Ала светът иска тълпа, пълчища. Светът се страхува от индивида, защото един истински индивид може да стане бунтар, който отстоява правото да остане самия себе си.
Адолф Хитлер не е харесвал индивидуалните личности. Не ги е харесвал и Исус.
Най-странното е, че самият Исус не може да разбере защо евреите не го харесват. Родил се е като евреин, живял е като евреин и умрял като евреин. Не бива да забравяме, че през живота си никога не е чул думата християнство. Не е бил християнин, тъй като думата христос не е съществувала в арамейски език, който е майчиният му език. Такава дума няма и в иврит - езика на учените равини.
Едва триста години след Исус, когато превели Библията на гръцки, ивритската дума месия била преведена христос. След триста години думата христос започва да придобива значение и последователите на Христос биват наречени християни.
Ала самият Исус не е бил християнин. Престъплението му се състои единствено в това, че е индивидуална личност, която се опитва да изживее истински собствения си живот, без да се съобразява с традициите. Затова и гневът на евреите срещу него бил толкова силен. Те биха могли да го обикнат, да го направят велик равин, ако той бе следвал традицията и не се бе опитал да живее като индивидуална личност.
Трябвало е да умре на кръста, само защото е държал да си остане индивидуална личност.
Затова ми се вижда странно, че човек, който е пострадал заради собствената си индивидуалност, прави същата грешка по отношение на другите, а именно - иска от тях да го следват. Точно това са искали и равините от него: "Следвай ни. Не се опитвай да вървиш по свой път." Казвали му: "Следвай Авраам, следвай Мойсей, следвай Йезекиил". Задавали му въпроса: "Кой е най-големият авторитет за теб?", а той отговорил: "Самият аз".
Точно така трябва да отговори всеки човек: "Аз съм собственият си авторитет. Аз съм отпреди Авраам". Авраам живял три хиляди години преди Христос, но Христос казва: "Аз съм преди Авраам". С това искал да каже, че е отпреди зараждането на религиозната традиция и че е израснал като себе си.
Дори Исус не е могъл да прозре, че прави същата грешка като равините. Нищо чудно, че и папите повтарят тази грешка през вековете.
Ако Исус не е могъл да види това, как можем да очакваме от един папа да го разбере? Папите са само слепи последователи.
Опитват се да обърнат целия свят в своята вяра, не им стига това, че има толкова много християни. А какво толкова сте постигнали като християни? Какво получава човек от християнството?
Тъкмо християни са пролели повече кръв от всеки друг. Никой не е водил толкова войни, колкото християните. Хора са били зверски избивани, подлагани на сеч и изгаряни живи тъкмо от християните.
И всички те следвали Исус! Всъщност, те следват онези евреи, които са разпънали Исус на кръста. Разпъвали са и други, които не са вървели с тълпата и са се опитвали да утвърдят своята индивидуалност.
Моят път не следва пътя на никого. Да бъдеш нечий последовател е болест. Да бъдеш нечий лидер също е болест. Лидерът е човек не твърде уверен в автентичността на собствената си индивидуалност. Той търси последователи, защото, ако има такива, те му вдъхват увереност, че е прав. Нима би могъл да греши, след като толкова много хора го следват? Ако остане сам, той започва да се съмнява в себе си. Ако е сам, започват да го гризат съмнения. Кой може да знае дали е прав или греши? Той се нуждае от последователи. И последователите удовлетворяват тъкмо тази негова необходимост. Последователите тръгват след него само защото той се нуждае от това. Колкото повече са те, толкова по-удовлетворен и доволен се чувства. Знае, че е прав. Защо иначе всички тези хора ще тръгват след него? Такава е логиката на нещата.
Лъчезар Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар