С БОЙКО НА МОРЕ или за БЕЗУМИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА

By Любима Йорданова

доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист



Напоследък се натъквам на много активни мероприятия на служителите на Държавна сигурност, която никога не си е отивала от нашия живот, нищо че формално службата е разформирована. Формално – да, в действителност – не.



Нейни активисти като Ахмед Доган или Лютви Местан са на работа в Народното събрание на Република България и внасят вот на недоверие към правителството.



Нейни активисти са все още посланици и представят държавата ни пред света, хвърляйки в потрес чуждестранните дипломати и увеличавайки задръжките им към Република България.



Нейни активисти са автори на законопроекти като Законопроекта за българския език и ръководят, т.е. кадруват, в българската наука и висше образование в качеството си на част от номенклатурната мрежа. Комисията по досиетата показа част от сътрудниците на Държавна сигурност, регистрирани в управлението на Българската академия на науките и Висшата атестационна комисия.



Затова реших да спомена и вестника с главен герой министър-председателя на Република България Бойко Борисов, издаден като първоаприлски и идеята-продължение – книжката-джобен формат със заглавие ”С Бойко на море” (вицове, легенди, лафове), «Издателство Стандарт». Естествено книжката няма автор, няма и посочено авторство на карикатурите, всичко е анонимно в стил «ДС». Предговорът-имитация е подписан «От издателя», но не е означено физическо лице, за да не може да се търси отговорност. Страниците са 64 с карикатурите, тираж не е посочен. Така, заобикаляйки проблема с прословутото «чувство за хумор», се манипулира аудитория с цел промяна на политическите нагласи.



Авторството обаче става ясно на равнище текстов анализ, където на с. 12 се използва социалистически език: другарката му в живота. Нормално е да се говори за жена или съпруга , нали? Но не и в комунистическия език, там съпругата се превръща в престижната идеологема другарка.



В селекцията на текста като рубрики са обособени разделите: «За министрите», «За жените».



За да не стана транслатор на невярна и опозоряваща човешката личност информация, само ще изредя манипулативните стратегии, използвани в т.нар. вицове, легенди, лафове, чиято задача в крайна сметка е изпълнение на политическа поръчка. Самите текстове се разпространяваха няколко месеца в интернет, засичала съм съдържанието в манипулативна мрежа във Facebook:



Умишлена хиперболизация на физически и интелектуални качества, съчетана с ирония;
Ирония по отношение на длъжността и действията на министър-председателя;
Омаловажаване на професията на полицая;
Страхови внушения;
Внушения за авторитаризъм;
Внушения за елементарност като поведение;
Внушения за физическа сила и недостиг на интелект;
Внушения за мачизъм по отношение на жените;
Нонсенс на база обръщане на естествената логика на нещата;
Изваждане на думите от контекста с цел получаване на комичен ефект.



Изредих най-характерните манипулативни стратегии за създаване на комичен ефект за омаловажване на политическия опонент. Експресията е груба, недодялана, едностранчива и получена на базата на изкуствена селекция на информацията и изваждането й от контекста. Целта е една – политическа манипулация на опонента, който заема водеща позиция по отношение ръководството на държавата.



По начало политическият език е наситен с експресия – позитивна или негативна, но ми се струва, че в българския случай нещата са засилени до абсурда, защото грубостта дори трябва да е все пак премерена. Тук няма лека ирония, шарж, неподправен хумор, вместо с длето се работи с брадва, образно казано. Но, стил на една идеология, която, за щастие, си отива от живота ни.



Представянето на книжката мина и през телевизионния екран чрез една журналистка, която дори не подозираше ефекта й. В университетското обучение на журналистите политическата комуникация не е застъпена в жанра политическа реклама, политичести имидж, работа на имиджмейкърите.



Да се изненадваме ли тогава от жълтеещия се цвят на българските медии?


06 август в 17:35