Среднощен sms от Дилянката, моя приятелка – HELP ME. Kalin nameri spisaka, kazah mu, 4e e tvoy, spala si s Pavkata, da znaesh!
Трябваше ми малко време да загрея кой списък, кой Павел и кой с
кого какво е правил. Всъщност мъжът й намерил списъка и тя съвсем първосигнално го излъгала, като му казала, че списъкът е мой, обаче забравила за Павел. Когато след десет минути мъжът й вече стигнал до буквата П и видял името на Павката – Павел Русия (понеже в списъка е и Павел Дългия), заподозрял силно, че жена му го лъже, или по-зле – изневерява му. Защото аз Павел Русия не го познавам, нито той мене. Чувала съм за него, знам, че е най-добрият приятел на Калин и от години живее в някакъв
швейцарски град, т.е. няма как да сме имали вземане-даване с него, никога.
Идея нямах как да помогна на приятелката си така, че убедително да оставя у Калин впечатление, че списъкът е мой.
Идеята за списъците е на Диляна, но причините са комплексни.
Бяхме студентки, тя – по история, аз – начална педагогика, живеехме в една стая. Диляна си падаше по един Милен – филолог, известен бройкаджия на студентки, даже беше нещо като неговия женски вариант: дообедите й минаваха в сън, а следобедите – в разказване на поредното нощно завоевание.
Диляна и Милен бяха гаджета първия семестър на втори курс, после се разделиха и се впуснаха в ритъма на бързото сексуално себедоказване, разбирано като бройкане за по една нощ. Тези нощи са основният материал и първопричината за появата на списъците.
Има и втора – „Именник на българските ханове“, любимото четиво на Диляна, макар че какво толкова има да му четеш там, не знам.
Третата причина беше решаваща и погледнато исторически – най-историческа: всички новини от въпросния ден и последвалите го. Един български вестник беше публикувал „оня списък“. Не че сме слушали внимателно новините, по онова време се вълнувахме от други измерения на демократичните промени,
но вероятно от многото повтаряне на израза „оня списък“ в мозъците ни се беше набила неговата значимост.
И така една вечер, докато се гримирахме за поредния купон в съседен блок от общежитията, Диляна ме попита дали искам да си направим списък. Списък на мъжете, с които сме били. Нашият „оня списък“, подробен и описателен.
После така се бяхме задълбочили в реализацията, че въпросната вечер изобщо не тръгнахме, да си правим и да си имаме списък беше по-различно и по-хубаво от обичайните събирания в общежитията. Даже беше по-общежитийно, нищо че само две от имената се оказаха общи.
Диляна, нали си е историчка – списъкът й беше по хронология, аз пък претендирах моите мъже да са с по-историческо присъствие. Съответно моят списък беше по азбучен каталог, въпреки че Диляна беше тази, дето имаше мъже за всяка буква и казваше, че като няма ер голям, и малкият ер върши работа.
Впрочем в категорията „малък ер“ попадаха всички мъже с малки
неща, съответно любимите мъже на Диляна бяха все големи ерове.
Опитвам се да възстановя Павел и не толкова по физическите му описания, пратени в няколко sms-а от Диляна, колкото по онези „особени белези“. Тук искам да отбележа, че в нейния списък особените белези заемаха понякога цяла страница. Например за един Константин си спомням приблизително следното: от Карнобат, пише стихотворения, целува с възбуждаща неопитност, боксерки с незабравки, щайги с домашна лютеница на терасата, бенка на лявото ухо. Беше изрисувала в десния горен ъгъл над
името му две звездички (по-скоро петолъчки, но това е друг въпрос) като категорията хотел, на която съответства мъжествеността на Константин.
Знам, че до края на следването категорията на Коцето се вдигна с още една звезда, поне в моя списък.
Освен за Константин трябваше да възстановя паметните й бележки за всички останали мъже, знаех ли за кои точно ще ме препитва Калин. Съзнавах абсурдността на тази глупава ситуация: от една страна, не бях длъжна на когото и да било да се отчитам за личния си сексуален живот, от друга страна, много исках да спася приятелката си, а и вече се вързах с едно ОК,
изпратено от автоматичните отговори в паметта на телефона ми.
И така в малките часове на 10 януари, събота, Павел изведнъж влезе в живота ми, в сексуалността ми и в тайните ми, само че трябваше да се събудя на другия ден така, че все едно влизането му е станало преди години и е ставало многократно. Знам, че Диляна би го направила с лекота, аз не ставах за това, не можех да говоря открито за нещо интимно, без да се изчервя, не можех да лъжа, без другите да разберат. Излишно е да казвам, че същата нощ някъде в Швейцария и един Павел беше получил няколко съобщения от Диляна.
Имахме си традиция да се виждаме всяка сряда вечер в една бирария. Диляна, Калин и други приятели. Дотогава имах четири дни и все нещо щях да измисля.
Взех „назаем“ няколко общи спомена на Павката и Диляна, няколко техни откраднати уикенда близо до Бургас, научих марката на парфюма му и други задължителни информации. Не знам доколко старателно, но усещах, че на няколко хиляди километра и той ме изучава на бързи обороти и отиграва едно наше общо минало свършено.
Във вторник вечерта, от никого нечакан, пристигна Павел Русия. Запознахме се и веднага, осъзнавайки спешността и сериозността на ситуацията, започнахме да се целуваме.
Имахме цяла нощ, в която да вземем наведнъж тримесечната си несъстояла се връзка. Утре щяхме да сме бивши гаджета, всеки със своя версия за раздялата.
Това обаче е разказ с друг край, когато по време на целуването в стаята влиза Диляна, аз си тръгвам, на другата вечер в бирарията дискретно ми връща оня списък, чувствам се прецакана отвсякъде, става ми тъпо, напивам се. След седмица пак се напивам, но в друга бирария, швейцарска.
Присвоявам си списъка на Диляна – в частта му с буква П.
След време ще й призная, но не сега. Сега чета „Именника на българските ханове“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар