Мария ПЕТРОВА, 01 Септември 2011; 15:10
Биофермерът Атанас Топалов даде храна и подслон на бивш преводач. Той уморил от жажда почти 100 пилета за няколко хиляди лева
На клошаря висшист Живко Кутлов, чиято потресаваща история бе разказана в “Марица”, се отдаде невероятният шанс да заживее буквално по царски. Едно птиче кацна на рамото му, но той най-безцеремонно го пропъди. Действително три дни нещастникът си е поживял като Симеончо в близко до Пловдив родопско село, но както се казва в приказките - всяко чудо за три дни. Лошото е, че приказката е свършила с изгонване на Живко от палата, но едва ли той е кахърен за това. Единственият, който съжалява, е човекът, който му е протегнал ръка. Но не заради благородния жест да приюти бездомника, а заради несгодите, които преживява сега от доброжелателството си към него. Полусъсипан бизнес, много ядове и загуби за хиляди лева. Това е причинил за три дни Живко Кутлов на биофермера Атанас Топалов.
Ден след публикацията “Преводач с две висши чака за паница безплатна супа” Атанас Топалов се обади в редакцията и заяви желание да помогне на бившия преводач по френски език. Имам нужда от някой, който да е постоянно в стопанството ми. Работя в Пловдив и нямам възможност всеки ден да ходя там. Отглеждам 100 малки пиленца от специална селектирана порода за месо и яйца. Не мога да си позволя да наема работник на заплата, но мога да подсигуря храна и подслон на несретника, още повече че не е случаен, а културен и образован човек. Мисля, че ще е доволен, като му направя добро да го приютя, а аз ще съм спокоен, че във фермата има човек, обясни Атанас Топалов.
Нямаше и седмица, когато фермерът отново ни потърси. Този път, за да сподели какъв ужас е преживял, след като е настанил Живко Кутлов във фермата. Намерих Живко в католическата църква “Св. Богородица Лурдска” до Събота пазара. Тъкмо обядваше и докато изчаквах да се нахрани, една сестра полякиня от църквата подробно ме разпита за какво го търся. След като се запознахме, му обясних, че ако се съгласи да живее във фермата, единствената му грижа ще е само да дава храна на малките пиленца и ако се наложи да долива вода в поилката, която е полуавтоматична. Съвсем лека работа за не повече от пет минути. През другото време щеше да е абсолютно свободен. Отговори ми, че трябва да дойде и да види и тогава ще прецени дали да приеме. Тук е по-хубаво от новотела, ахна той, след като разгледа стопанството и къщата. Съгласи се да остане без капка колебание.
Разказа ми, че имал разни заболявания, поради което не можел да върши тежка работа. Имал и проблеми със зъбите и предпочитал мека храна. Изреди какво да му купя и напълних хладилника само с негови поръчки - различни сирена, салами, пилешки бутчета, яйца, бира и цигари в количество за няколко дни. Сигурен съм, че такова изобилие не е виждал за цяла година. Казах му, че може да си къса от двора какъвто пресен зеленчук му се прияде или да си отвори правени от мен зеленчукови консерви. Всичко, което отглеждам там, е биологично, без грам изкуствени торове и препарати. Имам домати, краставици, чушки, тиквички, моркови, различни подправки и какво ли не още. Дадох му чисто нов мобилен телефон. На негово разположение оставих кафе-машина, микровълнова фурна, телевизор и радио. Дадох му и пари. Имах намерение и сателит да му сложа. Жена ми беше напълнила една чанта с ново бельо, дрехи и чаршафи. Допълнително му занесох и няколко книги. Казах му да се изкъпе, постоянно имам топла вода от слънчев бойлер. Преди да си тръгна към Пловдив, го представих и на съседите. Предупредих го да внимава, защото му поверявам всичко, което там съм сътворил съвсем сам, с двете си ръце. И ако направи някаква поразия, ще го смачкам, защото във фермата съм вложил сърцето и душата си. Казах му също, че няколко дни ще е сам, защото няма да имам време да се качвам горе. Предстоеше да организираме тържество за 50-годишния юбилей на жена ми и да посрещаме гости от страната и чужбина. Наистина заради празника на съпругата ми не можах да го проуча предварително. Спешно ми трябваше човек във фермата и му се предоверих, но сгреших. Две негови действия ми дадоха сигнал, че не е много стока, но си затворих очите. В момента, в който му давах последни напътствия, той си хвърли димящия фас към купчина слама, която можеше да се запали. После хвърли на земята, а не в коша опаковка от бонбон.
