Стайко Иванов смята, че е невинен, а процеса определя като фарс
Кърджалиецът Стайко Иванов, който преди два месеца заплаши да взриви няколко съдилища в България, включително и пловдивския Апелативен съд, изпрати запис с послание до вестник “Марица”. Мъжът, който има присъда за убийство, потвърдена от Върховния касационен съд, е в нелегалност и е обявен за национално издирване. Той обаче е категоричен, че е невинен, че разследването и съдебният процес срещу него са били истински фарс, и настоява за преразглеждане на делото. Местонахождението му засега не е известно, според запознати Стайко се укривал в чужбина. Преди два дни в редакцията на вестника пристигна диск, на който Иванов е записал свое обръщение към медиите, магистратите и обществото.
“От този момент обявявам гражданско неподчинение с всички произтичащи от това действия. Причината е извършената несправедливост от българския съд, както и грубото потъпкване на закона, довело до моята осъдителна присъда. Съдебният процес срещу мен, проведен не по реда и законите на Република България, бе с цел назидание за всички граждани, решили да си търсят правата. Той трябва да внуши чувство на страх към всеки, който прояви гражданска позиция.
Ето какво се случи с мен и нека всеки прецени дали съм прав. Преди 14 години станах свидетел на убийство. Впоследствие бях арестуван и задържан в продължение на 7 месеца, без да ми се даде възможност да се запозная с мотивите и доказателствата, довели до моето задържане. Бях разпитван от разследващите органи без защитник, въпреки моето изрично желание да присъства адвокат. Бях заставен да подпиша манипулирани показания, написани от следовател. По-късно тези показания бяха приети в моя вреда от съда. След три дни ми бе повдигнато обвинение, което аз отказах да подпиша. Последва ново потъпкване на закона - обвинението бе подписано от тяхна страна в присъствието на двама подготвени свидетели. Това бе констатирано и от Върховния касационен съд, но явно някои хора са над закона. И престъплението им само бе регистрирано, без да бъдат наказани.
Същият разследващ орган продължава с престъпленията си, като унищожава веществените доказателства по случая - връща автобуса, в който е извършено убийството, в който има следи от кръв, отпечатъци и други улики. В закона ясно е казано, че веществените доказателства се съхраняват до приключване на делото. По този начин бе пресечен пътят ми да се защитавам. С решението си съдът узакони тези незаконни действия. През 2005 година с постановление на Окръжна прокуратура-Хасково е прекратено. Получих препис от постановлението, като такива бяха изпратени до КПП-Свиленград и Паспортна служба-Кърджали за вдигане на ограничителните мерки, които ми бяха наложени. Аз естествено не обжалвах, защото решението бе в моя полза. Беше ми върната паричната гаранция и си извадих задграничен паспорт. Реших да си потърся правата по закона за отговорността на държавата към гражданите и подадох жалба в съда. В резултат на това 8 месеца по-късно апелативен прокурор от Пловдив издава постановление, с което отменя това на Окръжния съд, в края на постановлението пише, цитирам: Настоящото постановление да Не се връчва на обвиняемия. С което грубо показва правата ми. Считам последващия съдебен процес, основаващ се на документ, изготвен не по реда на надзора, да бъде обявен за нищожен. По време на делото не бе даден и отговор на въпроса каква е връзката между мен и изстреляния куршум, тъй като химико-физичната експертиза показа, че не може аз да съм стрелял. Магистратите не успяха да намерят и мотив, с който да подкрепят хипотезата, че аз съм убил човека. При тези противоречиви факти как съдът стигна до заключението, че аз съм извършител на въпросното убийство? Целият съдебен процес е фарс, с цел сплашване на гражданите. Надявам се да бъда подкрепен от обществото и да изградим една нова съдебна система, в която върховенството на закона е над всичко”.
Присъдата на Стайко Иванов идва 14 години след мистериозното убийство на македонския шофьор Киро Тодоровски. На 11 май 1997 г. кърджалиецът отива на панаира в Пловдив. Той е делтапланерист и отива да разгледа щанда на летателните машини. Решава да се прибере на автостоп. Пеш изминава разстоянието от панаира до околовръстното. “Застанах пред една полицейска автопатрулка и оттам стопирах близо час. Спря един македонски микробус. С водача му Киро Тодоровски, мъж на около 60, набързо се сприятелихме, както става в подобни случаи. Оказа се, че пътува за Турция. Преди Хасково, в района на с. Клокотница, някакъв тип махна с ръка. Шофьорът спря и непознатият се качи зад нас във “Фиат Дукато”. Малко преди детелината, покрай картинг пистата, където пътят се отклонява за Димитровград, помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана страшното: оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на водача и го уби в движение. Всичко стана за секунди. Нямам и много ясни спомени. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в едно крайпътно дърво”, разказва своята версия Стайко.
Прокуратурата и полицията обаче са на друго мнение. Основните подозрения са насочени към самия Стайко, въпреки че в странната ситуация мотивът за убийството се губи. Шофьорът не е ограбен, лични отношения са изключени, защото двамата не са се познавали от преди. Срещу него са повдигнати обвинения по чл. 115 от НК за умишлено убийство и чл. 119, ал.2, т.2 за убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана. Законът предвижда от 10 до 20 години затвор.
По време на разследването не е намерено нито оръжието, нито гилзата от патрона - най-сериозните веществени доказателства. Самият първоначален оглед е направен като за пътнотранспортно произшествие, а не за убийство. Въпреки че Стайко обяснява на полицаите, че се е стреляло, те решават, че той е в шок и халюцинира. Едва след аутопсията е направен втори оглед.
Парадоксално е, че през цялото време, докато срещу него върви процес за убийство, Стайко Иванов отказва да си наеме адвокат, а като негов защитник служебно се явява адвокат Добри Рангелов. Подсъдимият твърди, че е невинен, затова смята, че не е редно да плаща на защитници. Не прави опит и да избяга. Явява се в съда и дори иска показанията му да бъдат филмирани, защото твърди, че при изготвянето на протоколите думите му се отразяват превратно. След като вижда окончателната присъда, той изпада в шок. Тогава изпраща писма до всички инстанции, през които е минало делото му.
“Преди да си отида от този свят, искам да направя нещо, с което да огранича възможността на такива като вас в бъдеще да продължават да тровят живота на нормалните хора. За целта подготвям няколко бомбени атентата. Надявам се да успея в това последно в живота ми принудително начинание. Имайте предвид, че всеки опит да бъда заловен ще е обречен на провал. Всеки, доближил се до мен, ще бъде взривен от бомбата, прикрепена към тялото ми, с която нося постоянно моя еднопосочен билет към отвъдното.
Ако има Господ, нека ми прости!”.
Три месеца след това писмо няма последвали действия, с изключение на един фалшив сигнал за бомба в Хасковския окръжен съд. Охраната на съдебните палати е информирана за заплахите и гражданите, които влизат, се проверяват обстойно. Приятелката на Стайко - Славка Ангелова, която вярва в неговата невинност, е изпратила писма до няколко международни правозащитни организации и до главния прокурор. Засега ответна реакция няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар