jones, Meirion. Malaria advice 'risks lives'. // BBC News, 2006-07-14. Посетен на 2007-07-25.
  57. ↑ Bunyan, Nigel. Patient died after being told to stop heart medicine. // Daily Telegraph, 22/03/2007. Посетен на 2007-10-15.
  58. ↑ Fitness to PractiSe Panel hearing on Dr Marisa Viegas. // General Medical Council, June 2007. Посетен на 2007-10-15.
  59. ↑ Critical review of The Science of Homeopathy from the British Homoeopathic Journal Volume 67, Number 4, October 1978
  60. ↑ Birnbaum NR, Goldschmidt RH, Buffett WO. Resolving the common clinical dilemmas of syphilis. // American family physician 59 (8). 1999. с. 2233-40, 2245-6.
в
Етикети:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)