По пътя за града си мислех с какво още мога да помогна на този човек. Смятах да го закарам във Военна болница, където съм домакин, да му съдействам да му направят пълни изследвания и евентуално да се лекува. После и на зъболекар да го заведа. Тъй като имам мечта да развивам бизнеса си в насока селски туризъм, съм изготвил проект за изграждане на екокъщички, в които да посрещам чужденци. Вече виждах Живко като преводач от френски език, и то на добра заплата...
Нямам думи да опиша какво почувствах в мига, когато видях в какво състояние са стопанството и къщата ми след три дни. Не можех да повярвам на очите си. 80 на сто от пиленцата бяха умрели от жажда, а останалите агонизираха. В същото време Живко безгрижно си лежеше на хамака с бира в ръка. Горките, били са подложени на бавна и мъчителна смърт. Кафе-машината бе на парчета, тенджерата с разлято олио на земята. Отделно бе изровил и пил от три бутилки с ракия, които предварително бях белязал. А беше казал, че заради болежките си пие само бира и най-много по една чаша бяла вино.
Нещастникът има късмета да се спаси само с изгонване. Нямах сили да му посегна. Същия ден ми се бе родила внучка и бях на крилете на щастието. На фона на огромната радост всичко, което бях загубил - пилета и вложените в тях няколко хиляди лева, ми се видя дребно. Казах му само: какво си направил, освен че ми съсипа бизнеса, уби вярата ми в доброто у човек. Благодари се на Бога, че ще те пожаля. Тук можеше да живееш като цар. Съжалявам, не исках така да стане, бе единственото, което клошарят смотолеви. Явно очакваше, че ще го изгоня. Не се възпротиви, като разбра, че повече и секунда няма го държа, нито пък ме моли да му простя. Явно не е оценил това, което направих за него. Дали си е давал сметка, че получава шанс да се върне към цивилизования живот, не знам. Със сигурност обаче знам, че той не е искал да се очовечи или е получил деформация на личността, щом позволи сам да си изпусна късмета. Може би просяшкият начин на живот, мизерията и мръсотията пЈ му допадат, недоумява Атанас Топалов.
Показват се публикациите с етикет вестник "Марица". Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вестник "Марица". Показване на всички публикации
Шпионски програми заменят частните детективи
Над 200 доставчици в интернет предлагат приложения, които превръщат собствения ви джиесем в подслушвателно устройство
Забелязали ли сте, че все повече хора напоследък при важен разговор предпочитат да изключат мобилния си телефон. Други пък директно свалят батерията. Трети направо го оставят в колата си. Параноята за подслушване тресе все повече хора. И с напредването на технологиите страховете стават все по-основателни.
Днес мобилните телефони са натъпкани с толкова много лична информация и имат толкова нови технически възможности, че хакването им се е превърнало в сериозен бизнес. От години се разработват софтуерни инструменти, които превръщат телефоните в устройства за шпиониране. Засега обаче има доста ограничения. Най-важното е, че се изисква физически достъп до телефона - за да се инсталира шпионската програма. Реално нуждата от подобен физически достъп сериозно намалява опасността от шпиониране чрез мобилния телефон.
Но в последно време има и примери за шпионски програми, които могат да бъдат инсталирани на телефона без нужда от физически достъп - например на къси разстояния чрез Bluetooth технологията.
Освен че правят опити да инсталират шпионски програми от големи разстояния, хакерите разработват и специални вируси и троянски коне, които да атакуват мобилните телефони. Подобни програми подмамват потребителите да теглят и инсталират шпионски програми на телефоните си по същия начин, по който работят имейлите с прикачени вируси.
Друг проблем за хакерите е, че едва 15 процента от притежателите на джиесеми имат смарт телефони с достатъчно усъвършенствани операционни системи, които да могат да бъдат ударени от подобна атака. При компютрите няма подобен проблем, там Уиндоус е толкова разпространен, че 95% от всички машини могат да бъдат атакувани по един и същи начин. Но при телефоните има много операционни системи и един вирус не може да се използва, за да зарази масово много устройства. Това обаче не означава, че някой ден усъвършенстваните телефони, които носим навсякъде, няма да станат наистина удобна мишена за шпионските програми. Колкото повече функции има един телефон, толкова повече шансове имат хакерите да се възползват от тях. Така че потребителите трябва да се отнасят със същото внимание към смарт телефоните си, с което се отнасят към персоналните си компютри. Например никога не трябва да отварят файл или да инсталират програма, чийто произход не знаят.
