Последният ми пост, свързан с граматиката, се отнасяше до главните букви. И така, като съм започнала с основните правила, нека ги довърша. В две статии ще напиша част от правилата за употреба на препинателните знаци. Няма да ви занимавам с точка, удивителен и въпросителен знак, тъй като предполагам, че са достатъчно познати, за да се да им отделям специално внимание (все пак, ако има някой, който иска тази информация, да си каже ).
Както вече споменах, няма да пиша за точката, затова пък многоточието и двоеточието няма как да не ги засегна. И така:
Многоточие
Обикновено се пише с три последователни точки, след които се поставя интервал. Многоточие се поставя в края на недовършен израз или при писмено предаване на разговор, когато настъпва пауза в изказването на някое от говорещите лица.
„Знаеш ли... когато човек е много тъжен, обича слънчевите залези...”
Често се употребява в художествената и публицистичната литература за постигане на определен стилистичен ефект, налагане на определено внушение или характеристика на някой от персонажите. В тази връзка, когато при цитиране се използват части от думите на автора, се поставя многоточие на мястото на пропуснатото. За по-лесно разграничаване, трите точки може се поставят в големи скоби - […].
"[…] аз може млад да загина... / Но... стига ми тая награда […]"
Двоеточие
Двоеточие се пише пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване – „За да довършим обзавеждането трябват още някои неща: маса, столове, телевизор и перална машина.”
TIP: Важно е да се отбележи, че в някои случаи грешното поставяне на двоеточието може да промени смисъла. Трябва да се има предвид, че то се поставя след завършена мисъл за изброяване, а не когато изброяването е част от изречението – „Ще бъдат изградени язовири на някои реки: Вит, Искър, Осъм и Янтра.” и „Реките Вит, Искър, Осъм, Янтра се вливат в Дунав.”
Двоеточие се пише пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:
„Фани го блъсна и изкрещя диво:
— Махай се, Жак!”
Скоби
Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението. То може да се замести и от тире или запетая, но скобитеразграничават мисълта по-рязко. Обикновено се използват за мисъл, която е свързана с темата, но не е предмет на конкретното изложение.
„В края на юни ще започне изграждането на канализацията в кв. "Модерно предградие" (разрешението беше дадено като подарък за Бойко Борисов от главния архитект Петър Дяков по случай рожденния ден на кмета)”
При цитиране източника също може да стои в скоби, ако не е оповестен по друг начин: „Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.” („Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери)
Тире
По-горе стана дума, че тире се пише за отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение.
„Фирмата произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.”
Употребява се и на мястото на пропуснати думи (за избягване на повторението), когато те се подразбират, например: „Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.”
Най-честа употреба има при предаване на пряка реч. Поставя се в следните случаи:
- пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
- след пряка реч (независимо дали в началото й има тире или кавички), за да се внесат пояснения от автора (кой говори, какви са неговите действия или ефекта, който думите му предизвикват у останалите участници). Ако след пояснителните думи пряката реч продължава, отново се поставя тире:
„— Право — взех да угаждам нещо мътно и аз. — Неми държат само везирите… Затвори я тая уста бе! — онзи почна да ме ядосва, зееше толкова време.”
Кавички
Кавички се използват в следните случаи:
за точно предаване на чужди думи (цитат). Цитатът може да е с различна дължина – от една дума до няколко изречения.
когато се използват думи с преносна употреба – „Откъде имаш тази „уникална” дарба?”
при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: ул. “Иван Вазов”, Сдружение "Св. Вмчк Георги Победоносец" и т.н. При адресиране на писма кавичките може и да не се поставят.
* * *
До тук ще спра с правилата. Във втората част ще се занимая с някои упореби на запетаята и точката и запетаята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар