Проф. Никола Георгиев: Гледам на политиката насмешливо

Образът на България е достатъчно лош, за да го променят едни избори, казва литературоведът


ИНТЕРВЮ НА ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА


Проф. Никола Георгиев е роден през 1937 г. Завършва българска филология през 1961 г. в СУ "Св. Климент Охридски", където е професор по Теория на литературата. Чете лекции в университети в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Лондон, Кардиф... Автор е на редица изследвания върху проблеми на литературознанието като "Анализ на лирическата творба", "Нова книга за българския народ", "Сто и двадесет литературни години", "Цитиращият човек в художествената литература" и "Мнения и съмнения". Той е сред най-уважаваните днешни университетски преподаватели.

- Проф. Георгиев, с какво се занимава един литературовед в това бурно политическо време - криете ли се в уюта на книгите, или прескачате по страниците на вестниците и тв каналите?

- Извинете ме, но не съм съгласен, че времето е бурно. Напротив, бих казал, че е мъртвило - социално и политическо. Работата на литературоведа едва ли интересува широкия кръг читатели. Днес има два вида литературоведи - едните, които стават, останаха и остават предани на литературата, и други, които решиха, че, както казва Вазов, "литературата тясна за моята душа е". Има литературоведи, които се обвързват с политиката, други, които я наблюдават отстрани насмешливо, и трети, които направо са й обърнали гръб.

- Вие от вторите или от третите сте?

- Между вторите и третите (усмихва се).

- Нарекох "бурно" времето заради наближаващите избори и страстите сред политиците - как оценявате поведението им?

- То не заслужава внимание, но за мен е ясно едно - парламентаризмът в Европа е в много тежък упадък. През XIX век идеята за парламент, за равно и всеобщо избирателно право била, банално казано, крачка към свободата на човека. През ХХ век се оказа, че парламентите не представляват обществото, а интересите на управляващите, независимо кои са партиите, и че това положение за жалост се оказа много удобно за диктаторите.

Изчерпването на парламентаризма в Европа символично беше доказано от първия по време диктатор в Европа - Ленин, който разгони руския парламент и го нараче "говорилня". Той е бил интелигентен човек и е знаел, че "парламент" идва от латинския глагол "говоря". Последваха примера му Сталин, Хитлер, Мусолини и, разбира се, малката България, в която изборите бяха чиста формалност. Кризата на парламентаризма днес е ясна и мислещите хора търсят някакъв изход.

- Това ли е причината много хора на Запад все повече и повече да не гласуват.

- Това е една от причините. Банално се казва: "На западния човек всичко му е наред, защо му е да гласува?" Според мен обаче на западния човек от доста време му е ясно, че е безсмислено да гласува. Същият упадък бележат и партиите. Те имат смисъл, когато носят много, различни и остро противоположни идеи. Днес обаче партиите и в Англия, и във Франция, и в България не предлагат различни идеи за социални промени. Те са толкова близки по своите програми, че не завиждам на хората, които избират за кого да гласуват. И понятията ляво, дясно и среда са износени. В Европа толкова много партии се наричат социалистически, но те са си откровено буржоазни партии. А дали Българската социалистическа партия е буржоазна, нека съдят нейните поддръжници - това не ми е работата.

Към кризата на парламентаризма се прибавя и кризата на партийната система, което също е добре за диктаторите. Ако в Европа не се намери изход от тая задънена улица, можем спокойно да очакваме нови европейски путиновци - ако не хитлеровци и български тодорживковци, то поне някакъв руски вариант.

- Мнозина смятат, че ако БСП спечели изборите, това би се отразило зле на образа ни пред Европа и приемането ни в ЕС...

- Образът на България пред Европа и света с нищо няма да се промени от това коя партия ще спечели изборите. Той е достатъчно лош, много, много е кален, за да се промени от един изборен резултат. Погледнете историята - когато хитлеристите имат нужа да обвинят някого, че е запалил Райхстага, най-подходящите са "тъмните балкански субекти" - българите. Когато бива убит един български емигрант - Георги Марков, естествено обвиненията веднага падат върху българите. Когато едит турски гражданин стреля срещу папата, най-убедителните мишени за обвинение са отново българите. Когато в Либия става, предполагам, лекарска, хигиенна грешка и трябва да бъде обвинен някой - там има лекари и милосърдни сестри от много националности, но набедиха българите. Така че никак не се безпокойте за образа на България след изборите - той ще си остане много мрачен. Всъщност вие от какво съдите коя партия ще спечели?