Най-параноичните вероятно биха последвали съвета да махат батерията на телефона си, когато не го използват. Това ще предотврати всички опити той да бъде използван като устройство за шпиониране, но и драстично ще намали ползата от самия телефон.
Параноята от подслушване обаче е съпътствана и от желанието на огромен брой хора да шпионират свои близки съпрузи, деца, любовници или служители. Точно това са потребителите, които масово пазаруват устройства и програми в интернет.
“Да хванеш съпругата си в изневяра... Досега никога не е било толкова лесно! SPYMASTER е детективът, който ще я залови на място.
Как да предпазиш децата си от насилие? SPYMASTER ще бди постоянно над тях!
Време е да влезете в съдружие и със SPYMASTER - вашия нов колега, с помощта на който много бързо и лесно ще разберете дали бизнес партньорът ви е в действителност само ВАШ партньор.
Дали децата ви или вашите служители не злоупотребяват с мобилните телефони, които сте им дали? Употребяват ли ги целесъобразно, или ги използват и за нерегламентирани разговори и съобщения?”
Това са само част от примамливите оферти на един от интернет магазините. В сайта си тази програма се рекламира като “Доставчик на истина”. За да бъде закупена, клиентът трябва да предостави идентификационния номер на телефона, който иска да подслушва. След инсталирането на приложението той може да подслушва всички разговори в реално време чрез скрита конферентна връзка, да чете получените и написани есемеси, да подслушва разговорите чрез шпионски микрофон, дори в случай, когато телефонът е изключен. Микрофонът не работи единствено при извадена батерия или СИМ-карта.
Предложения за шпионски софтуер в мрежата имат минимум 200 доставчика. Цените варират от 300 до 4000 лева.
В сайтовете си търговците често добавят и стряскаща статистика от типа на:
“Знаете ли, че:
-85% от жените, чувстващи, че партньорът им изневерява, потвърждават своите съмнения;
-50% от мъжете, които усещат, че половинката им кръшка, в действителност не са се лъгали;
-70% от омъжените жени не знаят нищо за сексуалните похождения на съпрузите си;”
При подобни цифри мнозина биха се изкушили да пуснат “бръмбара” в телефона на половинката си.
В своите оферти доставчиците отделят сериозно внимание на законността на съответните устройства. Позовавайки се на правилото, че всичко което не е разрешено, е позволено, търговците обясняват, че всеки има право да се грижи за сигурността на децата си и да проверява лоялността на своите служители. В общите условия, които клиентите подписват, те се отказват от всякакви претенции към фирмата при евентуални съдебни дела, а също така че дистрибуторите не носят отговорност за нанесени щети и т.н. Освен това клиентите се задължават да не ползват софтуера за незаконни цели. Което естествено не се изпълнява, тъй като подслушването само по себе си е незаконно. Но пък по този начин търговците си “измиват ръцете” и не носят никаква отговорност.
Издирван за убийство пише до “Марица”: Осъдиха ме, защото тръгнах да си търся правата
Парашкева ИВАНОВА, 02 Септември 2011; 09:31
Стайко Иванов смята, че е невинен, а процеса определя като фарс
Кърджалиецът Стайко Иванов, който преди два месеца заплаши да взриви няколко съдилища в България, включително и пловдивския Апелативен съд, изпрати запис с послание до вестник “Марица”. Мъжът, който има присъда за убийство, потвърдена от Върховния касационен съд, е в нелегалност и е обявен за национално издирване. Той обаче е категоричен, че е невинен, че разследването и съдебният процес срещу него са били истински фарс, и настоява за преразглеждане на делото. Местонахождението му засега не е известно, според запознати Стайко се укривал в чужбина. Преди два дни в редакцията на вестника пристигна диск, на който Иванов е записал свое обръщение към медиите, магистратите и обществото.
“От този момент обявявам гражданско неподчинение с всички произтичащи от това действия. Причината е извършената несправедливост от българския съд, както и грубото потъпкване на закона, довело до моята осъдителна присъда. Съдебният процес срещу мен, проведен не по реда и законите на Република България, бе с цел назидание за всички граждани, решили да си търсят правата. Той трябва да внуши чувство на страх към всеки, който прояви гражданска позиция.
