4 стихотворения от Никола Гигов

НИКОЛА ГИГОВ живее и твори в гр.Смолян.Той е автор на 38 книги - поезия и проза. Носител е на международни и национални награди. Член е на Съюза на българските писатели. Бил е аргонавт до Колхида /1984 г./ . Посетил е 35 страни. Носител е на много ордени , медали, отличия, сред които орден "Кирил и Методий" - І-ва степен. Бил е репресиран / 1956 г/, реабилитиран от Великото народно събрание, отказал се от обезщетение. Орфей и орфизмът са тема на неговия живот. Книгата му "Легенда ли е Орфей" бе определена като "значително явление в българската литература". За Орфей е издал още книгите "Орфей и Европа"/2000 г./ и " Орфей в Египет" /2002 г./ По стихове на Никола Гигов има създадени десетки песни. Негови стихове са включени в най-новите учебници. Наричат Никола Гигов "най- лиричният поет на Родопите, певец на извори и на жеравната тъга".

Вишнева китка Четиристишия х х х В душата стреляха. От нея решето стана. По-добре! Така ще мога да отсея приятели и врагове. х х х И ако вече сме във Ада и плачат нашите души, Орфей ще слезне с обич млада и с музика ще ни спаси. х х х Има път за тайната велика, без да знае никой                            на света: един поглед, и една усмивка, раждат мълчаливо любовта. х х х Мечтаеш цял живот!                            А после? Създаваш дом, деца.                            А после? Не свършват вечните въпроси. Живей, нали си млад!                            А после? х х х Накрая преболях тъгите. И в песните любов открих. За мен останаха бодлите, за вас е цветния ми стих. х х х Отида ли си - чан ще прозвъни. И като чан - сърцето ми ще блесне. И всички птици, литнали встрани, са мойте дни, превърнати във песни. 11.10.2002 г. гр.Смолян

Гледай тъжните кервани

Гледай тъжните кервани
и сиротните бохчи.
Бежанци: подвижни рани.
И от гледката
                              горчи.

Всичко им затриха,
                              всичко.
Носят Ада във гърди.
Те със горести се кичат -
с огърлици от беди.

Скърца спица,
                              стене старец -
плачат малките деца.
Слънце в залеза догаря -
омрачнелите лица.

Кой ли знае де отиват:
виж как чезнат във нощта.
И звездите са горчиви,
и жалобна песента.

Песни ли са или рани?
Скръб от залеза вали.
Гледай тъжните кервани.
И за тях се
помоли.

Ще пеят нашите слова Какво да ти оставя, скъпа? Небе - със моите очи. Роса - лицето да ти къпе. И стих - в сърцето да звучи. Тогава няма да съм спомен. Невидим с тебе ще вървя. И птиците към небосклона ще пеят нашите слова.

Чешма

Чешмата като стара майка
край селото сама тъжи.
Изми лицето ми,
                                 дочака
да ме помилва,
освежи...

Благословено ме изпраща
като войник
                         на дълъг път...
Живот-една изпита чаша,
а чучурите
все текат...