- От проучванията на общественото мнение, разбира се...

- Момент, момент - друг е въпросът, на мен ми е все едно коя партия ще спечели... Какво според вас означават прогнозите? Явно стотици хора се занимават с това - каква е целта месец, два, три преди изборите да се играе по нервите на хората, като се прави политически парламентарен тотализатор кой ще спечели? И изобщо каква е целта на изборите?

- Най-просто казано - една партия или коалиция да получи възможност да управлява...

- Не е това. На народонаселението трябва да се даде някакво усещане, че участва в управлението. А то не участва. Имаме добрата дума "народен представител", която в английския език я няма. Това словосъчетание е изковано около Априлското въстание. Според Захарий Стоянов първото и последно същинско Народно събрание е на Оборище. Този днешен т.нар. народен представител не представлява интересите на народа, на гражданското общество. В много случаи той не може да представлява и себе си. Но целта е да се даде усещането на българите, че имат някакво участие във властта. И второ, да се размърда някак блатото, политическото мъртвило.

- Добре, мислите ли, че българинът продължава да се залъгва?

- Категорията "българин" за мен нищо не значи. Аз съм българин, но виждам около себе си толкова много различни хора, които също са българи - нека спрем с това обобщение. Има групи хора, които се залъгват около изборите, групи хора, които влагат страсти и неволи, както казва Яворов, влагат злоба, настървение и агресия. Има и хора, които не им обръщат внимание и ще предпочетат да правят всичко друго, но не и да отидат да гласуват. Всякакви хора има, но преобладава покорството, примирението и донякъде отчаянието.

- С какво си обяснявате покорството?

- Нямам обяснение. По време на съветското владичество в България и Източна Европа всички източноевропейски народи проявиха някакво непокорство. А защо ние сме толкова покорни, това е въпрос, който не смея да си задавам, камо ли да търся отговори. Но че сме такива - такива сме. И изборите ще приличат на футболните мачове. Попитайте един човек защо си дере гърлото за "Левски" или защо налита на бой за ЦСКА, "Славия" и т.н. - той трудно може да ви отговори. Нуждата от отдушник и изливане на някаква енергия се задоволява от тази дейност. Попитайте един човек защо ще гласува за жълти или зелени, сини или червени, и той трудно ще ви обясни.

Управниците по света са обезпокоени от все по-нарастващия брой на хората, които не желаят да участват. А българските управници стигнаха до срамната идея да купуват гласоподаването. Вече имаме явен технически напредък - почнахме от капачки за буркани, минахме през кебапчета и бира, а сега са джобните телефони и обещанията за коли. Тази гламава, срамна идея е противоконституционна и говори за чувството на неувереност на управляващите.

- Споменахте думите "парламент" и "говорилня", но аз бих добавила и "парлама" - как ви звучи това?

- Думата "парлама" е от друг език, но находката е много добра. Като за парлама? Великолепна идея, но... Картината на българския парламент с неговите палячовци, неграмотници, хора неспособни да свържат няколко думи се различава много от английския парламент. Там има такава строгост и изискан английски, обноски и обръщения... По същество обаче двата парламента не променят нищо, служат на политическата и паричната олигархия и разиграват театър. Слава Богу, намалява броят на лековерниците, които приемат това сериозно, и се увеличава броят на хората, които се забавляват.

- За нас представата е, че сме бедна държава с беден народ - беден народ означава ли непременно и раболепен?

- Не. Бедността също е относително понятие. В света милиарди хора живеят по-бедно от българите. Но българите, заедно с много други народи, обичаме да хленчим и да вярваме, че ако жизненото равнище се покачи, всичко ще е наред. Държави с жизненото равнище на Швеция и Швейцария са страни, в които хората са много, много нещастни. Много потиснати, много еднообразни. В един момент една от най-благоденстващите страни в Европа - Швеция, имаше най-високо равнище на самоубийства...

Ние отиваме там, откъдето хората се връщат. Разбра се, че консумативното общество създава плоски, безлични и нещастливи хора, а българските управници ни залъгват, че когато се вдигне жизненото равнище, ще станем земен рай. Истината е, че бедните хора са склонни към раболепие, но са готови и на бунтове. Самата бедност не определя цялостната дейност на човека. В Индия бедността е много по-голяма от българската, но там не казват: "Не е време за духовност, не е време за изкуство." Докато ние сме готови да се оправдаваме с бедността.

- След изборите идва една друга кампания, която, предполагам, ви е по-интересна - кандидатстудентската. Как се развива през последните години равнището на подготовка на днешните момичета и момчета? По-грамотни, по-подготвени ли са или обратното?

- Разслоението между студентството съвпада, случайно може би, с материалното и социалното разслоение в българското общество. Преди 20-30 години по интелигентност българското студентство беше доста монолитно - произлезли от обикновени семейства, завършили училището, което им е било наложено от териториалните обстоятелства - действително бяхме с малки интелектуални разлики. Така както и материалните разлики по комунистическо време бяха много по-малки. Изключвам, разбира се, хората от т.нар. потаен елит, които живееха в непрекъснат страх, че ще го загубят.

Сега, както се отвори ножицата между бедни и богати, така се отвори и ножицата между много начетени и много малко знаещи студенти. Отвори се ножицата между студенти, които желаят да знаят, и една безразлична маса. Вярно е обаче и това, че нашето университетско образование няма ясна цел.

- Тъжно е като констатация...

- Не е за разправяне. В правилниците на университета се казва, че задачата е да се изграждат високо подготвени специалисти. Аз не зная правилник, в който да се казва, че задачата на нашия университет е да създава разумни, достойни, мислещи граждани с общохуманитарна и общотеоретическа подготовка. Според мен университетът трябва да има много по-благородни задачи - не специалисти, а човеци, и не просто човеци, а човеци граждани... Впрочем, искам да ви попитам има ли в България тероризъм?

- Зависи...

- Има, и основният вид тероризъм у нас е шофьорският. Народът и тук се оставя да бъде тероризиран, блъскан, мачкан, плашен от колите, а управниците, тъй като на тях собствениците на коли са им по-близки от самите пешеходци, не вземат мерки. Една от многото черти в отрицателния образ на България, които смайват чужденците, е автомобилният тероризъм. И друго искам да ви попитам - има ли смисъл нашият разговор?

- Да, защо се съмнявате?

- Няма смисъл. Свободата на словото е нещо много добро - човек може да каже какво мисли без ограничения, без задръжки, без страх. Това е много добро и като всяко добро нещо и то може да свърши много зле. В България свободата на словото доведе до обезценяването му. Много и много се говори, дори бих казал дърдори и малко или нищо не се действа. А според мен една местна стачка, едно блокиране на път има много по-дълбок социален ефект, отколкото един тон умни думи или празнословия.

В България да се говори днес е просто глупаво... Какво мислите за подобна налудничава идея - да речем, един месец българските средства за осведомяване да мълчат по въпроса за българската политика и политици? Може ли да стане това? Не, разбира се, но ако стане, от това обществото много ще спечели. Защото всички вестници, волю-неволю, говорейки за управниците, им правят реклама. Дори когато говорят против тях. Една невъобразима иначе стачка на българските средства за масово осведомяване ще подейства благотворно и на двете страни. Само че това са донкихотовски идеи.

- Свободата на слово е част от причината да се роди и жълтата преса, която в България е в много изроден вид. Хрумвало ли ви е, че част от хората, които списват тези вестници, може би са ваши студенти?

- Тъжно ми е да го чуя. Имам студенти, които днес са блестящи учени. Има и калпазани. Университетът е безсилен да противодейства и най-малкото той е виновен за това. Но университетите са виновни за това, че позволяват да завършват хора, които говорят на диалект. Българският университет - независимо дали преподава медицина, философия, горско стопанство и т.н., би могъл да води курсове по правоговор и да не допуска бъдещите министри, народни представители и прочие да говорят на диалект и да не знаят какво значат думи като алтернатива, прецедент, статукво, които така обичат да употребяват.

- Доколко е вярно според вас, че от българското средно училище излизат неграмотници, а от университетите - бъдещи безработни?