Ето какво се случи с мен и нека всеки прецени дали съм прав. Преди 14 години станах свидетел на убийство. Впоследствие бях арестуван и задържан в продължение на 7 месеца, без да ми се даде възможност да се запозная с мотивите и доказателствата, довели до моето задържане. Бях разпитван от разследващите органи без защитник, въпреки моето изрично желание да присъства адвокат. Бях заставен да подпиша манипулирани показания, написани от следовател. По-късно тези показания бяха приети в моя вреда от съда. След три дни ми бе повдигнато обвинение, което аз отказах да подпиша. Последва ново потъпкване на закона - обвинението бе подписано от тяхна страна в присъствието на двама подготвени свидетели. Това бе констатирано и от Върховния касационен съд, но явно някои хора са над закона. И престъплението им само бе регистрирано, без да бъдат наказани.
Същият разследващ орган продължава с престъпленията си, като унищожава веществените доказателства по случая - връща автобуса, в който е извършено убийството, в който има следи от кръв, отпечатъци и други улики. В закона ясно е казано, че веществените доказателства се съхраняват до приключване на делото. По този начин бе пресечен пътят ми да се защитавам. С решението си съдът узакони тези незаконни действия. През 2005 година с постановление на Окръжна прокуратура-Хасково е прекратено. Получих препис от постановлението, като такива бяха изпратени до КПП-Свиленград и Паспортна служба-Кърджали за вдигане на ограничителните мерки, които ми бяха наложени. Аз естествено не обжалвах, защото решението бе в моя полза. Беше ми върната паричната гаранция и си извадих задграничен паспорт. Реших да си потърся правата по закона за отговорността на държавата към гражданите и подадох жалба в съда. В резултат на това 8 месеца по-късно апелативен прокурор от Пловдив издава постановление, с което отменя това на Окръжния съд, в края на постановлението пише, цитирам: Настоящото постановление да Не се връчва на обвиняемия. С което грубо показва правата ми. Считам последващия съдебен процес, основаващ се на документ, изготвен не по реда на надзора, да бъде обявен за нищожен. По време на делото не бе даден и отговор на въпроса каква е връзката между мен и изстреляния куршум, тъй като химико-физичната експертиза показа, че не може аз да съм стрелял. Магистратите не успяха да намерят и мотив, с който да подкрепят хипотезата, че аз съм убил човека. При тези противоречиви факти как съдът стигна до заключението, че аз съм извършител на въпросното убийство? Целият съдебен процес е фарс, с цел сплашване на гражданите. Надявам се да бъда подкрепен от обществото и да изградим една нова съдебна система, в която върховенството на закона е над всичко”.
Присъдата на Стайко Иванов идва 14 години след мистериозното убийство на македонския шофьор Киро Тодоровски. На 11 май 1997 г. кърджалиецът отива на панаира в Пловдив. Той е делтапланерист и отива да разгледа щанда на летателните машини. Решава да се прибере на автостоп. Пеш изминава разстоянието от панаира до околовръстното. “Застанах пред една полицейска автопатрулка и оттам стопирах близо час. Спря един македонски микробус. С водача му Киро Тодоровски, мъж на около 60, набързо се сприятелихме, както става в подобни случаи. Оказа се, че пътува за Турция. Преди Хасково, в района на с. Клокотница, някакъв тип махна с ръка. Шофьорът спря и непознатият се качи зад нас във “Фиат Дукато”. Малко преди детелината, покрай картинг пистата, където пътят се отклонява за Димитровград, помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана страшното: оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на водача и го уби в движение. Всичко стана за секунди. Нямам и много ясни спомени. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в едно крайпътно дърво”, разказва своята версия Стайко.
Прокуратурата и полицията обаче са на друго мнение. Основните подозрения са насочени към самия Стайко, въпреки че в странната ситуация мотивът за убийството се губи. Шофьорът не е ограбен, лични отношения са изключени, защото двамата не са се познавали от преди. Срещу него са повдигнати обвинения по чл. 115 от НК за умишлено убийство и чл. 119, ал.2, т.2 за убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Законът предвижда от 10 до 20 години затвор.
По време на разследването не е намерено нито оръжието, нито гилзата от патрона - най-сериозните веществени доказателства. Самият първоначален оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. Въпреки че Стайко обяснява на полицаите, че се е стреляло, те решават, че той е в шок и халюцинира. Едва след аутопсията е направен втори оглед.
