Клошар с 2 висши съсипа бизнеса на благодетеля си

Мария ПЕТРОВА, 01 Септември 2011; 15:10

Биофермерът Атанас Топалов даде храна и подслон на бивш преводач. Той уморил от жажда почти 100 пилета за няколко хиляди лева

На клошаря висшист Живко Кутлов, чиято потресаваща история бе разказана в “Марица”, се отдаде невероятният шанс да заживее буквално по царски. Едно птиче кацна на рамото му, но той най-безцеремонно го пропъди. Действително три дни нещастникът си е поживял като Симеончо в близко до Пловдив родопско село, но както се казва в приказките - всяко чудо за три дни. Лошото е, че приказката е свършила с изгонване на Живко от палата, но едва ли той е кахърен за това. Единственият, който съжалява, е човекът, който му е протегнал ръка. Но не заради благородния жест да приюти бездомника, а заради несгодите, които преживява сега от доброжелателството си към него. Полусъсипан бизнес, много ядове и загуби за хиляди лева. Това е причинил за три дни Живко Кутлов на биофермера Атанас Топалов.

Ден след публикацията “Преводач с две висши чака за паница безплатна супа” Атанас Топалов се обади в редакцията и заяви желание да помогне на бившия преводач по френски език. Имам нужда от някой, който да е постоянно в стопанството ми. Работя в Пловдив и нямам възможност всеки ден да ходя там. Отглеждам 100 малки пиленца от специална селектирана порода за месо и яйца. Не мога да си позволя да наема работник на заплата, но мога да подсигуря храна и подслон на несретника, още повече че не е случаен, а културен и образован човек. Мисля, че ще е доволен, като му направя добро да го приютя, а аз ще съм спокоен, че във фермата има човек, обясни Атанас Топалов.

Нямаше и седмица, когато фермерът отново ни потърси. Този път, за да сподели какъв ужас е преживял, след като е настанил Живко Кутлов във фермата. Намерих Живко в католическата църква “Св. Богородица Лурдска” до Събота пазара. Тъкмо обядваше и докато изчаквах да се нахрани, една сестра полякиня от църквата подробно ме разпита за какво го търся. След като се запознахме, му обясних, че ако се съгласи да живее във фермата, единствената му грижа ще е само да дава храна на малките пиленца и ако се наложи да долива вода в поилката, която е полуавтоматична. Съвсем лека работа за не повече от пет минути. През другото време щеше да е абсолютно свободен. Отговори ми, че трябва да дойде и да види и тогава ще прецени дали да приеме. Тук е по-хубаво от новотела, ахна той, след като разгледа стопанството и къщата. Съгласи се да остане без капка колебание.

Разказа ми, че имал разни заболявания, поради което не можел да върши тежка работа. Имал и проблеми със зъбите и предпочитал мека храна. Изреди какво да му купя и напълних хладилника само с негови поръчки - различни сирена, салами, пилешки бутчета, яйца, бира и цигари в количество за няколко дни. Сигурен съм, че такова изобилие не е виждал за цяла година. Казах му, че може да си къса от двора какъвто пресен зеленчук му се прияде или да си отвори правени от мен зеленчукови консерви. Всичко, което отглеждам там, е биологично, без грам изкуствени торове и препарати. Имам домати, краставици, чушки, тиквички, моркови, различни подправки и какво ли не още. Дадох му чисто нов мобилен телефон. На негово разположение оставих кафе-машина, микровълнова фурна, телевизор и радио. Дадох му и пари. Имах намерение и сателит да му сложа. Жена ми беше напълнила една чанта с ново бельо, дрехи и чаршафи. Допълнително му занесох и няколко книги. Казах му да се изкъпе, постоянно имам топла вода от слънчев бойлер. Преди да си тръгна към Пловдив, го представих и на съседите. Предупредих го да внимава, защото му поверявам всичко, което там съм сътворил съвсем сам, с двете си ръце. И ако направи някаква поразия, ще го смачкам, защото във фермата съм вложил сърцето и душата си. Казах му също, че няколко дни ще е сам, защото няма да имам време да се качвам горе. Предстоеше да организираме тържество за 50-годишния юбилей на жена ми и да посрещаме гости от страната и чужбина. Наистина заради празника на съпругата ми не можах да го проуча предварително. Спешно ми трябваше човек във фермата и му се предоверих, но сгреших. Две негови действия ми дадоха сигнал, че не е много стока, но си затворих очите. В момента, в който му давах последни напътствия, той си хвърли димящия фас към купчина слама, която можеше да се запали. После хвърли на земята, а не в коша опаковка от бонбон.

По пътя за града си мислех с какво още мога да помогна на този човек. Смятах да го закарам във Военна болница, където съм домакин, да му съдействам да му направят пълни изследвания и евентуално да се лекува. После и на зъболекар да го заведа. Тъй като имам мечта да развивам бизнеса си в насока селски туризъм, съм изготвил проект за изграждане на екокъщички, в които да посрещам чужденци. Вече виждах Живко като преводач от френски език, и то на добра заплата...

Нямам думи да опиша какво почувствах в мига, когато видях в какво състояние са стопанството и къщата ми след три дни. Не можех да повярвам на очите си. 80 на сто от пиленцата бяха умрели от жажда, а останалите агонизираха. В същото време Живко безгрижно си лежеше на хамака с бира в ръка. Горките, били са подложени на бавна и мъчителна смърт. Кафе-машината бе на парчета, тенджерата с разлято олио на земята. Отделно бе изровил и пил от три бутилки с ракия, които предварително бях белязал. А беше казал, че заради болежките си пие само бира и най-много по една чаша бяла вино.

Нещастникът има късмета да се спаси само с изгонване. Нямах сили да му посегна. Същия ден ми се бе родила внучка и бях на крилете на щастието. На фона на огромната радост всичко, което бях загубил - пилета и вложените в тях няколко хиляди лева, ми се видя дребно. Казах му само: какво си направил, освен че ми съсипа бизнеса, уби вярата ми в доброто у човек. Благодари се на Бога, че ще те пожаля. Тук можеше да живееш като цар. Съжалявам, не исках така да стане, бе единственото, което клошарят смотолеви. Явно очакваше, че ще го изгоня. Не се възпротиви, като разбра, че повече и секунда няма го държа, нито пък ме моли да му простя. Явно не е оценил това, което направих за него. Дали си е давал сметка, че получава шанс да се върне към цивилизования живот, не знам. Със сигурност обаче знам, че той не е искал да се очовечи или е получил деформация на личността, щом позволи сам да си изпусна късмета. Може би просяшкият начин на живот, мизерията и мръсотията пЈ му допадат, недоумява Атанас Топалов.