- Игрословицата е остроумна. Много се говори за упадък в българското средно училище. Нямам впечатление и, струва ми се, че тук отново работата е паникьорска. Българите живеят в небивал досега страх. Ето, до нас едно училище сложи обява, за да се похвали със: 1. качествено обучение; 2. безопасност, спокойствие и сигурност. Колежке, и под турско време училищата не са се хвалили с това, че предлагат безопасност! И второ, това училище "Емилиян Станев" се хвали с табелата: "Учим днес, за да успеем утре!" Такъв злокачествен практицизъм - не за знанието, не за себе си, не за да станем човеци, а за да успеем утре! А успехът в България вече е ясно с какво се мери - тъжно ми е, като минавам покрай това училище, да видя тази хвалба. Както ми е тъжно да видя отпред продавачите на наркотици.

И в училищата ни свободата беше разбрана криво, както и свободата на печата, и политическата свобода, и половата свобода. Ние се оказахме народ, неспособен да употребява свободата си. Българските управници не желаят да се скарват с учениците - бъдещите гласоподаватели, с шофьорите, с хомосексуалистите, с всякакви други хора... Зависимостта на партиите от гласоподавателите се превръща в зло за едно общество.

Попитахте ме и за бъдещата безработица на студентите. Ако университетът обяви едни свои задачи - хуманни, мисловни, интелектуални, духовни - ако ги обяви като свои водещи, въпросът какво ще работят по-нататък, няма да бъде толкова болезнен. Но университетът обещава да подготви високо подготвени специалисти и когато този високо подготвен млад мъж стане шофьор на такси, а тя - продавачка в кафене, тогава вече работата се обърква и хората негодуват: "За какво учихме?"

- Кое подтиква младите да учат в университет? Едно време родителите са казвали "Учи, мойто дете, за да не работиш?", а днес?

- Да, някои хора го казваха. Чувал съм и варианта: "Следвай, инак - третата смяна!" Имаше това настроение сред доста хора, но то преобладаваше като някаква социална инерционна престижност - абе, не е добре да останеш само с една обикновена гимназия, камо ли с прогимназия... Сега, ако не се лъжа, в някаква неголяма част от студентите има духовен подтик.

- А има ли съвременен Бай Ганьо?

- Бай Ганьо никога не е имало. Той е гениално литературно творение. Той е фантастичен образ. И е редно да го възприемаме като фантастична гротеска. Направили сме го нарицателен, от което литературността на произведението много загуби. Загуби като литература, като гротеска, като преувеличение, като събирателност, като невъзможност. Спомняте ли си подзаглавието на произведението?

- Не, припомнете ми, моля ви.

- Невероятни разкази за един съвременен българин - това е подзаглавието. "Невероятни". Прояви на байганьовщина в България и до ден-днешен има, но предлагам да не ги крием зад понятието Бай Ганьо. То се изтърка. То злепоставя произведението на Алеко Константинов. Не действа. Понятия като простащина, парвенющина, грубиянщина, жестокост, грабителство, алчност, лъжа - това са точните названия, с които може и трябва да си служим. А нарицателното Бай Ганьо на никого вече не действа така, както по комунистическо време Бай Ганьо си имаше син, доцент Ганев (усмихва се).

- Сега обаче си имаме друго понятие - мутра.

- "Мутра" е много находчива дума и много местно, българско понятие. В Русия до него май не стигнаха - там има безобидното название "новый руский", това са милиардерите. Има голяма разлика между българското "мутра" и "новый руский". Днешните мутри вече са далеч по-прикрити, по-рендосани от това, което бяха в началото на 90-те години. Но хвала на човека, който е изковал прозвището "мутра". Много добре е направил.

- И накрая, как ви се струва, че ще изглежда България след десет години, и как би ви се искало да изглежда?

- Извинете... (замисля се)... моля да ме освободите от този въпрос. Въпросът как ще изглежда България след 10, 20 или повече години е прост начин да избягаме от въпроса как изглежда България днес... Не смея да предвиждам, бързо се сменят ценностите. Бих искал обаче да видя свободна и независима България - най-невъзможното, най-най-донкихотското пожелание. С тоя блян живея - свободна и независима България със справедливо общество. Но това няма да стане...