Парадоксално е, че през цялото време, докато срещу него върви процес за убийство, Стайко Иванов отказва да си наеме адвокат, а като негов защитник служебно се явява адвокат Добри Рангелов. Подсъдимият твърди, че е невинен, затова смята, че не е редно да плаща на защитници. Не прави опит и да избяга. Явява се в съда и дори иска показанията му да бъдат филмирани, защото твърди, че при изготвянето на протоколите думите му се отразяват превратно. След като вижда окончателната присъда, той изпада в шок. Тогава изпраща писма до всички инстанции, през които е минало делото му.
“Преди да си отида от този свят, искам да направя нещо, с което да огранича възможността на такива като вас в бъдеще да продължават да тровят живота на нормалните хора. За целта подготвям няколко бомбени атентата. Надявам се да успея в това последно в живота ми принудително начинание. Имайте предвид, че всеки опит да бъда заловен ще е обречен на провал. Всеки, доближил се до мен, ще бъде взривен от бомбата, прикрепена към тялото ми, с която нося постоянно моя еднопосочен билет към отвъдното.
Ако има Господ, нека ми прости!”.
Три месеца след това писмо няма последвали действия, с изключение на един фалшив сигнал за бомба в Хасковския окръжен съд. Охраната на съдебните палати е информирана за заплахите и гражданите, които влизат, се проверяват обстойно. Приятелката на Стайко - Славка Ангелова, която вярва в неговата невинност, е изпратила писма до няколко международни правозащитни организации и до главния прокурор. Засега ответна реакция няма.
Стайко Иванов смята, че е невинен, а процеса определя като фарс
Кърджалиецът Стайко Иванов, който преди два месеца заплаши да взриви няколко съдилища в България, включително и пловдивския Апелативен съд, изпрати запис с послание до вестник “Марица”. Мъжът, който има присъда за убийство, потвърдена от Върховния касационен съд, е в нелегалност и е обявен за национално издирване. Той обаче е категоричен, че е невинен, че разследването и съдебният процес срещу него са били истински фарс, и настоява за преразглеждане на делото. Местонахождението му засега не е известно, според запознати Стайко се укривал в чужбина. Преди два дни в редакцията на вестника пристигна диск, на който Иванов е записал свое обръщение към медиите, магистратите и обществото.
“От този момент обявявам гражданско неподчинение с всички произтичащи от това действия. Причината е извършената несправедливост от българския съд, както и грубото потъпкване на закона, довело до моята осъдителна присъда. Съдебният процес срещу мен, проведен не по реда и законите на Република България, бе с цел назидание за всички граждани, решили да си търсят правата. Той трябва да внуши чувство на страх към всеки, който прояви гражданска позиция.
Ето какво се случи с мен и нека всеки прецени дали съм прав. Преди 14 години станах свидетел на убийство. Впоследствие бях арестуван и задържан в продължение на 7 месеца, без да ми се даде възможност да се запозная с мотивите и доказателствата, довели до моето задържане. Бях разпитван от разследващите органи без защитник, въпреки моето изрично желание да присъства адвокат. Бях заставен да подпиша манипулирани показания, написани от следовател. По-късно тези показания бяха приети в моя вреда от съда. След три дни ми бе повдигнато обвинение, което аз отказах да подпиша. Последва ново потъпкване на закона - обвинението бе подписано от тяхна страна в присъствието на двама подготвени свидетели. Това бе констатирано и от Върховния касационен съд, но явно някои хора са над закона. И престъплението им само бе регистрирано, без да бъдат наказани.
Същият разследващ орган продължава с престъпленията си, като унищожава веществените доказателства по случая - връща автобуса, в който е извършено убийството, в който има следи от кръв, отпечатъци и други улики. В закона ясно е казано, че веществените доказателства се съхраняват до приключване на делото. По този начин бе пресечен пътят ми да се защитавам. С решението си съдът узакони тези незаконни действия. През 2005 година с постановление на Окръжна прокуратура-Хасково е прекратено. Получих препис от постановлението, като такива бяха изпратени до КПП-Свиленград и Паспортна служба-Кърджали за вдигане на ограничителните мерки, които ми бяха наложени. Аз естествено не обжалвах, защото решението бе в моя полза. Беше ми върната паричната гаранция и си извадих задграничен паспорт. Реших да си потърся правата по закона за отговорността на държавата към гражданите и подадох жалба в съда. В резултат на това 8 месеца по-късно апелативен прокурор от Пловдив издава постановление, с което отменя това на Окръжния съд, в края на постановлението пише, цитирам: Настоящото постановление да Не се връчва на обвиняемия. С което грубо показва правата ми. Считам последващия съдебен процес, основаващ се на документ, изготвен не по реда на надзора, да бъде обявен за нищожен. По време на делото не бе даден и отговор на въпроса каква е връзката между мен и изстреляния куршум, тъй като химико-физичната експертиза показа, че не може аз да съм стрелял. Магистратите не успяха да намерят и мотив, с който да подкрепят хипотезата, че аз съм убил човека. При тези противоречиви факти как съдът стигна до заключението, че аз съм извършител на въпросното убийство? Целият съдебен процес е фарс, с цел сплашване на гражданите. Надявам се да бъда подкрепен от обществото и да изградим една нова съдебна система, в която върховенството на закона е над всичко”.
Присъдата на Стайко Иванов идва 14 години след мистериозното убийство на македонския шофьор Киро Тодоровски. На 11 май 1997 г. кърджалиецът отива на панаира в Пловдив. Той е делтапланерист и отива да разгледа щанда на летателните машини. Решава да се прибере на автостоп. Пеш изминава разстоянието от панаира до околовръстното. “Застанах пред една полицейска автопатрулка и оттам стопирах близо час. Спря един македонски микробус. С водача му Киро Тодоровски, мъж на около 60, набързо се сприятелихме, както става в подобни случаи. Оказа се, че пътува за Турция. Преди Хасково, в района на с. Клокотница, някакъв тип махна с ръка. Шофьорът спря и непознатият се качи зад нас във “Фиат Дукато”. Малко преди детелината, покрай картинг пистата, където пътят се отклонява за Димитровград, помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана страшното: оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на водача и го уби в движение. Всичко стана за секунди. Нямам и много ясни спомени. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в едно крайпътно дърво”, разказва своята версия Стайко.
Прокуратурата и полицията обаче са на друго мнение. Основните подозрения са насочени към самия Стайко, въпреки че в странната ситуация мотивът за убийството се губи. Шофьорът не е ограбен, лични отношения са изключени, защото двамата не са се познавали от преди. Срещу него са повдигнати обвинения по чл. 115 от НК за умишлено убийство и чл. 119, ал.2, т.2 за убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Законът предвижда от 10 до 20 години затвор.
По време на разследването не е намерено нито оръжието, нито гилзата от патрона - най-сериозните веществени доказателства. Самият първоначален оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. Въпреки че Стайко обяснява на полицаите, че се е стреляло, те решават, че той е в шок и халюцинира. Едва след аутопсията е направен втори оглед.
Парадоксално е, че през цялото време, докато срещу него върви процес за убийство, Стайко Иванов отказва да си наеме адвокат, а като негов защитник служебно се явява адвокат Добри Рангелов. Подсъдимият твърди, че е невинен, затова смята, че не е редно да плаща на защитници. Не прави опит и да избяга. Явява се в съда и дори иска показанията му да бъдат филмирани, защото твърди, че при изготвянето на протоколите думите му се отразяват превратно. След като вижда окончателната присъда, той изпада в шок. Тогава изпраща писма до всички инстанции, през които е минало делото му.
“Преди да си отида от този свят, искам да направя нещо, с което да огранича възможността на такива като вас в бъдеще да продължават да тровят живота на нормалните хора. За целта подготвям няколко бомбени атентата. Надявам се да успея в това последно в живота ми принудително начинание. Имайте предвид, че всеки опит да бъда заловен ще е обречен на провал. Всеки, доближил се до мен, ще бъде взривен от бомбата, прикрепена към тялото ми, с която нося постоянно моя еднопосочен билет към отвъдното.
Ако има Господ, нека ми прости!”.
Три месеца след това писмо няма последвали действия, с изключение на един фалшив сигнал за бомба в Хасковския окръжен съд. Охраната на съдебните палати е информирана за заплахите и гражданите, които влизат, се проверяват обстойно. Приятелката на Стайко - Славка Ангелова, която вярва в неговата невинност, е изпратила писма до няколко международни правозащитни организации и до главния прокурор. Засега ответна реакция няма.
Абонамент за:
Публикации (Atom)